Здравей и добре дошъл/а в Уикипедия, свободната енциклопедия!
Това е твоята лична дискусионна страница, където останалите уикипедианци ще могат да ти оставят бележки.
Благодаря, че с редакциите си спомагаш за разрастването на проекта.
Ако искаш, можеш да разгледаш Въведението в Уикипедия, което в няколко стъпки описва какво е Уикипедия и как работи. Създаден е и кратък Наръчник на уикипедианеца, в който са включени някои от основните аспекти при работа със софтуера и енциклопедията. В Портала за общността има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците. Ако намериш пропуск в документацията, липсваща информация, която те интересува или някакви неточности и неясноти, не се колебай да го обсъдиш с другите, за да може бързо да се добави или подобри.
Ако се сещаш за начин, по който бих могъл да ти помогна при редактирането, форматирането или писането на статии, можеш да ми оставиш съобщение на моята беседа.
Желая ти много приятни мигове с Уикипедия 
Поздрави, Емил Петков 19:09, 3 януари 2006 (UTC)
Виж и аз съм от най-западна България, и говорим на млеко, но я бяхте оставили статията несистематизирана. Предполагам, че на доста от авторите не им е изяснен въпроса, но тези у-говорни класификации са общовъзприети и от югославските и от българските учени, просто едните имат говорите за български, а другите за "югославски" да ги кажем в минало свършено време.
Що се отнася до "съвременните лингвистични източници", то не би могло да има териториално единство на говорния континуум (както се твърди в брошурата на Института по български език към БАН), без да съществува между банатската и българската (ако щеш македонската) книжовна норма териториален коридор. Същото е и с бесарабските българи - Северна Добруджа, но там случая е по-особен. Angel ivanov angelov 13:28, 20 юли 2009 (UTC)
- Добре е разбира се, да се систематизира, но проблемът е, че твоята "ситематизация" освен че е спорна, не е подкрепена от коректно цитирани източници. Понякога просто хвърляш в пространството името на автора без съответната бележка, друг път изобщо не посочваш автори, а когато имаш бележки, се случва да пропуснеш страници. В отделни случаи се позоваваш на непрофесионалисти като Кръсте Мисирков, чието мнение има стойност в един друг спор, този за бащите на македонизма, но не и в дискусията за принадлежността на които и да са диалекти.
- Къде точно в брошурата на ИБЕ се твърди, че съществува подобен коридор? Аз лично виждам "банатските българи-католици, заобиколени отвсякъде с чуждоезично население" (с.4).--Simin 14:53, 20 юли 2009 (UTC)
Значи за Кръстьо Мисирков абсолютно не си прав - оставяйки настрана този изваден от контекста негов "прословут труд", той си е изключителен капацитет в областта на филологията.
Ако за цвета на даден чайник се приема, че не е червен, то не значи че е син, но не значи, че и не може да бъде син. Въпросът е да се следва логиката. Angel ivanov angelov 15:21, 20 юли 2009 (UTC)
- Няма как да ме убедиш за Мисирков. Макар че не съм се занимавал сериозно с него като учен, а само като обществен деец, мога да твърдя, че той може да мине с много условности за историк, най-малкото защото има подобно образование. Фактът обаче че е писал и на филологическа тема не го прави капацитет в тази област.
- Чайниците може да са всякакви, но коментирайки техния цвят, трябва да се освободим от логика, която превръща писанията ни тук в оригинални изследвания.
- Ще ми отговориш ли за брошурата на ИБЕ или това просто е аргумент без покритие?--Simin 15:35, 20 юли 2009 (UTC)
Брошурата се казва "Единството на българския език в миналото и днес" и е от 1978 година /годината е важна/. Тя естествено е без авторство, но е политически опит да се отговори на фалшификациите за съществуването на македонски език различен от българския. По обясними причини от политическо естество тя не разглежда всички български говори зад граница, а в частност само македонския, като се отбелязва и банатския като книжовна норма на българския език - на страница 20 долу има извод който е обобщаваш за историческите области и названия на българските диалекти, така че ако си интелегентен (какъвто не се съмнявам че си) ще очертаеш географския български говорен и диалектен ареал. Angel ivanov angelov 22:07, 20 юли 2009 (UTC)
- Явно имаш склонността да свеждаш дискусията до аргументи от твърде лично естество и затова ще ти отговоря по същия начин: Аз също не се съмнявам, че си интелигентен и затова се учудвам защо ми обясняваш как се казва и от кога е брошурата. Та нали аз самият ти цитирах по-горе какво пише на с.4!? Въпросът ми за брошурата беше съвсем конкретен и фактът, че не ми отговоряш е красноречив.--Simin 22:16, 20 юли 2009 (UTC)
Ей, Simin след нашата експедиция до Босилеградския край направихме малко снимки на въпросните села. Имаш ли инфо да попълним статиите? --Пламенъ Цвѣтковъ 07:47, 25 юли 2009 (UTC)
- В следващите дни ще започна да добавям това-онова.--Simin 20:16, 27 юли 2009 (UTC)
Здравей,
Казах ти, че бях започнал да превеждам тази реч на Чърчил. – Equiseum 17:54, 29 юли 2009 (UTC)
- Даа, силно завръщане в У.
