Северен поток - 2
From Wikipedia, the free encyclopedia
Северен поток – 2 (на английски: Nord Stream – 2) е строящ се магистрален газопровод, преминаващ по дъното на Балтийско море, транспортиращ газ от Русия до Германия (свързвайки руското пристанище Уст-Луга с германския Грайфсвалд). Газопроводът „Северен поток – 2“ е най-дългият подводен маршрут за експорт на газ в света – дълъг е 1234 km. Притежател и оператор на газопровода е компанията Nord Stream 2 AG. В проекта участват Русия, Германия, Дания, Финландия и Швеция. Дължината на тръбопровода в руския участък е 118 км, финландския – 374 км, шведския – 510 км, датския – 147 км и немския участък 85 км.
Северен поток – 2 | |
Газопроводът „Северен поток – 2“ на картата | |
Информация | |
---|---|
Страна | Русия, Германия |
Маршрут | изток-запад-север |
Начало | Уст-Луга, Русия |
През | Балтийско море |
До | Грайфсвалд, Германия |
Тип | природен газ |
Собственик | Nord Stream 2 AG |
Оператор | Nord Stream 2 AG |
Изпълнител | Газпром, E.ON, Wintershall, Gasunie |
Строителство | 2016 – 2021 г. |
Дължина | 1234 km |
Капацитет | 55 млрд. m³/a |
Диаметър | 1153 mm |
Налягане | 22 Ра |
Северен поток – 2 в Общомедия |
По пропускателна способност е аналогичен на Северен поток и е проектиран да пренася 55 млрд. m³ газ годишно по двете си успоредни тръби. Ресурсна база за тръбата е полуостров Ямал с обща сборна оценка от 16 трлн м³ природен газ, а прогнозната оценка е 22 трлн м³.
Газпром финансира изцяло газотранспортния коридор от Ямал до Балтийско море оценено на над 31 милиарда долара. Останалите участници в проекта финансират само подводната част на газопровода.
Най-голям противник на проекта е Полша по икономически съображения. По тази причина тя спира изграждането на транснационалния магистрален газопровод Ямал - Европа 2.
Основни поддръжници на проекта са Германия, Франция и Австрия. Други страни привърженици са Нидерландия, Великобритания, Чехия, Финландия, Швейцария, Малта, Норвегия и Словакия.
Немското списание Spiegel признава, че газът, който Русия доставя на Германия е по-екологичен в сравнение с природния газ доставян от САЩ. За да се използват американски танкери в пристанищата на Северното море трябва да се разшири Елба. Терминалите в Германия се строят в опасна близост до химически завод, което потенциално може да доведе до техногенна катастрофа. Добивът на шистов газ в САЩ нанася големи вреди на природната среда. Авторите на статията в Spiegel уверяват, че метанът при всички случаи представлява опасност за екологията и към 2050 г. ЕС ще бъде принуден да се откаже от изкопаеми горива.[1]
Германия на практика става регулатор на цените на газа в Европа.