Реституционен едикт
From Wikipedia, the free encyclopedia
Реституционният едикт (на немски Restitutionsedikt) е документ на император Фердинанд II от 6 март 1629 г., по време на Тридесетгодишната война. С него владетелят се опитва да изкорени или поне да отслаби протестантската ерес в земите си, като предава протестанстките църковни земи на католиците и отнема всички титли на протестантски принцове, придобити след Аугсбургския мир от 1555 г. Резултатът е недоволство от страна на протестантите и подновяване на войната. Неслучайно този период е наречен от историците „годината на гордост и падение на императора“.[1]