Разложки говор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Разложкият говор е български диалект, представител на западните рупски говори.
Разложки говор | |
Страна | Република България |
---|---|
Регион | Разлог |
Говорещи | около 13 000 |
Систематизация по Ethnologue | |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() | |
Официално положение | |
Официален в | – |
Регулатор | Секция за българска диалектология и лингвистична география |
Говори се предимно в Разложко. Гранични говори са гоцеделчевският от юг, самоковският и ихтиманският от север, бабяшкият от изток, благоевградският и петричкият от запад. Това е говорът, чрез който българският език става известен на модерната наука, защото през 1822 година създателят на съвременния сръбски език Вук Караджич издава във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнительним рjечницима свиjу jeзика и нарjeчja с особитим огледом Бугарског jeзика“, в който са поместени 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и 2 глави от евангелието, които му е написал и казал „прави бугарин из Разлога“.[1] Върху особеностите на този говор е написана и излязлата 13 години по-късно първа Българска граматика, написана от родения в Банско, Пиринска Македония патриарх на българските учители и книжовници Неофит Рилски.[източник? (Поискан преди 132 дни)]