Рей Дъглас Бредбъри е роден в Уокигън, Илинойс. Майка му е шведска имигрантка. Баща му работел като кабелен работник за електроснабдяването и телефонните компании. Дядо му и прадядо му по бащина линия били издатели на вестници. Още от малък той чете и пише, и прекарва много време в библиотеката „Карнеги“ в Уокигън. Произведенията му „Вино от глухарчета“ и „Чувствувам, че идва нещо зло“ описват Уокигън под името „Зеления град“, и са полуавтобиографични. Семейство Бредбъри живеят в Тъксън, Аризона през 1926 – 1927 и 1932 – 1933 г., и в крайна сметка се установили в Лос Анджелис пред 1934 г., когато Рей е на тринадесет години.
За себе си казва:
„
Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.
“
Бредбъри завършва Лосанджелиската гимназия през 1938 г., но решава да не постъпи в колеж. Вместо това започва да продава вестници на ъгъла на Сют Нортън Авеню и Олимпик Булевард. Продължава да се самообразова в местната библиотека и, повлиян от научнофантастични герои като Флаш Гордън и Бък Роджърс, започва да публикува научнофантастични разкази във фензини през 1938 г. За пръв път му плащат за разказ в списанието „Супер Сайънс Сторийс“ (Super Science Stories) през 1941 г. Към края на 1942 г. той започва да се занимава само с писане. Първата му книга, сборникът разкази „Мрачният карнавал“, е публикувана от Акръм Хаус през 1947 г. Оженва се за Маргерита Маклайър (1922 – 2003) през 1947 г. Имат четири дъщери.
Рей Бредбъри е носител на наградите „О'Хенри“, награда „Бенджамин Франклин“, награда на Американската академия, премията „Гандалф“. Той е удостоен с титлата „гранд-мастер“ през 1988 г.
Рей Бредбъри умира на 91-годишна възраст на 5 юни 2012 г.
При Бредбъри често се наблюдава размиване между категориите, като категоризирането на някои негови произведения понякога е субективно. Често бива описван като автор на научна фантастика, но той самият не се причислява към никоя литературна категория.
„
Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и това е „451 градуса по Фаренхайт“, която е базирана на реалността. Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че „Марсиански хроники“ не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време – всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават задълго.[4]
“
Освен литературните си творби, Бредбъри е написал и много есета на тема изкуства и култура, привличайки вниманието на критиците в тези области. Бил е консултант на американския павилион в Нюйоркския световен панаир през 1964 г., и на изложбата, показана в геосферата „Космически кораб Земя“ в парка EPCOT, намиращ се в Уолт Дисни Уърлд.
За приноса си към филмовата индустрия Бредбъри получава звезда на Холивудската пътека на славата, на булевард Холивуд 6644.
Астероид 9766 е кръстен на негово име – „Бредбъри“
Лунният кратер „Кратер на глухарчето“ („Dandelion Crater“) е кръстен на неговата повест „Вино от глухарчета“.
На 17 ноември 2004 г. Бредбъри получава Националния медал за изкуства, връчван от американскияпрезидент.
Носител е на наградата Мемориална награда „Гандалф“ – „Гранд Мастър“ за 1980 г.
Носител е на наградата „SF Hall of Fame Living Inductee“.
Носител е на наградата „First Random Award“.
Носител е на наградата „Еми“ за работата си по телевизионната продукция „Дървото на вси светии“.
Два филма, по които е работил – „Икар Монголфие Райт“ и „Моби Дик“ – са номинирани за награда „Оскар“, но самият автор не е номиниран. (Понякога погрешно се твърди, че той има номинации за награда „Оскар“.)
Въпреки всичките си романи за космически кораби, междузвездни пътешествия и пр., Бредбъри никога през живота си не е карал дори кола. Той го отдава на тежък инцидент с кола, докато е бил младеж.
За пръв път Бредбъри лети със самолет на 62-годишна възраст – с „Конкорд“ до Париж, където е работил за „Дисни“ по френския Дисниленд. На 48-годишна възраст се е качвал на рекламния дирижабъл на „Гудиър“
Появявал се е в телевизионното шоу „Залагаш живота си“ („You Bet Your Life“).
През 2004 г. той е здравата ядосан от решението на режисьораМайкъл Мур да нарече своя документален филм за администрацията на американския президент Джордж У. Буш с името „9/11 по Фаренхайт“, явна алюзия с името на романа „451 градуса по Фаренхайт“. Бредбъри нарича Мур „ужасен човек“, но подчертава, че протестът му не е политически мотивиран. Заявява, че не желае никаква част от прихода на филма, и че не смята, че заслужава тези пари. Оказал е натиск върху Мур да смени името на филма, но безуспешно. Мур му се обажда две седмици преди пускането на филма на екран, за да му се извини, и казва, че маркетинговата кампания на филма е открита преди много време, и че вече е късно за смяна на името.
Освен тези сборници, много от разказите му са публикувани в антологии. Отделно от това, над 50 разказа на Бредбъри никога не са били публикувани в сборник – само в периодични издания.
Филмови и телевизионни сценарии
То дойде от далечния космос (1953) (оригиналното произведение)
Stephen King: Stephen King's danse macabre (1981), Macdonald ISBN 0-354-04647-0 – „My first experience of real horror came at the hands of Ray Bradbury.“