![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/89/Abm2.jpg/640px-Abm2.jpg&w=640&q=50)
Свободна воля
From Wikipedia, the free encyclopedia
Свободната воля е възможността за безпрепятствен избор между различни възможни начини на действие.[1][2]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/89/Abm2.jpg/640px-Abm2.jpg)
Свободната воля е тясно свързана с концепциите за морална отговорност, заслуга, вина, грях и други оценки, които са приложими само към свободно избрани действия. Тя се свързва и с концепции, като съвет, убеждение, обсъждане и забрана. Традиционно само действията, които са резултат на свободна воля, се разглеждат като заслужаващи похвала или осъждане. Съществуват няколко различни проблема, свързани със заплахите срещу осъществяването на свободната воля, различаващи се по възгледите за нейния произход, които от своя страна за предмет на спорове.
За някои свободната воля е способността да се правят избори, при което резултатът не е предопределен от минали събития. Детерминизмът предполага един-единствен възможен ход на събитията, което е несъвместимо със съществуването на така разбирана свободна воля.[3] Още древногръцката философия установява този проблем,[4] който и днес остава основен за философските дебати. Възгледът, разглеждащ свободната воля като несъвместима с детерминизма се нарича инкомпатибилизъм и включва както метафизичния либертаризъм, отричащ детерминизма и приемащ съществуването или поне възможността на свободната воля, и метафизичния детерминизъм, приемащ детерминизма като абсолютен и отхвърлящ възможността за свободна воля. Инкомпатибилизмът обхваща също крайния инкомпатибилизъм, според който не само детерминизмът, но и неговото отричане са несъвместими със свободната воля, поради което тя е невъзможна, независимо от валидността на детерминизма.
Обратно, компатибилистите твърдят, че свободната воля е съвместима с детерминизма. Според някои от тях детерминизмът дори е необходим за свободната воля с аргумента, че изборът на един начин на действие пред друг изисква разбиране за това, какъв ще е резултатът от този избор.[5][6] Така компатибилистите смятат спора между либертаристи и крайни детерминисти за лъжлива дилема.[7] Различните компатибилисти предлагат силно различаващи се определения на свободната воля и съответно смятат различни видове ограничения за проблемни. Класическите компатибилисти приемат свободната воля за нищо повече от свободата на действие, приемайки, че някой има свободна воля, просто когато е извършил дадено действие без физическа принуда. Съвременните компатибилисти определят свободната воля като психологическа способност, като тази да се насочва поведението по рационален начин, но има и други концепции за свободната воля, единственото общо между които е, че не смятат възможността на детерминизма за заплаха за възможността за свободна воля.[8]
Принципът на свободната воля е свързан с религията, етиката и науката. От религиозна гледна точка свободната воля предполага, че индивидуалната воля и изборът могат да съществуват едновременно с всемогъщо божество. В етиката свободната воля се свързва с моралната отговорност на индивида за неговите постъпки. В науката свободната воля има отношение към прогностичната точност на моделите, включващи свободно действащи личности.