--Simin 18:35, 29 юли 2009 (UTC)
- Видя ли другите? Имам няколко статии, които само трябва да се довършат, но вероятно ще чакат до следващата седмица. – Equiseum 20:21, 29 юли 2009 (UTC)
Здравей, не можех да разбера какво точно си се опитал да направиш в страница Уикипедия:Страници за изтриване/Дамян Кашлакев. Пускаш го за гласуване или може би искаш да се слеят статиите? --Nad 18:39, 1 август 2009 (UTC)
- Да, малко неясно съм го обяснил. Вероятно като процедура е различно, но като резултат дали статиите ще бъдат слети или ще се изтрие една от двете е едно и също. Съдържанието им е еднакво. На мен ми трудно да преценя коя от двете стаии следва да бъде изтрита, т.е. кое ще приемем за основно значение на "Грапа". Затова може би е добре да се чуят повече мнения.--Simin 18:45, 1 август 2009 (UTC)
- Да наистина като процедура не е подходящо, тук се гласуват статии за окончателно изтриване, незнам дали си забелязал, но освен това си го сложил в друго гласуване. Може би на Уикипедия:Разговори трябва? --Nad 18:49, 1 август 2009 (UTC)
- Ще го махна оттам. След като се разберем, коя от двете ще остане, вероятно ще трябва да помоля някого да изтрие излишната. Поздрав, --Simin 18:52, 1 август 2009 (UTC)
- Да, това може да се направи на Уикипедия:Заявки към администраторите. Лека вечер и на теб :) --Nad 18:54, 1 август 2009 (UTC)
- Ще го махна оттам. След като се разберем, коя от двете ще остане, вероятно ще трябва да помоля някого да изтрие излишната. Поздрав, --Simin 18:52, 1 август 2009 (UTC)
- Да наистина като процедура не е подходящо, тук се гласуват статии за окончателно изтриване, незнам дали си забелязал, но освен това си го сложил в друго гласуване. Може би на Уикипедия:Разговори трябва? --Nad 18:49, 1 август 2009 (UTC)
Тези твърдения (или че ранените пленени турци след падането на Плевен били избити от българите) ми бяха неизвестни преди да ги прочета в английската уикипедия. Каква е позицията на българските историци? – Equiseum 10:49, 29 август 2009 (UTC)
- В наскоро / 2009 г. / излязлото издание "Освобождението на Българи по френски източници"" / под потронажа на френския посланник в София / има публикувани оригинални фотографии на френски журналист на избити българи по улиците на Плевен. Правени са след превземането на града от руската армия. По това време в Плевен има глад и съпротивителните сили на българското население са минимални, пък и града е малоброен.--Bulldog4eto 10:54, 30 август 2009 (UTC)
Според теб как се нарича научната дисциплина която изучава процеса на генетично формиране на дадена народностна група? Angel ivanov angelov 07:50, 11 септември 2009 (UTC)
- Както и да се нарича, наука, наречена "Етногенезис", може да съществува в някакви твои, лични систематизации на научните дисциплини. Започнал съм вече темата на Беседа:Етногенезис и предлагам, ако имаш някакви съображения в защита на тезата ти за наличие на науката Етногенезис да ги изкажеш там. Мисля, че аргументите ти биха могли да представляват интерес за по-широк кръг от читатели и редактори.--Simin 09:01, 11 септември 2009 (UTC)
Здрасти. Абе търся централна снимка за ВМОК, та моеш ли на тая да разпознаеш хората - освен Сарафов и Тома Давидов - и евентуално да разберем дали това е снимка на комитета?--Мико 10:25, 14 септември 2009 (UTC)
Понеже селата в Тракия ги няма още всичщи - можеш да направиш нещо като таблица примерно със статистиките и имената?--Мико 13:55, 14 септември 2009 (UTC)
- Даа, добра идея... Селата са дадени от Разбойников не по административна принадлежност, а по координати, които трябва да се сравняват с картата. Някой път трябва да вникна в тези координати.--Simin 14:04, 14 септември 2009 (UTC)
Как си с турския, че гледам отвреме на време вкарваш от тр у по нещичко. И ако добре - това ли е бунархисарската Яна tr:Kaynarca, Pınarhisar от това изречение - Kasabanın ismi 1920 yılına kadar YENE olarak anılmış bu tarihten sonra kaynayan menba sularının çok olması nedeni ile KAYNARCA adı verilmiştir? Като география отговаря отлично.--Мико 11:46, 18 септември 2009 (UTC)
Същото и за Колибите - tr:Hamzabey, Lüleburgaz?--Мико 11:50, 18 септември 2009 (UTC)
- Не съм съвсем добре с турския, но се опитвам кога с речници (преди), кога с машинен превод (сега) да разбирам по малко. Едва ли може да се разчита на моите познания, но все пак в статията в Тр У след Кайнарджа направо в скоби си е сложено Яни (Йене..) - Pınarhisar'ın batısında, eski İstanbul yolu üzerinde Helenistik devirde kurulmuş olan Kaynarca (Yene-Yani-Yeno) için M.Ö. 500. Мисля, че ако се доверим на тази информация, трябва да индентифицираме Яна като Кайнарджа.
- За Колибите, ясно е, че твърдят, че селото се е казвало Kolubalik. Източникът, който беше открил преди - , го потвърждава. Твърде близко е Kolubalik до турското звучене на "колиба" (kulübe), така че ако отговаря като разположение, мисля, че също можем да приемем, че става дума за едно и също село.--Simin 12:20, 18 септември 2009 (UTC)
- Добре. Са ше ги отметнем.--Мико 12:36, 18 септември 2009 (UTC)
Заби нещо и ристарт. На линия съм - ако ще даваш таблицата.--Мико 23:42, 22 септември 2009 (UTC)
Тъй като виждам, че вече си отличен със звезда и предвид забележките ти към мен в беседата към статията "Войско Запорожке", те моля да попълниш текста на статията писмо на запорожките казаци до турския султан за двете писма в двете версии (по възможност и апендикса към речника на писмото) в превод на български от руски или украински, за да може статията да добие завършен вид. Аз изпитвам известни затруднения в превода, но считам, че ти ще се справиш успешно.
Благодаря ти предварително. Angel ivanov angelov 12:28, 19 октомври 2009 (UTC)
- Ами, звездата по повод на македонски теми едва ли може да бъде причина. Бих помогнал с удоволствие за статията, но тя малко не се вписва в моя стил на работа. Аз обикновено първо търся някакви сигурни източници и после се захващам (така мога по-спокойно да поднасям информацията на читателите), но ще опитам да го попроменя. Поздрав, --Simin 15:14, 19 октомври 2009 (UTC)
Благодаря ти за помощта за писмото, но недей заядливо да искаш източници там където въобще не им е мястото. В книгата за научната експедиция си я има ачик-ачик отбелязана възможността за сепаративен мир.
Съветвам те да подхождаш конструктивно, а не деструктивно към редакциите. Аз лично се въздържам от подобен стил на редактиране, а и не виждам какво целиш да постигнеш по този начин. Angel ivanov angelov 23:56, 22 ноември 2009 (UTC)
- Не помня да съм помогнал с нещо сериозно за писмото, така че благодарността ти е пресилена. Още по-пресилено е обвинението, че подхождам деструктивно. Има различни ситуации, при които искам източници за текстовете, предлагани от теб, но целта ми не е да се заяждам, независимо че случаите, при които просто си измисляш или пък цитираш некоректно, не са един и два. Точно затова аз те съветвам да коментираш конкретни статии и ситуации. Така разноезичието между нас ще е по-малко, а ти ще имаш възможност да илюстрираш с конкретни примери твърденията си.
- Ако имаш предвид конкретно тази моя редакция, не разбирам защо реши, че се заяждам или пък в искането за източник има нещо неуместно. Има твърдение, редно е да има и източник. Защо вместо да ми пишеш тук, не посочиш съответния източник и не приключиш случая? Кое е нередното в моето искане? Всичко е по правилата на Уикипедия и е в интерес на качеството на поднасяната информация. Не е толкова сложно - или посочваш източник, или след време информацията се трие. При първия случай, останалите редактори получават възможност да проверят информацията ти и ако се окаже, че не си бил прецизен докрай, да я коригират.--Simin 02:00, 23 ноември 2009 (UTC)
Никъв напредък - Чотови и Чонови имаме, Чамов нито в Р, нито в РК според леля ми. Заръчал съм да се пита една баба.
