From Wikipedia, the free encyclopedia
Рингудитът е полиморфен минерал с голямо наличие на оливин (магнезиев силикат и желязо), който се образува при високи температури и налягания на земната мантия между 525 и 660 km дълбочина.
Рингудит | |
Общи | |
---|---|
Формула (повтаряща се единица) | SiMg₂O₄ |
Класификация на Щрунц | 9.AC.15 |
Класификация на Дана | 51.3.3.1 |
Рингудит в Общомедия |
Рингудитът е забележителен с това, че може да съдържа хидроксидни йони (кислородни и водородни атоми, свързани помежду си) в структурата си. В комбинация с доказателствата за неговата поява дълбоко в земната мантия, се предполага, че там се намира вода с обем до еквивалента на три световни океана в преходната зона земна кора – мантия на дълбочина между 410 и 660 km.[1][2]
Този минерал за първи път е идентифициран в метеорита Тенъм през 1969 година[3] и е установено, че присъства в големи количества в земната мантия.
Рингудитът е кръстен на австралийския учен Тед Рингуд (1930 – 1993), който изследва полиморфните преходи и фази на оливина в общите минерали на мантията и пироксена при налягания, еквивалентни на дълбочини около 600 km.
Оливин, уадслиит и рингудит са полиморфни минерали, намиращи се в горната част на мантията на земята на дълбочина по-голяма от около 660 км. Там също присъстват и други минерали, включително някои с перовскитна структура, които са стабилни. Свойствата на тези минерали определят много от свойствата на мантията.
Рингудитът е полиморф на оливина, (Mg, Fe) 2SiO4, със структура „шпинел“. Групата минерали „Spinel“ кристализират в изометрична система с осмостенна формация. Оливинът е най-често срещан в горната мантия, над около 410 km. За полиморфните оливин, уадслиит и рингудит се смята, че преобладават в преходната зона на мантията, на около 410 – 660 km дълбочина.
За рингудита се смята, че е най-често срещаният минерал в долната част на преходната зона на земната кора. Физическите и химическите свойства на този минерал частично определят свойствата на мантията на тези дълбочини. Степента на налягане за стабилност на рингудит е в интервала приблизително от 18 до 23 GPa.
Освен в земната мантия, наличност на природен рингудит е установена в много хондритни метеорити, в които възниква като фини поликристални формации.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.