Проказа
From Wikipedia, the free encyclopedia
Проказа (болест на Хансен; използва се и латинското ѝ наименование лепра) е заразна кожна и нервна болест, известна на човека от праисторическо време. Причинителят на заболяването – бактерията Mycobacterium leprae, е изолиран през 1873 г. от норвежкия учен Герхард Хансен.
Проказа | |
24-годишен болен от проказа, 1886. | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | A30 |
МКБ-9 | 030 |
OMIM | 246300 |
База данни DiseasesDB | 8478 |
База данни MedlinePlus | 001347 |
База данни eMedicine | med/1281 derm/223 neuro/187 |
Мед. рубрики MeSH | D007918 |
Проказа в Общомедия |
Проказата се проявява в 2 варианта: лепроматозен и туберкулоиден. Лепроматозната изява е силно заразна, но по-лесно лечима, докато туберкулоидната е по-малко заразна, но води до по-големи усложнения в организма на болния. Инкубационният период протича без симптоми и обикновено заема средно между 3 и 5 години, но има документирани случаи на инкубационен период от 6 месеца, а също и на няколко десетилетия.
Установен е полиморфизъм на бактерията и са изолирани 4 раси със следното географско разпространение:
- първа раса – в района Етиопия, Нова Каледония и Непал;
- втора раса – тихоокеанското крайбрежие на Азия и Източна Африка (Мадагаскар, Мозамбик);
- трета раса – Европа, Северна и Южна Америка;
- четвърта раса – островите в Карибско море и Западна Африка.
Създаването на ваксина е труден проблем, тъй като бактерията не може да се поддържа в лабораторни условия. През последните години е установено, че от болестта се заразяват и бозайниците от вида американски броненосец, което дава тласък на изработването на ваксини[1].