град в община Ракитово, обл. Пазарджик From Wikipedia, the free encyclopedia
Ракѝтово е град в Южна България. Градът е административен център на община Ракитово, Област Пазарджик и се намира на малко повече от 11 км югоизточно от град Велинград.
| Ракитово | |
  | |
 Сградата на читалището в Ракитово | |
  Ракитово  Ракитово  Ракитово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 8891 души[1] (15 март 2024 г.) 75,9 души/km² |
| Землище | 117,099 km² |
| Надм. височина | 814 m |
| Пощ. код | 4640 |
| Тел. код | 03542 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 62004 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Ракитово Георги Холянов (БЗНС; 2022) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Иван Клинчаров“ 57 п.к. 4640 тел. централа: +35935422044 e-поща: rakitovo@rakitovo.bg факс: +35935422253 информация: +35935422025 | |
| Ракитово в Общомедия | |
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 8676 души по настоящ адрес и 8983 души по постоянен адрес.[2]
Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположен е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград отстоящ на 12 km.
В близост (на около 7 km югоизточно) е язовир „Батак“, където се намира и курортен комплекс "Цигов чарк". До Пловдив се стига по 87-километров път през Батак (на 15 km от Ракитово) и Пещера (на 30 km). Пазарджик е на 50 km, Стамболийски на 70 km. Отстои също на 70 km от Доспат, Хаджидимово и границата с Гърция (ГКПП „Илинден“).
Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението на града го правят уникално кътче в сърцето на Родопите.
Животът в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е.
През своята дълголетна история Чепинският край е обитаван от различни племена и народи – беси, византийци, славяни, българи и власи. Районът на Ракитово и Чепинското корито е в земите на тракийското племе беси. Днес има останки от тракийска крепост-светилище в местността Пашино бърдо, която местните наричат Пешин бърдо (Първото бърдо). От там започва биосферният резерват Мантарица (мант – свещена, на прорицател; терица – земя), под егидата на ЮНЕСКО.
Южно от града са открити останки от късноантична трикорабна църква, силно повредени през XX век от строителството върху тях на нов параклис и на стадион.[3]
По статистически данни на НСИ към 7 септември 2021 г. в Ракитово живеят 6997 души.[4]
Населението се състои основно от християни.
В града има църква, параклис и джамия, като те се поддържат от хората чрез дарения и целеви помощи. Съществува и конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[5]
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етническият състав през 2011 г. включва 4426 българи и 1829 роми.[6]
Икономиката на града е зависима от дърво-преработвателната промишленост, която е основен работодател в района. С най-голям дял са дърводелските предприятия за профилирана дървесина, които произвеждат греди, дюшеме, ламперия и други видове продукти от профилиран и непрофилиран дървен материал. Добре са застъпени и двата вида мебелно производство-занаятчийското и серийното. Мебели от дървесина и ПДЧ се произвеждат не само за вътрешния пазар, но и за износ. В града има и предприятия за екобрикети от пресовани дървесни частици и предприятие за бутилиране на минерална вода, която със своя уникален състав лекува артритни и стомашно чревни заболявания. Ракитово развива ловен туризъм, има изградени ловни ниви и всички условия за почиващите ловци.
Хората, които не са заети в тези сектори, обикновено работят в сферите на услугите и строителството в Пазарджик и Велинград.
В местността Макаков мост, по поречието на Чепинската река, се намира могила, чието разкопаване е разкрило останки, датиращи от неолитa.[7]
Църквата в местността Николица, гр. Ракитово, е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика от ІV – VІ век, съществувала до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките ѝ е построен параклис през 1923 година.
Часовниковата кула е архитектурен паметник, един от символите на Ракитово, изграден на северозападния склон на височината Бърдо, досами града. Кулата е от две части с каменна зидария с височина 18,60 м, стените са дебели 80 см. Дървените пояси са от осика и са поставени през метър. Формата ѝ е осмоъгълник, покривът е конусовиден, с ламарина. Часовникът има два циферблата с римски цифри. Вътрешното стълбище е подменено през 1960 г. Часовниковата кула е построена през 1872 г. с дарения на двама местни жители – Вели Хаджи Муса Ефенди и неговият син – Хафъз Хюсеин Ефенди. Строителят на кулата се казвал Малик Челеби.
