Променливо „я“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Променливото „я“ в съвременния български език е гласен звук, наследник на старобългарската гласна широко „е“, отбелязвана в старобългарската писменост с буквата Ѣ (ят), който звук в едни и същи позиции на сродни думи или форми на една и съща дума се произнася понастоящем като я, а в други сродни думи или форми на думата се произнася като е. Явлението е известно като ятов преглас.
Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон, съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти и източници, моля, пишете на беседата. |
Например думата „бял“ в старобългарския език е изглеждала като [1] и звукът
се е произнасял като широко е, към а. В съвременния български книжовен език тази дума се пише и изговаря с я, но някои нейни форми (напр. „бѐли“,
) се пишат и изговарят с е.
По отношение на променливото я българските диалекти се различават отчетливо: на запад от т.нар. ятова граница звукът е преминал навсякъде в е, а на изток от границата в някои говори (югоизточните) е преминал изцяло в я, в други говори (североизточните) има редуване на я и е. Книжовната норма приема редуването, тоест тя се води по североизточните говори, като допуска редица изключения в отстъпка на западните говори.[2]
Освен променливото я има и друго, постоянно „я“, което не произхожда от старобългарския ят и не се прегласява:
- я̀сен, я̀сна, я̀сно, я̀сни;
- поля̀на, поля̀ни.
То се нарича още етимологично „я“, тъй като произхожда от старобългарското :[1]
— я̀сно;
— поля̀на.
Между постоянното и променливото я няма разлика при изговор; разликата е само в произхода им.[2]
Съществува още една старобългарска гласна, т.нар. малка носовка, която се е произнасяла като носово е и се е записвала с буквата (малък юс). В българския език този звук е преминал в е почти навсякъде:
— гледати[1]
(инфинитив на глагола гледам). Коренът глед се произнася с е във всички думи в новобългарския език:
- глѐдам, наглѐдно, по̀глед, въ̀зглед и т.н.
Обаче в руския език малката носовка е преминала в я навсякъде. Например руската дума взгля̀д съответства на българската въ̀зглед.
Поради влиянието на руския език върху българския, отделни форми, а понякога всички форми на някои български думи са оформени с я вместо е в позицията на малката носовка. В тези случаи се говори в широк смисъл за променливо я и постоянно я съответно, въпреки че въпросното я е наследник на , а не на
, нито на
.
Например старобългарската дума (ред)[1] се пише с е във всичките си форми и сродни думи в българския език:
рѐд, нарѐдба, редя̀, порѐден и т.н.
В руския език обаче тази дума е станала ря̀д, вкл. в сродни думи, напр. поря̀док. Последната дума е била заета в българския език с руското си произношение, тоест поря̀дък, не порѐдък. Така в българския език се е появило променливо я в думите с корен ред, въпреки че старобългарската гласна в този корен е , а не
. Така полученото променливо я не се подчинява на ятовото правило: според него думите рѐд и нарѐдба би трябвало да се произнасят ря̀д и наря̀дба, а всъщност няма такива думи в българския език.
В отделни случаи е преминало в я във всички форми и сродни думи на дадена новобългарска дума, например княз (рус. князь):
- кня̀з, кня̀же, кня̀жески, княгѝня.
Резултатът е постоянно я, което не е наследник на старобългарското .
Поради случаи като описаните има множество изключения от ятовото правило.