--Мико 12:31, 1 януари 2010 (UTC)
- Извинявай, не знам къде съм гледал - Венедиков пише за Чомов. Но сам пише в спомените си, че много имена е позабравил, така че може и да е Чонов.--Simin 12:43, 1 януари 2010 (UTC)
- Е, Чонови имаме много - доста голям род. Довечера ще сведа поправката да видим кой е бил учител от тях евентуално.--Мико 13:07, 1 януари 2010 (UTC)
Здравей, Тук енциклопедията има грешка. Източникът е един регистър Дефтери 649 и пълното му име е Регистър за Доганджиите в Румелия, за задълженията и земевладеенето им от началото на последната четвърт на XV век, който се съхранява в НБКМ. В оригиналния превод се посочва, че регистърът е от края на 15 век, но по-нови изследвания, базирани на тимарджиите, които се споменават в регистъра, излиза, че регистърът най-вероятно е от 1477, а не от 1482 или друга година. В него за Кочан пише следното: Село Кочан. Къщи: мюсюлмани чифтлу - 7; бенак - 1; неженени - 13. Доход - 1360. Виж „Търски извори за българската история, том I“, стр. 182 (издание 1964 г.). За какво свидетелство за наличие на хрисияни пишеш тогава? Аман от изнасилване на историята! „Енциклопедия Пирински край“ има и други несъответствия. Например за Вълкосел в енциклопедията има сведения за един документ, в който се споменавало за 43 християнски семейства, а то всъщност в документа са споменати 13 християнски и 43 мюсюлмански семейства. Затова винаги сверявай източниците. В „Енциклопедия Пирински край“, до колкото си спомням, такива не са посочени въобще. Поздрави --Чечлията 16:02, 5 януари 2010 (UTC)
- Здрасти! Преди да отговоря конкретно, те моля без излишни обвинения. Засега "Аман от изнасилване на историята!" го оставям без последствие и отказвам да отговоря с анологично обвинение за подобни действия на немалко места в статията Кочан.
- По същество - аз цитирам справочен източник от 1995 г. Не аз съм автор на твърдението, а източникът. Възможно е да имаш право и да е грешен и точно затова се бях опитал да се изразя съвсем коректно: "Документ от 1482 г се интерпретира ... " На това ти противопоставяш изданието на ТИБИ от 1964 г., в което се говори за документ, съставен пет-шест години по-рано. Разбира се, ако има колизия между двата източника, трябва да се доверим на ТИБИ, но аз не разбрах какви са основанията ти да смяташ, че става дума за един и същ документ, датиран различно, а не за два документа. Готов съм да сверявам, стига да имаш идея как за стане. Разбира се, надявам се на същата готовност и твоя страна. Поздрав,--Simin 16:27, 5 януари 2010 (UTC)
- Няма доганджийски регистър от 1482 година. Виж в електронните ресурси на НБКМ. --Чечлията 16:48, 5 януари 2010 (UTC)
- Ти си този, който трябва да докажеш твърдението си за грешка, така че ще съм ти благодарен, ако ме насочиш. Разбира се, следващият ми въпрос ще бъде: смяташ ли, че доганджийски регистри се съхраняват само в НБКМ.--Simin 16:52, 5 януари 2010 (UTC)
- Не, ти трябва да докажеш, че има регистър от 1482 година, а не аз този, който да докаже, че няма. --Чечлията 16:55, 5 януари 2010 (UTC)
- Не забравяй, че аз цитирам източник, а ти го оспорваш. Твоята теза е, че става дума за един и същ регистър, датиран различно, което засега не е подкрепено от нищо.--Simin 17:02, 5 януари 2010 (UTC)
- Не забравяй, че „източникът“ ти е свободно съчинение без да посочва нито един източник. В такъв смисъл аз мога да си цитирам наляво-надясно книгата „Помаците“ на Петър Япов, но тогава вие веднага ще изтриете всичко (щото демокрацията, толерантността и свободата на словото в България не съществуват). Даже се мръщите и на „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония” на Хюсеин Мехмед, дето си е научна книга с източници, та к'во остава за Япов. Но естествено, „Енциклопедия Пирински край“ подържа вашите интереси и дори да е свободно съчинение, я мерите с академични трудове. --Чечлията 17:08, 5 януари 2010 (UTC)
- Още един път те моля без квалификации. Мисля, че ако спорът бъде сведен до техническата му част, много по-лесно ще намерим разрешение. Аз признавам, че квалификациите, които честичко отправяш, ме дразнят и ми пречат да бъда докрай безпристрастен. Изкушавам се да почна да коментирам абсурдните източници в статията, на фона на които „Енциклопедия Пирински край“ е цвете, но това няма да ни помогне. И така, няма спор, че ТИБИ е за предпочитане. Въпросът е как да се докаже, че става дума за едно и също нещо. Ако искаш, можем да се опитаме да внесем още условност към добавката, направена от мен, но засега не виждам причина просто да се махне.--Simin 17:15, 5 януари 2010 (UTC)
- Въпросът е как да докажеш, че такъв документ има. Ако ще пишеш, че в Кочан през 1482 година е имало християни-доганджии, дай документа. Между другото замисли се само, през 1477 година 21 мюсюлмански доганджийски (соколарски) домакинства в Кочан (а документът за соколарите верно е от 1477 година http://books.google.com/books?cd=3&hl=bg&id=v0QBAAAAMAAJ&dq=%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD+1477&q=%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD#search_anchor). Пет години по-късно, през 1482 година всичките доганджии (според твоя несъществуващ документ) са станали християни Мислех си, че през османското владичество се е наблюдавал точни обратният процес
--Чечлията 17:20, 5 януари 2010 (UTC)
- Защо да доказвам? Аз посочвам източник, който ти интерпретираш и се опитваш да обориш (което се надявам да успееш, въпреки гръмките обвинения с политически характер, които ми отправяш). В източника се казва "К. се споменава в османски регистри от ІІ пол. на ХV в. и в регистъра от 1482 с бълг. християнско население". От този текст не става ясно дали цялото население е християнско или не и точно затова аргументът ти, че няма как всичките доганджии да са станали християни увисва. Ще трябва да се положат още усилия, за да се докаже, че източникът греши. Колкото до линка, който даваш, той доказва, че има регистър (не мога да видя точно какъв) от 1477 г. и според този регистър в Кочан имало 21 мюсюлмански домакинства. Дали става дума за соколари от линка не се разбира, но и не е толкова важно.--Simin 17:38, 5 януари 2010 (UTC)
- Напротив Симин, давам ти източник, че доганджийският регистър от началото на втората половина на 15 век е от 1477 година . После ти пишеш „Османски регистър на доганджиите от 1482 година се интерпретира като свидетелство, че по тово време в Кочан живеят и християни.“ Т.е. ти изкраваш, че точно тези доганджии (за които имаме източник) са станали от мюсюлмани на християни в рамките на пет години. А ако случайно тези 21 семейства не са предали доганджийския занаят на християните за пет години и поне едно такова семейство беше останало, щеше да напишеш „Османски регистър на доганджиите от 1482 година се интерпретира като свидетелство, че по тово време в Кочан живеят и християни и мюсюлмани.“. Погледни фактите обективно. Ако искаш да докажеш, че към 1482 година имало доганджии-християни, дай източник, а не „източник“. Най-добре самият документ или пък неговата сигнатура. Освен това има и една забележка - в османските документи хората се делят на мюсюлмани и немюсюлмани. А в далечната 1482 година в графа немюсюлмани могат да влизат както православни християни, така и богомили, павликяни, както и всякакви други сектанти, еретици и последователи на разни религии и течения. --Чечлията 18:00, 5 януари 2010 (UTC)
