Румънска пропаганда сред куцовласите

Румънска пропаганда сред куцовласите (на гръцки: Η ρουμανική προπαγάνδα) е термин, с който се обозначават усилията на румънската държава за култивиране на румънско съзнание сред куцовласите (арумъни и мъгленорумъни) на Балканите – предимно в Македония и Епир. Румънската пропаганда е най-активна от края на XIX век до Балканската война, когато земите, населени с арумъни са разделени между Гърция, Сърбия и Албания. В Букурещ се изработва теорията, че румънската държава е наследница и закрилник на населението, което е латинизирано. Турското правителство, с цел да изостри отношенията между Румъния и другите християнски балкански страни, се отнася със симпатии към румънските искания, като признава правото на Букурещ да закриля куцовлашкото население в културен и религиозен аспект.^[1]

Румънски училища в Македония през 1899 година

„Към власите от Македония, Епир, Тесалия и Албания“, прокламация на гръцки език на Македонския комитет в Букурещ, 1895 г.

Румънската пропаганда има бързи успехи. През април 1890 година пише в доклад до Драгумис: „Влахофоните с гръцко съзнание и с румънско съзнание като цяло могат да се считат за образовани на гръцки, но това е от спазване на стари традиции. Нито сред румънеещите се, нито сред гърчеещите се има в национален план стабилност на характера и чувствата.“.^[2] През юли 1900 година дейци на ВМОК и ВМОРО убиват румънския журналист Стефан Михайляну и един българин – турски шпионин в Букурещ. Това предизвиква дипломатически скандал, който за кратко изправя България и Румъния на ръба на войната. На шумен процес в Букурещ през ноември 1900 година всички заловени получават солидни присъди. Българското правителство е принудено да арестува някои дейци на ВМОК като Борис Сарафов, Владислав Ковачев и други. По-късно на делото Сарафов и другарите му са оправдани. Румънските власти се възползват от антибългарската истерия в страната, за да ограничат още повече дейността на българските културни институции^[3] и да настроят румънците против българската революционна организация в Македония. Въпреки това, румънската общественост в голяма степен подкрепя революционно движение, което работи съвместно с влашкия елемент по време на Илинденското въстание и в периода 1904 – 1908 година, когато взаимно се защитават от сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония.^[4] Задълбочаването на влашко-гръцкия конфликт в Македония води до скъсване на дипломатическите отношения между Румъния и Гърция. След организираното от гръцките андарти клане в Авдела през 1905 година започват масови антигръцки демонстрации в Румъния, което довежда до прогонването на гърците от страната.^[5]

На 22 май 1905 година султан Абдул Хамид със специално ираде признава съществуването на влашки милет в Османската империя, който може да има свои църкви и училища.^[6]

В периода след Балканските и Първата световна война (1912 – 1918) голяма част от влашкото население емигрира в Румъния. Румънска пропаганда се появява в Епир и Македония отново по време на Втората световна война, когато областите, населени от арумъни са окупирани от Италия и в тях е създадена сепаратистката организация Римски легион.

Галерия

• 
  Български и влашки комити от четата на Кола Нича.
• 
  Документ на Янаки Манаки от Румънската гимназия в Солун, 1922 г.
• 
  Влашки четници (арматоли) от Берско, вероятно от четата на Кола Нича
• 
  Четите на Александър Кошка и Щерьо Апостолина
• 
  Влашката чета на Михаил Хандури

Литература

• Минов, Никола. Влашкото прашање и романската пропаганда во Македонија. Скопје, 2013
• Минов, Никола. „Романските“ чети на Македонската Револуционерна Организација 1906 – 1908, в: Историја, LIII/2, 2018
• Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011
• Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 256-270.
• Попов, Жеко. Румънската пропаганда в Македония (1878 – 1894 г.). – В: Изследвания по македонския въпрос, 1. София, 1993, с. 314 – 356.
• Попов, Жеко. Румъния и българската национална кауза в Македония (1902 – 1903). – В: Илинденско-Преображенско въстание. София, 1994, с. 134 – 146.
• Νικολαϊδου, Ελευθερία Ι., „Η ρουμανική προπαγάνδα στο βιλαέτι Ιωαννίνων και στα βλαχόφωνα χωριά της Πίνδου, τ.Α', μέσα 19ου αι.-1900“, Ε.Η.Μ, Ιωάννινα 1995.
• Σπηλιοτόπουλος, Αντώνιος, „Οι Βλαχόφωνοι Έλληνες και η ρωμανική προπαγάνδα“, Αθήνα 1905.
• Χρυσοχόου, Αθανάσιος Ι., „Η κατοχή εν Μακεδονία. Βιβλίον Γ'. Η δράσις της ιταλορουμανικής προπαγάνδας“, Ε.Μ.Σ. 16, Θεσσαλονίκη 1951.
• Divani, Lena, „The Vlachs of Greece and the Italo-Rumanian Propaganda“, Thetis, Band 3, Mannheim 1996.
• Η ρουμανική προπαγάνδα

Бележки

1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 568 – 569.
2. Ιωάννου, Μαρίας. Οι βλαχόφωνοι πληθυσμοί της Ελλάδας και η διαμόρφωση της εθνικής τους συνείδησης // Θέσεις (114). Ιανουάριος - Μάρτιος 2011. (на гръцки)
3. Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 27 – 29
4. Македонски преглед, XXVI, 2003, бр. 2, стр. 41 – 59
5. Motta, Giuseppe. The Fight for Balkan Latinity. The Aromanians until World War I
6. Kahl, Thede. The ethnicity of Aromanians after 1990: the Identity of a Minority that Behaves like a Majority // Ethnologia Balkanica 6. 2002. с. 148. Посетен на 16 август 2015.