Протоиндоевропейски език
реконструиран праезик на индоевропейските езици / From Wikipedia, the free encyclopedia
Протоиндоевропейският език, още Праиндоевропейският език или Индоевропейският праезик, е език основа, тоест общият предшественик на езиците от индоевропейското езиково семейство. Езикът не е засвидетелстван писмено, а е реконструиран частично с помощта на сравнително-историческия метод.
Протоиндоевропейски език няма | |
Писменост | няма |
---|---|
Уикипедия на Протоиндоевропейски език |
Съществуват редица различни хипотези относно датирането и локализацията на индоевропейския праезик. Най-старите индоевропейски езици – вече значително диференцирани – писмено са засвидетелствани през първата половина на 2-рото хил. пр. Хр., а данните от тях косвено показват, че разпадането на индоевропейската общност трябва да е настъпило най-късно около 3000 г. пр. Хр. След анализ на наследената лексика възниква предположението, че индоевропейската общност е съществувала в периода на неолита (преди разпространение на топенето и обработката на металите) и населението ѝ е било съставено от земеделци и скотовъди.
Най-често възприеманата хипотеза локализира индоевропейците в степните области на Украйна и Южна Русия, отъждествявайки ги с носителите на курганната култура. Експанзията на индоевропейците на територията на Европа би могла да се свърже, съгласно тази концепция, с набезите на скотовъдни народи от района на черноморските степи, творци на къснонеолитни култури, като напр. културата на шнуровата керамика.
Терминът „индоевропейци“ означава езикова общност и не е свързан еднозначно с определена култура или генетични признаци (раса). Индоевропейските народи често са асимилирали различни неиндоевропейски етноси, като са приемали и елементи от техните култури. До около 1000 г. пр. Хр. различни индоевропейски народи колонизирали почти цяла Европа и значителни територии от Азия (Мала Азия, Средна Азия и част от Индия).