- Защо да доказвам? Аз посочвам източник, който ти интерпретираш и се опитваш да обориш (което се надявам да успееш, въпреки гръмките обвинения с политически характер, които ми отправяш). В източника се казва "К. се споменава в османски регистри от ІІ пол. на ХV в. и в регистъра от 1482 с бълг. християнско население". От този текст не става ясно дали цялото население е християнско или не и точно затова аргументът ти, че няма как всичките доганджии да са станали християни увисва. Ще трябва да се положат още усилия, за да се докаже, че източникът греши. Колкото до линка, който даваш, той доказва, че има регистър (не мога да видя точно какъв) от 1477 г. и според този регистър в Кочан имало 21 мюсюлмански домакинства. Дали става дума за соколари от линка не се разбира, но и не е толкова важно.--Simin 17:38, 5 януари 2010 (UTC)
- Въпросът е как да докажеш, че такъв документ има. Ако ще пишеш, че в Кочан през 1482 година е имало християни-доганджии, дай документа. Между другото замисли се само, през 1477 година 21 мюсюлмански доганджийски (соколарски) домакинства в Кочан (а документът за соколарите верно е от 1477 година http://books.google.com/books?cd=3&hl=bg&id=v0QBAAAAMAAJ&dq=%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD+1477&q=%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BD#search_anchor). Пет години по-късно, през 1482 година всичките доганджии (според твоя несъществуващ документ) са станали християни
- Още един път те моля без квалификации. Мисля, че ако спорът бъде сведен до техническата му част, много по-лесно ще намерим разрешение. Аз признавам, че квалификациите, които честичко отправяш, ме дразнят и ми пречат да бъда докрай безпристрастен. Изкушавам се да почна да коментирам абсурдните източници в статията, на фона на които „Енциклопедия Пирински край“ е цвете, но това няма да ни помогне. И така, няма спор, че ТИБИ е за предпочитане. Въпросът е как да се докаже, че става дума за едно и също нещо. Ако искаш, можем да се опитаме да внесем още условност към добавката, направена от мен, но засега не виждам причина просто да се махне.--Simin 17:15, 5 януари 2010 (UTC)
- Не забравяй, че „източникът“ ти е свободно съчинение без да посочва нито един източник. В такъв смисъл аз мога да си цитирам наляво-надясно книгата „Помаците“ на Петър Япов, но тогава вие веднага ще изтриете всичко (щото демокрацията, толерантността и свободата на словото в България не съществуват). Даже се мръщите и на „Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония” на Хюсеин Мехмед, дето си е научна книга с източници, та к'во остава за Япов. Но естествено, „Енциклопедия Пирински край“ подържа вашите интереси и дори да е свободно съчинение, я мерите с академични трудове. --Чечлията 17:08, 5 януари 2010 (UTC)
- Не забравяй, че аз цитирам източник, а ти го оспорваш. Твоята теза е, че става дума за един и същ регистър, датиран различно, което засега не е подкрепено от нищо.--Simin 17:02, 5 януари 2010 (UTC)
- Не, ти трябва да докажеш, че има регистър от 1482 година, а не аз този, който да докаже, че няма. --Чечлията 16:55, 5 януари 2010 (UTC)
- Ти си този, който трябва да докажеш твърдението си за грешка, така че ще съм ти благодарен, ако ме насочиш. Разбира се, следващият ми въпрос ще бъде: смяташ ли, че доганджийски регистри се съхраняват само в НБКМ.--Simin 16:52, 5 януари 2010 (UTC)
- Няма доганджийски регистър от 1482 година. Виж в електронните ресурси на НБКМ. --Чечлията 16:48, 5 януари 2010 (UTC)
- Ти изхождаш от предположението, че от този период може да има само един регистър. Базирайки се на това недоказано към момента съждение, правиш извод за невалидността на информацията, която аз цитирам. Другата хипотеза, която превръщаш в аргумент, че аз (!?) съм изкарвал християни точно същите хора, които през 1477 г. са били мюсюлмани. Това никога не ми е и хрумвало. Това, което правя от самото начало, е да преразкажа източника - със съответната условност и без категоричност. Точно затова аз не мога да напиша, че съгласно източника през 1482 г. са живели "християни и мюсюлмани", защото това би било некоректно от гледна точка на източника. За да не съм твърде категоричен, аз написах "и християни", но не виждам какво очакваш още. Да търся първичния източник? Знаеш, надявам се, че това не е необходимо.
- Колкото до уточнението, "немюсюлмани", съгласен съм напълно с теб. Често се прави тази грешка, като се интерпретира "немюсюлмани" в смисъл на християни. В "Енциклопедия Пирински край" това е повторено. Ако искаш, след информацията, можем да напишем нещо от рода на "Тази интерпретация пропуска факта, че в османските документи, населението се дели на мюсюлманско и немюсюлманско, а не на мюсюлманско и християнско".--Simin 18:18, 5 януари 2010 (UTC)
- Извинявай, ама това твоето не е никакъв исторически източник. Може би е най-добре да започнем точно от там - да предоставиш истински исторически източник, а не да ползваш някакъв фабрикат, писан за промиване на мозъците на помаците от Неврокопско и не посочваш нито един истински източник. Не може книга, без да сочи източници, да се представя за някакъв исторически източник в Уикипедия, а и въобще. Между другото гледам си почнал да оправяш Кънчов, но явно и там си неподготвен. Ако не си забелязъл, „Македония. Етнография и статистика“ е второ възродено издание. Оригиналният Кънчов ползва термина помаци. Ако, например, погледнеш тук, ще установиш, че оригиналният (фототипен) Кънчов никаде не ползва термина „българи-мохамедани“, а или само „мохамедани“ или „помаци“. Може би ще е по-добре да се придържаме към оригинала? --Чечлията 18:51, 5 януари 2010 (UTC)
- Това "моето" би трябвало отдавна да е станало ясно какъв източник е - енциклопедия. Специализирана, но все пак енциклопедия. Двутомна, издадена през 1995 и 1999 г., посветена на целия Пирински край. Макар че, в авторския колектив влизат утвърдени учени, никога не съм твърдял, че е нещо повече от една (специализирана) енциклопедия, но пък твоите твърдения, че била писана едва ли не за "промиване на мозъци" на помаци от Неврокопско биха могли да послужат на някой днешен изследовател на настроения, страхове и комплекси.
