![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9f/%25D0%25A6%25D1%2580%25D0%25BA%25D0%25B2%25D0%25B0_%25D0%25A1%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25B8_%25D0%2583%25D0%25BE%25D1%2580%25D1%2593%25D0%25B8_%25D1%2581%25D0%25B5%25D0%25BB%25D0%25BE_%25D0%259F%25D0%25B5%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0.jpg/640px-%25D0%25A6%25D1%2580%25D0%25BA%25D0%25B2%25D0%25B0_%25D0%25A1%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25B8_%25D0%2583%25D0%25BE%25D1%2580%25D1%2593%25D0%25B8_%25D1%2581%25D0%25B5%25D0%25BB%25D0%25BE_%25D0%259F%25D0%25B5%25D1%2582%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0.jpg&w=640&q=50)
Свети Георги (Петралица)
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Свети великомъченик Георгий“ или „Свети Георги“, известна и като „Света Богородица“[1] (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“, „Света Богородица“), е възрожденска православна църква в село Петралица, община Ранковце, Република Македония. Църквата е част от Кривопаланското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
„Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
![]() изглед от изток | |
![]() | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | ![]() |
Населено място | Петралица |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Кумановско-Осоговска |
Архиерейско наместничество | Кривопаланско |
Изграждане | XIX век |
Статут | паметник на културата |
Състояние | действащ храм |
„Свети Георги“ в Общомедия |
Църквата е построена в XIX век, но отделни архитектурни елементи показват, че става въпрос за обновена сграда от ХVІІ или XVIII век. Изписана е в 1886 година, но на почти цялата източна страна има следи от по-стар живопис. Отличават се царските двери от XVI – XVII век, които са изложени в Националния консерваторски център в Скопие.[2] Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.[1] Сходни са с дверите в църквите „Света Богородица“ в Ранковце, „Въведение Богородично“ в Карпино, „Свети Никола“ в Кратово и дверите от „Свети Никола“ в „Успение Богородично“ в Кюстендил.[3]