Прокаин
химично съединение / From Wikipedia, the free encyclopedia
Прокаинът, познат още под търговското наименование новокаин, е местен анестетик от групата на аминоестерите. Той се използва главно за намаляване на болката при мусклулно инжектиране на пеницилин. Използва се и в стоматологията. Той действа основно, като блокира натриевите канали.[1] Ефектите му са симпатолитични, противовъзпалителни. Увеличава перфузията и подобрява на настроението. За това в някои страни се използва с терапевтична цел. [2]
Прокаинът за първи път е синтезиран през 1905 г.[3] скоро след amylocaine.[4] Създаден е от немския химик Алфред Ейнхорн, който е дал на химически търговско наименование Новокаин, от латински nov- (озн. нов) и -caine, често окончание за алкалоиди използвани, като упойка. Медицинското му приложение се започва от хирурга Хенри Браун. Преди откриването на amylocaine и новокаин, кокаинът е бил най-често се използва местна упойка.[редактиране] Айнхорн пожел откритието му да се използва при ампутация, но хирурзите предпочитали обща анестезия. Зъболекарите, обаче, го счели за доста полезен. Айнхорн бил недоволен от тази подигравка с „благородното му“ изобретение и прекарва много години в пътуване из стоматологични училища, съветвайки неупотребата му. Това разбира се е карикатура, но тя илюстрира отношението на откривателите когато се случи нещо неочаквано: „това не трябваше да се случва“.[5]