- Относно Кънчов изглежда не си догледал. Всичко, което цитираш, е фототипно издание. Това, което ми даваш за пример, е от първия том на избраните произведения, издаден през 1970. Просто Кънчов използва и двата термина. Няма противоречие. В статистиката си (едно от изданията й е във втория том от 1970) Кънчов използва графата "българи мухамедани", а в текстовете, дори и при самата статистика "помаци". Теорията за заговор в случая е излишна.--Simin 19:07, 5 януари 2010 (UTC)
- Извинявай, ама това твоето не е никакъв исторически източник. Може би е най-добре да започнем точно от там - да предоставиш истински исторически източник, а не да ползваш някакъв фабрикат, писан за промиване на мозъците на помаците от Неврокопско и не посочваш нито един истински източник. Не може книга, без да сочи източници, да се представя за някакъв исторически източник в Уикипедия, а и въобще. Между другото гледам си почнал да оправяш Кънчов, но явно и там си неподготвен. Ако не си забелязъл, „Македония. Етнография и статистика“ е второ възродено издание. Оригиналният Кънчов ползва термина помаци. Ако, например, погледнеш тук, ще установиш, че оригиналният (фототипен) Кънчов никаде не ползва термина „българи-мохамедани“, а или само „мохамедани“ или „помаци“. Може би ще е по-добре да се придържаме към оригинала? --Чечлията 18:51, 5 януари 2010 (UTC)
БИНГО! Значи този документ (за доганджиите в Румелия) е бил съставян в течение на много години. Има част както от 1477 година, така и от 1482 година. Нека да видим кои села от 1482 година от Неврокопско са записани: . Кочан, както сам виждаш, го няма никъде. Ако още не ми вярваш, намери си ТИБИ том 1 и се обеди сам. Просто в никакъв документ (още по-малкото доганджийски) от 1482 година не се среща Кочан. Може би е крайно време да си признаеш, че е допусната грешка и че тази енциклопедия е списана така, че да баламосва хората с изфабрикувани и изопачени неща. Поздрави --Чечлията 15:41, 9 януари 2010 (UTC)
- Нямам причина да се съмнявам в това, което казваш по отношение на написанато в ТИБИ. Досега съм срещал твои пристрастни тълкувания, ползване на странни за мен източници и на не съвсем подходяща стилистика, но не и фалшифициране на източници, така че не в това е проблемът. Проблемът е доколко това, което е написано в т. 1 на ТИБИ, означава, че няма и не може да има документи за 1482 г. извън това конкретно издание. Щеше дори да е по-лесно, ако в коментирания том на ТИБИ имаше данни за Кочан за 1482 г. и те противоречаха на Енциклопедия "Пирински край".
- P.S. Няма как аз да "си" признавам, че е допусната грешка, защото не аз съм автор на енциклопедията и не съм я превръщал в "свещен текст". Нямам личен проблем с това издание и не бих имал абсолютно нищо против да приемем, че има грешка в енциклопедията и да махнем спорното изречение, ако за това има сериозни аргументи. В крайна сметка нали аз самият поставих под въпрос не малко източници в статията Кочан, чието използване беше насочено към това да "баламосва" хората с изфабрикувани аргументи за древен, местен предосмански ислям и т.н. Поздрав, --Simin 18:07, 10 януари 2010 (UTC)
- Ми то всичко е очевадно. В доганджийския регистър от 1482 година Кочан няма. От това повече какво? Явно авторите са се поувлекли и покрай Абланица, Вълкосел и Фъргово са писали, че в този регистър се споменавало и за Кочан. Има и други 100% доказани фалшификации за Кочан, които мога да ти покажа. Относно статията за Кочан - раздел История и Религии са тотално за пренаписване, но първо ще публикувам книгата си, за да не излезе после, че книгата ми е черпила данни от Уикипедия. А пък за исляма в селото съм сигурен, че е от преди 1373 година, тъй като съм виждал неоспорими доказателства. В България има и други селища, за които БАН е доказала, че са били населявани от мюсюлмани от преди този период. Виж например статията „Епиграфски проучвания на паметници с арабско писмо в България“ в книга 2 на списание Археология от 1962 година. То между другото БАН доказа, че и в Кочан ислямът е от преди Османската империя, само още трябва да намеря къде са бубликувани данните от проучванията (Родопска експедиця '56). Поздрави --Чечлията 22:33, 10 януари 2010 (UTC)
- Вероятно различни неща ни вадят очите. Аз продължавам да задавам въпроса - един доганджийски регистър ли има по това време и само на едно място ли се съхранява? Ако аргументираният отговор е "да", съгласен съм напълно с предложението този пасаж да падне. После можем да помислим да паднат и други неща, за които пък няма никакви източници или те са хептен несериозни.
- Докато всичко, което не ни харесва, обяваваме за фалшификации (а не за неточности, грешки и т.н.), едва ли можем да постигнем някаква неутралност. Мисля, че е по-добре да прилагаме презумцията за добра воля повече, дори и когато се съмняваме, отколкото по-малко. Аз, ако мога да съдя от това как побърза да обявиш изданието на Кънчов за фалшификация, се страхувам, че емоциите ти са по-силни от желанието за търсене на някаква истина. Разбира се, може и да греша и затова ти пожелавам успех в опитите да докажеш ранен ислям именно в Кочан. Дотогава обаче ще продължа да се съмнявам и да настоявам да не прилагаме някакви общи схеми към произволни места и да не смятаме, че ако някога някой мюсюлманин преди османския период е минал/живял/проповядвал, значи там и навсякъде другаде в радиус от най-малко стотина километра е имало компактно мюсюлманско население. Поздрав, --Simin 22:32, 13 януари 2010 (UTC)
- Ми то всичко е очевадно. В доганджийския регистър от 1482 година Кочан няма. От това повече какво? Явно авторите са се поувлекли и покрай Абланица, Вълкосел и Фъргово са писали, че в този регистър се споменавало и за Кочан. Има и други 100% доказани фалшификации за Кочан, които мога да ти покажа. Относно статията за Кочан - раздел История и Религии са тотално за пренаписване, но първо ще публикувам книгата си, за да не излезе после, че книгата ми е черпила данни от Уикипедия. А пък за исляма в селото съм сигурен, че е от преди 1373 година, тъй като съм виждал неоспорими доказателства. В България има и други селища, за които БАН е доказала, че са били населявани от мюсюлмани от преди този период. Виж например статията „Епиграфски проучвания на паметници с арабско писмо в България“ в книга 2 на списание Археология от 1962 година. То между другото БАН доказа, че и в Кочан ислямът е от преди Османската империя, само още трябва да намеря къде са бубликувани данните от проучванията (Родопска експедиця '56). Поздрави --Чечлията 22:33, 10 януари 2010 (UTC)
Здрасти. Абе виж тука Уикипедия:Македония/100001, ако се сетиш за някоя интересна статия на мк тематика, която така е достойна да стане 100 000 - допиши червена препратка, а ако и ти си склонен, ако имаш време да понапишеш некоя и друга, която после да обменим евентуално около събитието, добави едно ==S== --Мико 16:49, 27 март 2010 (UTC)
- Като се постави въпрос за достойнства, изпадам в дълбооок размисъл. Ще видя до какво ще ме доведе.--Simin 17:38, 27 март 2010 (UTC)
Защо да е "препис"?--Мико 10:23, 12 април 2010 (UTC)
Защо не вземеш да изтриеш или маркираш за изстриване 90 % от статиите в българската Уикипедия? Като и дойде времето ще има и източници. Аз не мога по цял ден да сърфирам тук и да пиша. Имам си и друга работа, за която ми плащат. Поздрави! --wlado_bg 12:14, 30 април 2010 (UTC)
- Съжалявам, че си се концентрирал върху втората част на шаблона, в която се говори за (потенциална) възможност за изтриване, а не върху първата и за мен - основната. Искането за източници е стандартна, често прилагана процедура и колкото по-стойностна е една статия, толкова по-голяма е вероятността някой да поиска статията да бъде подобрена чрез представянето на съответните източници. Т.е. напълно легитимното искане за източници не е насочено срещу твоя труд, а е в полза на сътвореното от теб. Досега не съм бил свидетел на изтриване на статия като тази за Гаговската гробница, само защото някой се е забавил с източниците. Поздрав, --Simin 13:41, 1 май 2010 (UTC)
Здравей. Защо правиш към 10 последователни промени за статията Ану вместо просто една цялостна? :D --Leonardo Da Vinci 10:17, 4 май 2010 (UTC)
- Всъщност, бях започнал нова статия Ан (на мястото на ненужно пренасочване), но докато я пишех видях, че такава статия вече има - на името на акадския (по-късен) вариант - Ану. Наложи се да ги обединя, като преработя коренно съществуващата статия, да я снабдя с източници и т.н., като при това изкачаха все нови детайли или пропуски, които трябваше да се оправят. Ако изкочат още, мисля да не спирам. Особено, ако изровя някой допълнителен източник.--Simin 16:53, 4 май 2010 (UTC)
- Така е, да. Наистина е deus otiosus (статия за това понятие май трябва да се преведе от другите У, тъй като засега поне аз не мога да намеря по-подробен текст на български, а вече сътворих една-две препратки). Мисля че се сещам къде Елиаде го определя като такъв и имам източника (и двата, в които се съмнявам ). Обаче има два проблема:
- Личният: Според последните промени в служебното ми положение ще имам наистина по-малко време за писане на нови статии, поне засега. Добре е за семейството и мен, но за обществени ангажименти ще остане по-малко време.
