From Wikipedia, the free encyclopedia
Пьотър Витгенщайн или Лудвиг Адолф Петер фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (на руски: Пётр Христианович Витгенштейн; на немски: Ludwig Adolph Peter (Pjotr Christianowitsch) zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg) е руски военачалник, командвал корпус и армии във войните с Наполеон I през 1812 – 1814 и Османската империя през 1828 година.
| Пьотър Витгенщайн Ludwig Adolph Peter Fürst zu Sayn-Wittgenstein | |
| руски генерал-фелдмаршал | |
 | |
| Роден |
25 декември 1768 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ Орден Черен орел Орден за вярност |
| Семейство | |
| Баща | Христиан Лудвиг Казимир фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург |
| Пьотър Витгенщайн в Общомедия | |
Витгенщайн произхожда от немски аристократичен род. Баща му Христиан Лудвиг Казимир фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург-Лудвигсбург (1725 – 1797) е генерал на руска служба, а самият той е родом от Нежин. Още 11-годишен е записан в гвардейския Семьоновски полк, а на 25 командва ескадрон в Полша при потушаването на въстанието на Косцюшко. През 1799 е произведен в генерал-майор и командир на хусарски полк.[1]
В края на управлението на император Павел генерал Витгенщайн изпада в немилост и е принуден да подаде оставка. При възкачването на Александър I е възстановен на служба и се издига още във военната йерархия. През лятото на 1812, при нахлуването на Наполеон в Русия, Витгенщайн оглавява силите, които преграждат пътя на французите към Санкт Петербург на река Западна Двина. В сражението при Клястици през юли удържа победа, с която спасява столицата от нашествениците. През октомври преминава в настъпление, за да пресече отстъплението на основните френски сили от Москва. Печели битките при Полоцк и Чашники, но при Березина допуска Наполеон да се изплъзне от обкръжение.[2] Пренасяйки войната в Германия, през февруари 1813 Витгенщайн превзема Берлин. След смъртта на Кутузов през април е назначен за главнокомандващ съюзните руско-пруски войски. След неуспешните сражения с наполеоновите войски при Лютцен и Бауцен месец по-късно отстъпва поста на генерал Барклай-де-Толи. До победата над Наполеон през 1814 командва корпус в Германия и Франция.[3]
През 1826, веднага след възкачването на император Николай I, Витгенщайн е издигнат в чин генерал-фелдмаршал. През 1828, при избухването на руско-турската война, му е поверено командването на Дунавския оперативен театър.[3] Подчинените му войски окупират Молдова, Влахия и Добруджа, овладявайки силните крепости Браила и Варна, но са спрени под стените на Шумен.[4] Заради ограничения успех, тежките загуби и постоянната намеса на императора в командването, в началото на 1829 Витгенщайн предава командването над руските войски на Дунав.[3]
На 1 май 1834 г. в Берлин той става 1. княз на Сайн-Витгенщайн.
Той се жени на 27 юни 1798 г. в Полоцк за Антония Станиславовна контеса Снарска (* 23 март 1774 в Полоцк; † 27 юли 1856 в Каменка). Те имат децата:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
