Сардински език

Сардинският език е романски език, говорен от населението на остров Сардиния. Смятан е от много учени за най-консервативния във фонетично отношение романски език.

Сардински езици sardu, limba sarda
Езиците и диалектите на о. Сардиния
Разпространение	Сардиния, Италия
Говорени от	1 600 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Индоевропейски Италийски Романски Южноромански Сардински езици Кампидански Галурски Сасарски Логудорски
Сардински езици в Общомедия

Диалекти

Има три основни диалекта:

• sardo-corsi
  • галурески
  • сасарески
• sardo-logudorese e nuorese
  • логудорски
  • нуорески
• sardo-campidanese

Фонетични особености

Сардинският език е запазил някои особености на латинския език.

• Запазване на произношението на кратките гласни /ĭ/ и /ŭ/ като [i] и [u]; например, лат. siccus (сух) звучи като siccu (а не както е в италиански secco, френски sec).
• Липсва дифтонгизация на латинските гласни (/e/ и (/o/), например лат. potet (може) звучи като podet ([ˈpoðet]), докато в другите романски езици се е развило в двугласна: итал. può, сисп. puede, фр. peut.
• Липса на вторична палатализация на задноезичните [k] и [g] пред /e/ и /i/, например: chentu (сто), латински centum [кентум] – итал. cento, фр. cent. Това отличава сардинския език от всички съвременни романски езици.
• Промяна на /ll/ в звучна ретрофлексна преградна [ɖ], например cuaddu (кон) вместо cavallo. Това не се отнася за по-късни заемки от италиански като bellu < bello (хубав).
• Ротацизъм на латинското /l/: arbu < albu(m) (бял), итал. bianco, craru < claru(m) (ясен), итал. chiaro.

Граматика

Сардинският език е аналитичен. Ето някои други особености, които го отличават от италиански език:

• Определителният член произлиза от латинското местоимение ipse/ipsu(m), докато в останалите романски езици произлиза от ille/illu(m). Формите му са su/sa в единствено число и sos/sas в множествено (is в кампиданезкия диалект). Подобни определителни членове се срещат в каталанския език на Балеарските острови: es/sa (ед. ч.) es/sos/ses (мн. ч.).
• Множественото число се образува с наставка -s, както е във френски, каталански, испански и португалски език, например sardu/sardos/(camp.)sardus (сардинци), puddu/puddos-pudda/puddas (кокошки).
• Бъдещето време се образува по аналитичен начин от латинската форма habeo ad. Сравни apo a istàre, итал. io resterò (ще остана). Условното наклонение се образува по подобен начин от миналото време на глагола „avere“ (ai) или на „dovere“ (deper)
• За разлика от италиански думите „защо“ и „защото“ (итал. perché) са различни: proite? (защо?), ca... или ca proite (защото).
• Личните местоимения за 1 и 2 лице се сливат с предлога cun (със): cunmegus (с мен), cuntegus (с теб), както е в испански език conmigo, contigo и португалски език comigo, contigo.

Речников състав

Сравнителна таблица на романските езици:

латински	френски	италиански	испански	окситански	каталански	португалски	румънски	сардински	корсикански	превод
clave(m)	clef	chiave	llave	clau	clau	chave	cheie	crae/crai	chjave/chjavi	ключ
nocte(m)	nuit	notte	noche	nuèit/nuèch	nit	noite	noapte	notte/notti	notte/notti	нощ
cantare	chanter	cantare	cantar	cantar	cantar	cantar	cânta	cantare/cantai	cantà	пея
capra(m)	chèvre	capra	cabra	cabra	cabra	cabra	capra	cabra/craba	capra	коза
lingua(m)	langue	lingua	lengua	lenga'	llengua	língua	limbă	limba/lingua	lingua	език
platea(m)	place	piazza	plaza	plaça	plaça	praça	piață	pratha/pratza	piazza	площад
ponte(m)	pont	ponte	puente	pònt	pont	ponte	pod'	ponte/ponti	ponte/ponti	мост
ecclesia(m)	église	chiesa	iglesia	glèisa	església	igreja	biserică	creia/cresia	ghjesgia	църква
hospitale(m)	hôpital	ospedale	hospital	espital	hospital	hospital	spital	ispidale/spidali	spedale/uspidali	болница
caseu(m) прост. лат.formaticu(m)	fromage	formaggio	queso	formatge	formatge	queijo	brânză	casu	casgiu	сирене

Сардинският език е доста консервативен и по отношение на речниковия си състав. Например в него са запазени думи и изрази от латински език като domo/domu < domus (къща), итал. casa, arbu < albu(m) (бял), итал. bianco, faghere < facere (правя), ит. fare, janna/genna < ianua (врата), итал. porta, inòghe < in hoc (тук), които не се срещат в другите романски езици.