Самантабхадра
From Wikipedia, the free encyclopedia
Самантабхадра (санскрит: समन्तभद्र, Саманта означава „простираща се всеобхватно“, Бхадра – „велика добродетел“) e бодхисатва в Махаяна будизма, който е асоцииран с будистката практика и медитация. Заедно с Буда Шакямуни и бодхисатва Манджури той формира Шакямуни триединството в будизма. Той е патрон на Лотосовата Сутра и според Аватамсака Сутра дава десетте велики обета, които са основа на практиката на бодхисатва:
- Да отдаде почит към всички буди.
- Да възхвалява Татхагата (един от епитетите означаващ Буда).[1]
- Да прави изобилни дарения.
- Да се разкае за всяко злодеяние.
- Да се радва на заслугите и добродетелите на другите.
- Да моли будите да продължават да преподават.
- Да моли будите да останат в света
- Да следва ученията на будите от всички времена.
- Да приютява и облагодетелства съществата.
- Да посвети всяка заслуга и добродетел на доброто на всички същества.
В Китай Самантабхадра е асоцииран с действието или активността, докато Манджушри – с мъдростта. В тибетския будизъм той също е особено почитан, но в школата Нингма Самантабхадра или още Дхармакая Самантабхадра е името на централния изначален или Ади Буда и не може да се разглежда като аспект на бодхисатвата със същото име.
- Самантабхадра в Бруклинския музей, произход – Корея.