Ренесансово изкуство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ренесансовото изкуство (1350 – 1620 г. [1] ) включва живописта, скулптурата и декоративните изкуства от периода на европейската история, известен като Ренесанс. То възниква като отделен стил в Италия около 1400 г., успоредно с настъпилото развитие във философията, литературата, музиката, науката и технологиите.
Ренесансовото изкуство взема за своя основа изкуството на класическата античност, възприемано като най-благородната от древните традиции, но трансформира тази традиция, като усвоява напредъка в изкуството на Северна Европа и прилага съвременните научни познания. Заедно с ренесансовата хуманистична философия, изкуството се разпространява из цяла Европа, засягайки както художниците, така и техните покровители, и подтиква развитието на нови техники и нова артистична чувствителност. Според историците на изкуството ренесансовото изкуство бележи прехода на Европа от Средновековието към Новото време.
Изкуството, включително живопис, скулптура, архитектура, музика и литература, идентифицирано като „ренесансово“, е създадено предимно през XIV, XV и XVI век в Европа под комбинираното въздействие на повишеното осъзнаване на природата, възраждането на класическите науки и променения възглед за човека като индивид. Все пак, учените вече не смятат, че Ренесансът бележи внезапно прекъсване на средновековните ценности, както се предполага от френската дума renaissance, буквално означаваща „прераждане“. Този преход не е рязък и в много части на Европа ранното ренесансово изкуство е създадено успоредно с късното средновековно изкуство (готика). По-скоро интересът към природата, възприемането на хуманистичните идеи и индивидуализмът, които вече присъстват в известна степен в Късното средновековие, започват да доминират през XV – XVI век в Италия едновременно с настъпването на социални и икономически промени като секуларизация на бита, възход на рационалната икономика, основана на парите и кредита и увеличена социална мобилност.[2].