Рилска грамота
From Wikipedia, the free encyclopedia
Рилската грамота е хрисовул, издаден от канцеларията на цар Иван Шишман (1371 – 1393) на Рилския манастир.
Рилска грамота | |
Вид | царска грамота, хрисовул |
---|---|
Автор(и) | Иван Шишман |
Създаване | 21 септември 1378 г. |
Език | среднобългарски |
Грамотата е издадена на 21 септември 1378 година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман. Писана е на пергамент с размери 130х22 см. с полуустав.
С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на Второто българско царство. В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица – севасти, съдии, практори, примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори, комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии, находници. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава[1]. Сведенията в нея дават представа и за границата между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години на XIV век[2]
В грамотата е засвидетелствана неутрализацията на морфологичната категория род при формите за множествено число на прилагателните имена и употребата на обща множествена форма за всички родове на прилагателното име, например раꙁлошкы попове вместо раꙁложци или раꙁложсти. Среща се ново окончание -омь за творителен падеж, единствено число на същестителните имена от женски род (рѣкѡмь). Употребяват се нови колективни форми на съществителните имена като нивꙗ, лоꙁꙗ. Новост е използването на следлога ради пред съществително име, а не след него: ради обновлениꙗ.[3]
За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов през 1845 година, следван от Григорий Илински (1911), Йордан Иванов, Иван Дуйчев и други. Съществуват и мнения (Георги Баласчев, Владимир Мошин, Валери Стоянов), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове.[4]
Грамотата се съхранява в музея на Рилския манастир.