Самуил
български владетел / From Wikipedia, the free encyclopedia
Самуѝл (на старобългарски: ) е български цар,[1] управлявал България от 997 г. до смъртта си. Той е първият владетел от династията на Комитопулите.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Самуил.
Самуил | |
български владетел | |
Роден |
958 г.
|
---|---|
Починал | 6 октомври 1014 г. (56 г.)
|
Погребан | Свети Ахил, Гърция |
Управление | |
Период | 997 – 6 октомври 1014 |
Предшественик | Роман |
Наследник | Гаврил Радомир |
Герб | |
Семейство | |
Род | Комитопули |
Баща | Никола |
Майка | Рипсимия |
Братя/сестри | Мойсей Арон Давид |
Съпруга | Агата |
Деца | Гавраил Радомир Теодора Косара Мирослава две дъщери и извънбрачен син, неизвестни по име |
Други роднини | Теодора Косара |
Самуил в Общомедия |
От около 971 г. Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едно от най-трудните времена в българската история.
В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.
Цар Самуил умира вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първата българска държава.