Северна Тракия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Северна Тракия или Българска Тракия е историко-географска област в България, част от Тракия, която обхваща Горнотракийската низина, Средна гора, части от Задбалканските котловини и Стара планина, както и българските части от Родопите и Странджа. Площта ѝ е 42,073 км². Границата на Северна Тракия започва от Черно море при нос Емине и върви на запад по билото на Стара планина до връх Остра, оттам тръгва на юг и по билото на Гълъбец, Ихтиманска Средна гора и Шумнатица стига до връх Мусала в Рила. От Мусала върви на изток до Равни чал, оттам отново тръгва на юг и върви по Родопското било разделящо Чепинската от Разложката котловина, върви по Доспатската планина и през връх Виденица стига българо-гръцката граница при Каинчал, която следва на изток до връх Циганско градище. Оттам слиза на юг към Места.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Северна Тракия | |
| Страна | България |
|---|---|
Вижте също
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.