кадетски клон на Савойската династия From Wikipedia, the free encyclopedia
Савоя-Генуа (на италиански: Savoia-Genova) е кадетска линия на Савойския дом, създадена през 1831 г. от семейство Савоя-Каринян. Последният херцог на Генуа, Евгений, умира през 1996 г. Той има само една дъщеря и тъй като в Савойския дом титлите не се предават на жени, със смъртта му линията изчезва. Главата на дома носи титлата „Херцог на Генуа“ и към него се обръщат с „Ваше кралско височество“.
Савоя-Генуа | |
Информация | |
---|---|
Страна | Сардинско кралство Кралство Италия |
Парентална династия | Савоя |
Титли | Херцог на Генуа Принц на Удине Херцог на Пистоя Херцог на Бергамо Херцог на Анкона |
Основател | Фердинанд Савойски |
Последен владетел | Евгений Савойски-Генуезки |
Основана | 1831 |
Разпадане | 1996 |
Националност | Италия |
Савоя-Генуа в Общомедия |
Титлата „Херцог на Генуа“ е дадена за първи път през 1815 г. на принц Карл Феликс Савойски, бъдещ крал на Сардиния, и на Карл Алберт след него. Родоначалникът на кадетската линия обаче е Фердинанд, син на Карл Алберт и Мария Тереза Хабсбург-Лотарингска: неговият баща му дава титлата Херцог на Генуа през 1831 г., веднага след като се възкачва на трона, за да направи така че да се почувстват генуезците по-свързани със Савойската династия, завладяла града им. Фердинанд е избран за крал на Сицилия на 10 юли 1848 г., но се отказва от трона, за да не попречи на плана за национално обединение. На следващата година, заедно с баща си Карл Алберт и брат си Виктор Емануил, той се бие в битката при Новара. Херцогът се жени за принцеса Мария Елизабет Саксонска (* 1830 † 1912) в Дрезден на 22 април 1850 г. От този брак са родени:[1]
След смъртта на Фердинанд вдовицата му води затворен живот и на 4 октомври 1856 г. се омъжва повторно за майор Николо Рапало.[2] Елизабета получава съгласието за новия си брак от баща си Йохан Саксонски, но не е поисква това на Виктор Емануил II, който негодува и заплашва да я лиши от позицията ѝ в кралското семейство. Нещата обаче след това се уталожват и Виктор Емануил II прави Николо Рапало маркиз, като го назначава и за ръководител на Градската къща на херцогинята.
През 1870 г. испанската корона е предложена на Томас. Тъй като той не е пълнолетен, решението се пада на майка му Елизабет, която отказва поради младата му възраст и несигурността на приключението.
Томас се жени в Нимфенбург на 14 април 1883 г. за принцеса Изабела Баварска (* 1863 † 1924), дъщеря на Адалберт Вилхелм Баварски и Амалия Филипина Бурбон-Испанска. От този брак са родени:[3]
Това последно поколение, въпреки че живее в толкова важни за историята на Италия години, винаги се пази от светските хроники и двора, водейки доста анонимен живот, особено в сравнение с този на братовчедите им от линията Савоя-Аоста. Във военната сфера членовете на савойско-генуезката линия изпълняват задълженията си като офицери, макар и без особена известност.[4] Сред мъжете само Евгений има дъщеря, Мария Изабела Савойска-Генуезка, родена в Рим на 23 юни 1943 г. и омъжена през 1971 г. за Алберт Фриоли. Бракът е разрешен от Умберто II, който прави Гуидо Фриоли, баща на Алберт, граф на Рецано.[5]
Семейство Савоя-Генуа не се радва на особена почит, ако се има предвид, че Галеацо Чано на 24 август 1939 г. съобщава в дневника си презрителен коментар на Виктор Емануил III, който се оплаква, че Мусолини нарочно е принудил на военно бездействие неговия син Умберто, като по този начин го е изключил не само от възможността да взема решения, но и от възможността да получи военна слава: „Онзи двамата идиоти от Бергамо [Адалберт Савойски-Генуезки] и Пистоя [Филиберт Савойски-Генуезки] имат командването, моят син също може да го има.“[6] По същия начин, по време на референдума от 1946 г., в дневника на Фалконе Лучиферо има някои нелицеприятни препратки към тези принцове по отношение на тяхната прозорливост, но не към начина им на живот, който винаги е бил белязан от резервираност и простота.[7]
След институционалната промяна през 1946 г. херцог Фердинанд живее в Бордигера, Лигурия, където води затворен живот и където умира през 1963 г. Херцозите Адалберт и Филиберт живеят тридесет години в хотел в Торино, докато най-малкият син Евгений се мести в Бразилия, където стартира селскостопански бизнес и където умира през 1996 г. Тъй като той има дъщеря и тъй като в Савойския дом титлите не се предават чрез жени, титлата „Херцог на Генуа“ изчезва.[8]
n ° | Име | Изображение | Раждане | управление | Смърт | Бележки | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
начало | край | ||||||
THE | Фердинанд[9] | 1822 г. | 1831 г. | 1855 г. | родоначалник на кадетската линия Савоя-Генуа, син на Карл Алберт
съпруг на Елизабет Саксонска (* 1830 † 1912) наследници: Маргарита (* 1851 † 1926), съпруга на Умберто I, първа кралица-консорт на Италия Томас (* 1854 † 1931), съпруг на Изабела Баварска | ||
II | Томас[10] |
1854 г. | 1855 г. | 1931 г. | син на Фердинанд, предишния херцог на Генуа
съпруг на Изабела Баварска (* 1863 † 1924) наследници:
| ||
III | Фердинанд[11] | 1884 г. | 1931 г. | 1963 г. | син на Томас, предишния херцог на Генуа
съпруг на Мария Луиза Алиага Гандолфи от графовете на Рикалдоне наследници: няма | ||
IV | Филиберт[12] | 1895 г. | 1963 г. | 1990 г. | син на Томас, брат на Фердинанд, предишния херцог на Генуа
съпруг на Лидия д'Аренберг наследници: няма | ||
V. | Евгений[13] |
1906 г. | 1990 г. | 1996 г. | син на Томас, брат на Филиберт, предишния херцог на Генуа,
съпруг на Лучия дьо Бурбон-Двете Сицилии наследници: Мария Изабела, (* 1943), съпруга на Алберто Фриоли |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.