- Уики: Категорията, в която са тези божества (Категория:Месопотамски божества) е мноого обща по мое мнение. Те се делят на шумерски, акадски, вавилонски, че и еламски... Не съм се ровил още по другите У (за МЕП), но категорията наистина е обща. Иначе мога да пиша по темата... Поръчал съм книга от един приятел, най-подробното издание за шумеро-акадско-вавилонската история и култура, което съм виждал на български, ама още не може да я намери, а аз не помня точното ѝ заглавие, за да я взема от библиотеката (не че имам време да отида до там; хм, съмнявам се че Нергал е преписано от там). Но ако зборуваш по руский ето ти Мифы народов мира онлайн. Половината (до К включително) ги имам на български, но, повярвай, в ужасен превод. Тук-там и някой мит ще намеря от други издания. --Peterdx 19:18, 4 май 2010 (UTC)
- Аз не се чувствам много уверен по въпросите на deus otiosus и затова засега гледам да се спирам на по-конкретни факти, свързани с отделните митологически персонажи. Може би наистина е добре да пораздробим категорията. Литературата, с която разполагам по темата общо взето е тази, която е цитирана в статията Ану (или ме) и затова ще ми бъде интересно, ако ти остане време и добавиш нещо допълнително. Разбира се, не гоним срокове.--Simin 12:00, 5 май 2010 (UTC)
- Аз не се чувствам много уверен по въпросите на deus otiosus и затова засега гледам да се спирам на по-конкретни факти, свързани с отделните митологически персонажи. Може би наистина е добре да пораздробим категорията. Литературата, с която разполагам по темата общо взето е тази, която е цитирана в статията Ану (или ме) и затова ще ми бъде интересно, ако ти остане време и добавиш нещо допълнително. Разбира се, не гоним срокове.
Здравей, дали имаш свободно време тези дни да се видим, защото книжката със темите за И-я на България ще ми трябват за сесията. Малко късно се сещам, но моя си е вината. Поздрав. --Подпоручикъ 04:15, 24 юни 2010 (UTC)
- Ето каквото ти обещах: , и . --Подпоручикъ 17:57, 25 юни 2010 (UTC)
Здрасти. Абе гледам, че си сканирал картата на Дебърско Файл:GoloByrdo-Debyrsko Karta.jpg на Дебърското братство, ама само половината. Не можеш ли да я сканираш цялата с легендата? --Мико 05:40, 19 юли 2010 (UTC)
- Аз я имам само половината. Сканирал съм почти всичко от копието, което имам.Simin 16:54, 31 юли 2010 (UTC)
Пфу - тая снимка. Другата е описана. Извинявай.--Мико 09:49, 3 август 2010 (UTC)
Nikolas Moshul 11:29, 31 октомври 2010 (UTC)Има основание да се предполага, че първоначално изселниците от близките до Балкана райони са се заселили заедно в Кубей, образувайки отделни квартали (махали). В последствие обаче, това положение се е изменило. По-късно към тях се присъединили и изселници от други райони. Ако се сьди по разказът на една от информаторките, че нейният прадядо е преселник от София [Барболова З.Т., 1999, с 141] и по фамилното име (или прозвище) Шоп, може да се допусне, че макар и спорадично, преселници е имало и от Западна България и по-точно от Софийско. Възможно е и гагаузите също да не са от едно селище [Барболова З.Т., 1999, с.5-6]. Но съдейки по българският им говор [Барболова З.Т., 1999, с 116], те са дошли от един район (най-вероятно от Сливенско-Ямболския) Барболова записа информаторите, а ние анализираме... Това е масщабен текст от с 5-6, 116, 141! Най-важно да се избират и правят заключения. Ние сме посочили източника, от където взехме информация, за да направи такова заключение. Това е научен метод. Не е възможно да се напише история на някои факти, без да ги анализира. Мисля, че се разбрахме. Работата ми да ги премествам в Интернет, кратко и ясно ... Естествено, колкото повече се работи за подобряване)))
Nikolas Moshul 16:40, 31 октомври 2010 (UTC)Тезата на Иван Дундаров, неподкрепена с архивни или други източници, е че преселниците от българските земи идват от четири основни места: с. Дурмушкой (днес - Лозово) и с. Косово, Шуменско, от самия гр. Шумен и от с. Ёни махале, Сливенско. Те съответстват на данните от семейните предания. Как да ви обясни? От село Кубей ходиха в селата Косово, Шуменско,с. Дурмушкой (днес - Лозово,с. Ёни махале, Сливенско... Направих заключение, за сходството на култура, езика ... Архивни данни не може да бъде - това било хаотично преселване ... Има известни доказателства, че имигрантите са дошли от река Дунав, и колко има и никой не се грижи, когато те дойдоха от него - от Османската империя. Основното нещо е да се плащат данъци на руската държава. Какви архивни документи могат да бъдат потвърдени? те не съществуват на всички! Ние изучихми някои от имената и връзки - и след това написахме заключение, които Вие не вярвати ... Извинявам се за грешки - моя език диалектен и много притерпял от руски...
Говориш ли по руски? 8-9 век тук била Салтово-Маяцка култура. Тя съвпада със Старата Велика България на Кубрат и на Аспарух във Онгъла.
9-10 век тук живеят ТИВЕРЦИ - източно-словянско племе.[] От 12 век тези земи вхождат в Галицкое княжество (Киевска Рус). []
Nikolas Moshul 19:37, 31 октомври 2010 (UTC)Махнах "Киевска Рус" в „славянски период от Киевската Рус.“ Причината - излиза, че археологически паметниците се причисляват към Киевска Рус. Дори и Киевска Рус да е само времеви маркер, той е излишен. Доколкото помня от работите на Чеботаренко славянските паметници от VІІІ-ІХ век за целия регион са балкано-дунавски (Плисковско-преславска култура според друга терминология), а след това славянски паметници няма, тъй като в този регион се заселват номади???
