Реймънд Дейвис

Реймънд Дейвис (на английски: Raymond Davis) е американски физик и химик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.^[1][2]

Реймънд Дейвис Raymond Davis
американски физик
През 2001 г.
Роден	14 октомври 1914 г. Вашингтон, САЩ
Починал	31 май 2006 г. (91 г.) Ню Йорк, САЩ
Погребан	САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Йейлски университет
Научна дейност
Област	Физика
Работил в	Национална лаборатория Брукхейвън
Награди	Нобелова награда за физика (2002)
Реймънд Дейвис в Общомедия

Биография

Реймънд Дейвис получава Медала за наука от Джордж Буш, 2001 г.

Роден е на 14 октомври 1914 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ. Завършва химия в Мерилендския университет през 1938 г. През 1942 защитава докторска дисертация по физикохимия в Йейлския университет.^[3] След приключването на военната му служба през 1946 започва работа в Комисията за атомна енергия на САЩ. През 1948 г. започва работа в Брукхейвънската национална лаборатория, занимаваща се и с търсене на мирни приложения на атомната енергия. Оттогава започва интересът на Дейвис към неутриното, частици, чието съществуване още не е било установено експериментално, но които трябва да обяснят привидните загуби на енергия при бета разпада.

Умира на 31 май 2006 г. в Ню Йорк на 91-годишна възраст.^[4][5]

Научна работа

Използвайки детектори от тетрахлорметан (CCl₄) Дейвис изследва възможната връзка между темпа на произвеждане на изотопа ³⁷Аргон и дълбочината, на която са поставени детекторите под земята. Основа на изследването е реакцията ³⁷Cl + ν → ³⁷Ar + e. За целта той поставя такива детектори под реактора в Брукхейвън (1954) и по-късно, под този в Савана ривър. Оказва се, че резултатите от експериментите са отрицателни: детекторите не произвеждат повече ³⁷Ar, когато реакторите са включени. Даденото по-късно теоретично обяснение е, че хлорните молекули реагират на неутрино, а при бета-разпада (който се случва в реакторите) се произвежда антинеутрино. Опитът показва за пръв път различните свойства на неутриното и антинеутриното.

По-късно Дейвис реализира мащабния проект „Homestake“, който засича голям брой неутрино от Слънцето и който му донася и Нобеловата награда за създаване на неутриновата астрономия. Този експеримент обаче открива за пръв път проблема със слънчевите неутрино, който се състои в това, че засечените неутрино на единица площ са приблизително три пъти по-малко от теоретичните предвиждания. Привидният парадокс има задоволително обяснение в рамките на квантовата механика.

Източници

1. Lande, Kenneth. Obituary: Raymond Davis Jr // Physics Today 59 (10). October 2006. DOI:10.1063/1.2387099. с. 78–80.
2. The Nobel Prize in Physics 2002 // Посетен на 9 March 2023.
3. Lande, Kenneth. Raymond Davis Jr. 1914–2006 // Biographical Memoirs of the National Academy of Sciences. Washington, DC, The National Academies Press, 2018. с. 1–28.
4. Kenneth Chang. Raymond Davis Jr., Nobelist Who Caught Neutrinos, Dies at 91 // The New York Times. 2 June 2006. Посетен на 2007-10-10.
5. David B. Caruso. Raymond Davis, who detected elusive solar particles, dies at 91 // The Boston Globe. 2 June 2006. Посетен на 2007-10-10.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Реймънд Дейвис
• ((en)) Биография на Реймънд Дейвис на сайта на Нобеловите награди