Поялник
From Wikipedia, the free encyclopedia
Поялник (на немски: Lötkolben) е уред за стопяване на припой, с цел свързването на детайли и елементи чрез спояване.[1]
При спояването два или повече детайла от метал или с метални изводи се свързват заедно, чрез стопяването на припой и омокрянето на елементите с него, по този начин свързвайки ги след изстиването на припоя. Между изстиналите металните части се създава надеждна електрическа и механична връзка. При процеса самите метални части не се стопяват (както при заварката), а вместо това разстоянието между детайлите бива запълнено с припой.