американски политолог From Wikipedia, the free encyclopedia
Робърт Алан Дал (р. 17 декември 1915), е заслужил професор на политическите науки в университета в Йейл, където той става Ph.D. по политология през 1940 г. Той е бивш президент на американската асоциация на политическите науки и е един от най-изявените съвременни политолози. Почетен доктор е по право на Харвардския университет.[1]
Робърт Дал Robert A. Dahl | |
американски политолог | |
Роден |
17 декември 1915 г.
|
---|---|
Починал | 5 февруари 2014 г.
Хамдън, Кънектикът, САЩ |
Учил в | Йейлски университет |
Научна дейност | |
Област | политология |
Учил при | Франсис Коукър |
Работил в | Йейлски университет |
Публикации | „Кой управлява“ (1961) |
Повлиян | Теория за елитите Кенет Ароу Леон Дюги Джеймс Коулман Карл Хемпел |
Повлиял | Чарлз Линдблом |
Семейство | |
Деца | 5 |
Робърт Дал в Общомедия |
Дал е често описван като доайен на американските политолози и политически философи. Той спечелва тази титла благодарение на трудовете си, на неговото изключително интелектуално водачество и на факта, че много изявени политически учени са били негови ученици. В края на 50-те и началото на 60-те години на 20 век води стана класически днес диспут с Райт Милс за формата на политиката в САЩ. Мил поддържа мнението, че американските правителства трябва да се представляват от единен и демографски тесен елит. Дал отговаря, че има и много други елити, които трябва да работят в съревнование и в компромис един с друг. Ако това не е демография в популистки смисъл, Дал участва в спора, това е най-малкото полиархия (плурализъм). В може би най-известния си труд „Кой управлява“ (1961 г.) той изучава структурите на властта (формални и неформални) в град Ню Хевън (Кънектикът), открива подкрепа на този негов възглед.
В края на 60-те години неговите заключения са оспорени от учени като Джордж Уилям Домхоф и Чарлз Линдблом (приятели и колеги на Дал). В следващите години трудовете на Дал приемат по-песимистичен тон. В „Колко демократична е американската конституция?“ (2001 г.) той твърди, че конституцията е много по-малко демократична, отколкото трябва да бъде, и че нейните автори са действали от позиция на дълбоко невежество за бъдещето. Той добавя, че много малко или нищо не може да бъде направено. („Недостатък от някакъв конституционен провал, който аз нито предвиждам и, разбира се, не желая“).
Един от неговите най-важни приноси е обяснението за разнообразието от власт, които той определя като „А“ успява да накара „Б“ да върши това, което „А“ успява да иска. Дал предпочита по-неутрални термини на влияние (Майкъл Роскин), които той нарежда в класификацията от най-доброто към най-лошото.
Така ние може да кажем кои правителства са най-добрите: тези, които използват влияние в горната част на класацията. Най-лошата употреба на неприятни форми на влияние са в долния край.
В друга забележителна книга, „Демокрацията и нейните критици“ (1989), Дал изяснява своя възглед за демокрацията. Никоя модерна страна не отговаря на идела за демокрация, което е теоретична утопия.[2] За да се достигне идеалът е необходимо да се изпълнят 5 критерия.
Вместо това той нарича политическите напреднали страни „полиархии“. Полиархиите са за официални и честни избори, включително избирателните права да бъдеш избран, свобода на изразяването, алтернативна информация, асоциативна автономия. Тези институции са много напредничави в това, че те създават многочислени центрове за политическа сила.[3]
Робърт Дал е носител на наградата Йохан Скайт за политическа наука през 1995 г.[4]
В студията си „Кой управлява в новите небеса на Дал?“ социологът Джордж Уилям Домхоф опонира на възгледа на Дал за властта.[5] Политическият философ Чарлс Блатберг критикува опита на Дал да определи демокрацията с един набор от необходими условия.
Най-известните творби на автора включват:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.