Говориш ли по руски? не знам как да правя сноски на сайтове у БЕСЕДА- кажими?... Ще се ги откриш))) 8-9 век тук била Салтово-Маяцка култура. Тя съвпада със Старата Велика България на Кубрат и на Аспарух във Онгъла.[]
В 6 в. тук била Пеньковска культура Долен Дунав, част на Балкани (В.Д. Баран. В 8 в. Долен Дунав - Лука-Райковецка култура - от която са Тиверци 8-10 (10-12 - тук дошле номадите)век тук живеят ТИВЕРЦИ - източно-словянско племе.[]
70-ти гг 7 век дошле българи с Аспарух. тие беха номадски народи, които не можаха да оставят на взетите земи особенни признаци...
Киевки князьИгор и Святослав Игоревич взема земите на ТИВЕРЦИ Взема 80 градове на Дунав... и град Переяслав на Дунав които иска да напряве на центр на словянските племена... От средата на 10 в. Долен Дунав доваждат ПЕЧЕНЕГИ, 11 в Византия ги разбива и Дунав минават ТОРКИ. втората половина на 12в. ПОЛОВЦИ създадеха тук дъджавно обединение - Придунавска Кумания (Придунайская Кумания. Уничтожени са повече от 20 словянски селища. От 12 век тези земи вхождат в Галицкое княжество (Киевска Рус). (източник единственен "Слово о полку Игореве" - "...Галицький княже, Осмомысле Ярославе. Високо сидиш ти на своем злато кованном престоле, подпераешь горы Венгерские своими железными полками, заградил ...путь...до Дуная" - по български приблизително - Гацки князь, високо седишь на златен трон, подпираш планина на унгария със желязни воини, закри пътя чак до дунав). [] 13 век напаждат монголо-татари. източно-словянська колонизация на няколкоко време изчезава...
Nikolas Moshul 16:06, 1 ноември 2010 (UTC) Здравейте! Стана ни интересно общуването с Вас. Ако обичате, искаме по-подробно да се запознаем. Молим Ви да се представете. Ние сме активисти, членове на две организации: Български културен център "Акад. Ал. Теодоров-Балан" (с районен статут) и Българско-гагаузка обществена организация "Кубейци" (със селски статут). В момента събираме материали за нова книга, посветена на Кубей. Ние също не сме напълно съгласни с някои аргументи от книгата на И. Дундаров "Кубей - Червоноармейское. 200 лет со дня основания в Бессарабии", 2009 г.. Той я написа за много кратко време. За съжаление самите кубейци не успяха това да свършат.
Nikolas Moshul 20:05, 1 ноември 2010 (UTC)Изпратих съобщение на твоя емеил. Ако то тиси напишими ответ моля. И дай си скайпа защото не намерих simin (там са многу)
Привет! Най-добре си изключи тоя Скайп плъгин, че виждаш какви поразии прави. — Лъчезар • Б/П 19:10, 1 ноември 2010 (UTC)
Nikolas Moshul 12:39, 3 ноември 2010 (UTC)В южните околности на Кубей е открито селище от Балкано-дунавската култура, известно в археологическите изследвания като Червеноармейское VІІ. В същото селище са открити и отделни паметници от Салтовската култура, част от характерната за прабългари и алани Салтово-маяцка култура.[5] Това има написано в книгата на Суботин? Аз знам за памятници на скити и сармати в селото кургани, но за други ни сам чул. Салтова маяцка култура охваща селото но кой правил раскопки тук не знам. Може Суботин като иследвал съседното село и намерил нещо)))) Нямам възможност да прочета книгата му, може ще ми дадете текста? Още знам достоверно и точно видях сам че край село - 8 км(към Болград) отзад водоема минава ТРОЯН ВАЛ. Това е дополнително може дасе потръси от някъде.
Nikolas Moshul 14:38, 3 ноември 2010 (UTC)"от четири основни накселени места" НАКСЕЛЕНИ или населени - няма грешка? Аз низнам такава дума...
- И няма. Клавишът с "К" е съседен на "С" в българския стандарт.... Такива технически грешки обикновено ги оправяме без уточнения.Simin 15:05, 3 ноември 2010 (UTC)
На мене ми се вижда излишно, тъй като е очевидно, а и ще трябва тогава на Етнографията да й добавим с бот "по бг източници". Ще го слагам отсега - щеше да е по-просто да ми отбележиш да го добавям, за да спестим труд.--Мико 07:01, 17 ноември 2010 (UTC)
А първото му име можеш ли да изровиш? --Мико 07:02, 17 ноември 2010 (UTC)
- Аз повече мислех за възможните възприятия на тази информация. Четена буквално, без да се намесва статията Les ...., тя изглежда напълно равноправна на всяка друга и на много места пртиворечи на "авторския" текст в статията. Например, ако е написано, че някое село през 19 век е българско или влашко и веднага след това е добавен А.С., без никаква условност (а на някои места и без много контрамнения), за незапознатите би могло да има проблем. Помислих си също, че в една статия на друг език тази информация би изглеждала съвсем равностойна на наблюденията на всеки един друг автор, включително и някой, който е обикалял Македония. Ходи доказвай, че селото е било българско или влашко (понякога дори и мюсюлманско) или пиши дълги обяснения за принципната концепция на Патриаршията що е "грък"...
- Ако решиш да добавяш на "Етнографията" подобен текст, формално не мога да възразя, но все пак си мисля, че разбирането за народност, което е заложено в нея, е малко по-близо до днешното разбиране, отколкото разбирането на фанариотската "администрация".
- Може би наистина трябваше да ти пиша, но реших, че не мога да очаквам някой друг да добавя един детайл на толкова много места (У:ДДД), особено след като изпуснах първоначалния момент. Надявам се да не изглеждам много некорекетен.
