Рейдж Агейнст дъ Мъшин
pour ina / From Wikipedia, the free encyclopedia
„Рейдж Агейнст Дъ Мъшин“ (на английски: Rage Against The Machine, RATM) е Алтърнатив метъл група от Съединените щати, съществувала между 1992 и 2000 г.
Рейдж Агейнст дъ Мъшин | |
Информация | |
---|---|
От | Лос Анджелис, САЩ |
Създаване | Лос Анджелис, Калифорния, САЩ |
Стил | Рап метъл, Фънк метъл Алтърнатив метъл |
Активност | от 1991 г. |
Музикален издател | Epic Records |
Уебсайт | www.ratm.com |
Членове | Зак де ла Роча Том Морело Брад Уилк Тим Комерфорд |
Рейдж Агейнст дъ Мъшин в Общомедия |
Нейни членове са Зак де ла Роча (вокал), Том Морело (китара), Брад Уилк (барабани), Тим Комърфорд (бас китара). Тя се отличава не само с нoваторския си по това време стил – смесица от фънк метъл, алтърнатив и рап, но и с политическата насоченост на текстовете си. Групата се разпада през 2000, когато Де ла Роча напуска групата. Останалите трима членове се събират с бившия вокал на Саундгардън – Крис Корнел и създават групата Audioslave. Групата отново се събира заедно през 2007. До 2011 г., групата продължава да прави изпълнения предимно на живо по фестивали в цял свят. През 2016 Морело, Комерфорд и Уилк сформират нова група – Prophets of Rage, заедно с рапърите B-Real (Cypress Hill) и Chuck D (Public Enemy)
RATM, групата която наложи рап-метала на световна сцена и измисли един от най-важните лайтмотиви на десетилетието: принципно обединение на целите на музиката на черните и белите бунтари. RATM(1992), един от най-агресивните албуми за времето си, достоен наследник на убийствената ярост на „Ем Си Файв“, комбинация от непрестанни разтърсващи шокове вследствие на китарните експлозии на Том Морело (от свиренето а’ла Хендрикс до хардрок рифовете на Пейдж) и първичното, неистово рапиране на Зак де ла Рока и неговите ултра-дънещи ритми. Злокобната и мрачна атмосфера на Evil Empire(1996), едно философско есе за силната воля, и страстния зов за борба на The Battle of Los Angeles(1999) достигат нови дълбини, въпреки че губят голяма част от остротата си. RATM правят едно от най-важните стилови сливания на 90-те: срещат музиката на черните бунтари (фънк и хип-хоп) с тази на белите (хевиметъл, хардрок и пънк-рок). В социално отношение те са CNN на градските бунтари. В известен смисъл те вземат думите на хип-хопа и междувременно стават любимия жанр на разглезените от управляващите бели интелектуалци и афроамериканци.