Псевдокомитатенси
From Wikipedia, the free encyclopedia
Псевдокомитатенси (на латински: pseudocomitatensis) са наричани военните части от полевите армии (комитати – comitatus) на късната Римска империя, които първоначално са влизали в състава на римските гранични войски.
![]() Тази статия е част от серията за: Войската на древен Рим (Портал) | |||
Структурна история | |||
Римска армия (военни части и чинове, легиони, помощни войски, военачалници) | |||
Древноримски флот (флоти, адмирали) | |||
История на кампаниите | |||
Списъци на войни и битки | |||
Украшения и наказания | |||
Технологична история | |||
Военно инженерство (castra, обсадни машини, арки, пътища) | |||
Лично снаряжение | |||
Политическа история | |||
Стратегия и тактики | |||
Пехотни тактики | |||
Граници и укрепления (Лимес, Адрианов вал) |
След поражението на римляните в битката при Адрианопол на 9 августа 378 г., проличава острият недостиг на добре обучена и въоръжена тежка пехота за частите на полевите армии – комитатенсите. Тогда от най-боеспособните поделения на лимитаните били формирани и включени в състава на комитатите цели легиони с ранг псевдокомитатенси.
За първи път такива части се появяват след реформата на Диоклециан (упр. 284 – 305), когато войската е разделена на полеви армии – комитати, и гранични войски – лимитани. Първоначално при военни операции в граничните провинции подразделенията на лимитаните са били включвани в състава на комитатите, получавайки ранг псевдокомитатенси, а след края на операцията са се връщали обратно на границата. Поради желанието на Императорите да разполагат с по-големи военни сили под тяхно командване, и обособяването на комитатите като регионални армии – по една във всеки диоцез – все по-голям брой гранични части остават за постоянно в състава на полевите армии.
При включването им в състава на комитатите, псевдокомитатенсите са получавали същото въоръжение и са участвали в сраженията наравно с частите на комитатенсите.
Въпреки това те оставали с по-нисък статут и съответно с по-ниско заплащане.