From Wikipedia, the free encyclopedia
Второто правителство на Рачо Петров е двадесет и шесто правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 6 май 1903 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски.[2] Управлява страната до 22 октомври 1906 г.,[2] след което е наследено от правителството на Димитър Петков.[3]
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Правителство на Рачо Петров | ||||
26-о правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Фердинанд I | |||
Председател | Рачо Петров | |||
Народно събрание | 7 / 169
| |||
Сформиране | 6 май 1903 | |||
Разпускане | 22 октомври 1906 | |||
Първоначален състав | ||||
Партия(и) | НЛП | |||
Министри | 8 | |||
~ мъже | 8 | |||
~ жени | 0 | |||
Хронология | ||||
Назначено от | XIII ОНС | |||
|
Правителството начело с министър-председателя Рачо Петров се стреми да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с Османската империя и Сърбия от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я върховисти.[4] Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивнолибералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция.[5] Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след Освобождението,[6] свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет.[7] В крайна сметка една от многобройните злоупотреби (аферата Шарл – Жан) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в правителство начело с лидера на НЛП Димитър Петков.[3]
Кабинетът, оглавен от Рачо Петров, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в XIII обикновено народно събрание.[8]
Сформира се от следните 8 министри и един председател:[3]
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
председател на Министерския съвет | Рачо Петров | безпартиен | |
вътрешни работи | Димитър Петков | Народнолиберална партия | |
външни работи и изповедания | Рачо Петров | безпартиен | |
народно просвещение | Иван Шишманов | Народнолиберална партия | |
финанси | Антон Манушев | Народнолиберална партия | |
правосъдие | Никола Генадиев | Народнолиберална партия | |
военен | Михаил Савов | военен | |
търговия и земеделие | Димитър Попов (упр.) | Народнолиберална партия | |
обществени сгради, пътища и съобщения | Димитър Попов | Народнолиберална партия |
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
финанси | Лазар Паяков | Народнолиберална партия | |
търговия и земеделие | Никола Генадиев (упр.) | Народнолиберална партия |
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
търговия и земеделие | Никола Генадиев | Народнолиберална партия | |
правосъдие | Петър Стайков | Народнолиберална партия |
министерство | име | партия | |
---|---|---|---|
обществени сгради, пътища и съобщения | Димитър Петков (упр.) | Народнолиберална партия |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.