Останки от древна тракийска крепост. Тя не е възстановявана през Средновековието и е автентична. Покрай нея има запазен тракоримски път. Намира се на 1444 м в близост до м. Качаков чарк с площ 47 декара. В държавния регистър е записана под № 581 като историческо място.
Историческо място, населявано от беси и римляни. Запазени и до днес са галерии от медни и златни рудници. С него е свързана легенда за златен стан (място за сечене на златни и сребърни монети). Има останки от римско селище, стар римски път и древен храм. На билото се намира м. Джурковица с тракийски некропол. По Ремово виреят редица ендемити, между които жълта и синя перуника, видрица, записани в Червената книга на България.
Намира се върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е сред най-големите 4 манастира в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.
Историческият музей е разположен в Апостоловата къща (1906 г.) и новата сграда към нея. Има три експозиции – археологическа, етнографска и историческа – с предмети и колекции, свързани с историята и бита на местното население. Тук са представени археологически находки от открито неолитно селище край Ракитово, голямо количество снимков материал и фрагменти на откритите раннохристиянски базилики в местностите Беглика и Рангела. Има добре обособен етнографски кът за живота и традициите на местното население.
В близост е „Плиоценски парк, Дорково“.
Читалище „Будилник“ в Ракитово е най-старият културен институт в общината. Основано е на 26 април 1898 г. по идеята на писателя и тогавашен учител в селото Иван Клинчаров (1877 – 1942).
Празник-събор на град Ракитово е Еньовден – 6 – 7 юли. Най-големият летен празник в Ракитово. Свързан е с култа към слънцето и растителността и надеждата за плодородие. Неизменен атрибут на празника е яневицата (бял равнец). Тя се сплита на венци слага се по вратите за здраве. Има поверия за „Яневското слънце“, за водата в менците – важна част от еньовския обред. На 7 юли е и празникът на църквата в Ракитово – „Света Неделя“.
В началото на август на Илинден (по стар стил) се провежда международен фолклорен фестивал в с. Дорково. През 1999 г. с подкрепата и съдействието на фондация „Пътеки“ – официален представител на България в ЦИОФФ (Международен съвет на организациите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства), фестивалът прераства в международен. Освен много групи от различни региони на страната в него вземат участие фолклорни ансамбли от Гърция, Полша, Молдова, Македония и Сърбия.
Последната събота от август – традиционен горски бал в местността Парка над Ракитово. Този празник датира от началото на века и е свързан с почитта и уважението на местното население към ракитовската гора. Провежда се и конкурс за избиране на царица на гората.
Благодарение на чистия въздух и специфичното си местоположение, Ракитово е подходящо място за хора, страдащи от астма и белодробни заболявания. Затова и там се намира училище-пансион за деца с такива проблеми. Училището е с дългогодишна традиция в обучението и предлага много добра база за отдих. Обучават се деца от цяла България, като непрекъснато се следи за тяхното развитие от педагози и лекарски екип. В града работи и минерална баня, чиято вода лекува артритни и стомашночревни заболявания. На територията на Ракитово работи филиал за спешна помощ, както и 12 лични лекари. Специалисти има в МБАЛ „Велинград“ и МБАЛ „Здраве“.
Характерна е тежката балканска кухня, обикновено основана на месни и млечни изделия. Тук се прави строго специфична за района кървава кървавица и ароматна саламурена сланина. Кухнята е обогатена от специфични подправки благодарение на голямото разнообразие от билки и растения в региона.
Поради изискванията на вероизповеданията там се приготвят свински, телешки и агнешки скари. Много разпространено е цялото печено агне в няколко варианта – във фурна, на чеверме и в трап. Също така пастърма, капама със 7 вида месо, бурания (смес от боб и зеле), боб с пастърма, качамак с дрожки (запечено тесто от царевично брашно със сланина). Характерна е т.нар. мътеница – смес от прясно и кисело мляко.
Популярно е и ястието гювеч, приготвяно от зеленчуци и месо. Глиненият съд, в който се приготвя, също се нарича „гювеч“.
.jpg)
| Град | Държава |
|---|---|
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