- Засега не му намирам първото име. За Уилкинсън е А., Вакалопулос пък се позовава на Уилкинсън. :) Simin 11:23, 17 ноември 2010 (UTC)
- Да бе, всичко това е ясно. За съжаление, бидейки французин, наистина стои равноправно.--Мико 11:30, 17 ноември 2010 (UTC)
Здравей! Незнам дали си видял статията Узунджовски панаир. Знам, че панаирите са ти слабост и ако имаш възможност я разшири, че е съвсем постничка. Аз имам желание, но нямам подходящи източници. С каквото мога ще помагам.--Кочев 07:39, 8 януари 2011 (UTC)
Земи премести шаблона по-добре и да се отървем от тва. --Мико 12:26, 12 юни 2011 (UTC)
- Наистина бих го преместил. Надявам се някой друг да не се разсърди и да не затънем пак ...--Simin 12:33, 12 юни 2011 (UTC)
И ако имаш некоя нова книга на антична тематика, моля те, процитирай я на Разговори, че се подвига пр.н.е. и пр.Хр. --Мико 12:59, 12 юни 2011 (UTC)
- За Препратките
Нямам против да обсъдим, но смисълът на препратките е именно в това да не се претрупва статията, а който се интересува да намира бързо допълнителни публикации. Иначе трябва да се правят безброй нови страници, което е още по-натоварващо. Mpb eu 19:39, 26 юни 2011 (UTC)
- Идеята е точно да правим безброй нови страници. Впрочем, погледна ли препратката към текста(У:ВП), който ти изпратих? Поздрав, --Simin 19:45, 26 юни 2011 (UTC)
Здравей,
Ще ми помогнеш ли да докараме статията за Унистън Чърчил до статут избрана? Трябва да се спомене за отказа на България да участва в Галиполската кампания и за бомбардировките над България, както и за потапянето на френските кораби, преврата в Югославия, битката за Гърция, войната в Северна Африка и Додеканезката операция. Моля те да добавиш информация, свързана с България. – Owain 18:54, 12 септември 2011 (UTC)
- Здравей! Събота или неделя ще й обърна внимание.--Simin 05:12, 13 септември 2011 (UTC)
- Аз се отказах да я предлагам за избрана, но ти ако искаш можеш да добавиш информация за Галиполи и за бомбардировките. – Owain 13:36, 16 септември 2011 (UTC)
Здрасти Simin! Не знам дали си видял новата статия за Неврокопския панаир. Малко е бедничка, та ако имаш някакви твои интересни данни, добави ги. Ако откриеш някакви неточности, оправи ги. Благодаря ти предварително!--Кочев 12:46, 1 октомври 2011 (UTC)
- Здравей! Добавих един детайл, но на първо четене не излизат в наличните ми източници нови неща. Ще трябва да видя бележките към статията в МПр за вдъхновение.--Simin 14:48, 2 октомври 2011 (UTC)
- Благодаря ти за добавките. За съжаление нямам под ръка статията на Иван Марков от Македонски преглед. Мисля си, че от нея ще изскочат интересни данни, тъй като автора е известен неврокопски краевед. Ако имаш възможност - потърси я!--Кочев 19:29, 3 октомври 2011 (UTC)
“Έπεσαν για τη Ζωή,τομ.4Α,Εκδοση Κομμουνιστικού Κόμματος Ελλαδας 2001,σελ.127” Это была не просто фашистская организация коллаборационистов воевавших, на стороне немецких оккупантов против Народно Освободительной армии Греции, но она повинна в гибели сотен мирных греческих жителей, в частности 258 жителей села Клисура, ном Кастория, которых “охрана”, под руководством Калчева, совместно с немцами убила 6 апреля 1944 года. Родственники убитых помнят о её зверствах . Macedon-40 17:06, 6 ноември 2011 (UTC)
- Я не понял, какие Ваши аргументы что организация придерживалась именно фашисткой идеологии. То, что убивали людей других национальностей? Наверно тогда и андарты является фашистами. То что они были на стороне немецких войск? А Сталин, примерно, был фашистом, так как в сентябре 1939 г. вместе с немцами Красная Армия вступила в Польшу?--Simin 17:21, 6 ноември 2011 (UTC)
- „Коллаборационисткая“ и „фашисткая“ – это разные вещи. Для „фашизм“ нужны более серезные источники чем какая-то коммунистическая книжка под открито пропагандной заглавием „Пали за жизни“.--Мико 17:22, 6 ноември 2011 (UTC)
- Не надо придуриваться. Статья написана болгарским учеником Геббельса. В лучших традициях фашисткой пропаганды показывает коллаборационистов, вооружённых фашисткими армиями и СЛЕДОВАТЕЛЬНО также фашистами, как защитников беззащитных сёл от ЭЛАС. Между тем Народно-освободительная армия Греции (в рядах которой, к слову, сражались сотни носителей “западно-болгарского диалекта”) воевала не против каких либо сёл, а против немецких, итальянских и болгарских оккупантов. Многотомное издание, с именами и описанием жертв фашисткого террора, включает и жертвы болгарских оккупантов и злополучной “ охраны”. Если в болгарской википедии не найдётся не то что анти-фашистов, а просто порядочных людей, чтобы убрать эту грязь, то тем хуже для неё. Красную Армию и Сталина не трожь ! Ты не поляк. Но и для поляка, кроме 1939 был ещё и 1945 и граница по Одре, с рук того же Сталина. “Неблагодарный болгарин” должен помнить, что благодаря Сталину Болгария не потеряла ни одного кв км территории, что очень даже могло случится с этим членом фашисткой коалиции. Более того получила румынскую территорию, в силу чего было бы естественно, чтобы в каждой деревне Южной Добруджи стояли памятники Сталину. Если вы будете вести эти заумные речи перед родственниками жертв болгарского фашизма, то выражаясь словами Путина вас “будут мочить и в сортире тоже”. Нет никакого желания и смысла продолжать разговор с апологетами болгарского фашизма и шовинизма.
Macedon-40 13:18, 8 ноември 2011 (UTC)
- Да беха дошли червеноармейците вашите кокошки да крадат, че да видите вие какво е „съветски социализъм“. Ха-ха.. --Подпоручикъ 14:49, 8 ноември 2011 (UTC)
- Macedon-40, Одним словом - аргументы что "Охрана" предерживалась именно фашисткой идеологии Вы не предоставили. Вы не ответили на вопросы о фашизма как идеологии и с этой точки зрения: есть ли фашизм в данном случае. Для меня это достаточно. К сожалению остальное с Вашей стороны - это неумелая прокоммунистическая и антиболгарская, националистическая пропаганда.--Simin 16:09, 8 ноември 2011 (UTC)
- Да беха дошли червеноармейците вашите кокошки да крадат, че да видите вие какво е „съветски социализъм“. Ха-ха..
Здравей. Не знам дали си забелязал от около десетина дни, първо на Разговори, а после преместено на У:ДАА, че от Държавна агенция "Архиви" имат желание за сътрудничество с уикипедианци и даряване на файлове под свободен лиценз. Предполагам, че би те заинтересувало, би ли се включил към една втора и по-задълбочена среща, която се готви с тях за следващия вторник (виж беседата към У:ДАА). Спири ··· - - - ··· 19:08, 8 ноември 2011 (UTC)
Познай некой от тия? Файл:Dimitar Vlahov.jpg.--Мико 15:02, 5 декември 2011 (UTC)
Здрасти, имам предложение в Беседа:Долно Копаново за преброяването на Литоксоу. Струва ми се приемлив вариант да не изтриваме информация с източник, но и да не ѝ отдаваме по-голяма тежест, отколкото трябва.--Алиса Селезньова 07:33, 13 декември 2011 (UTC)
- Здравей! Продължавам темата на беседата.--Simin 09:10, 13 декември 2011 (UTC)
Здравей. Виждам, че често поставяш в статии Шаблон:Източник (което може само да ме радва 
). Много по-удобно е шаблонът да се използва с параметър (виж Шаблон:Източник) - така веднага става ясно коя част от текста подлежи на изтриване. --Спас Колев 10:03, 23 декември 2011 (UTC)
- Здравей! Ще го имам предвид, макар че трябва да отбележа, че има случаи в които не поставям под съмнение достоверността сама по себе си, а мисля, че просто е редно да има източник. Например, ако видя, че в текста има нещо от рода на: "според някои тези" или "някои автори" без да се посочва поне един, обикновено слагам искане за източник, като нямам предвид задължително, че твърдението следва да се изтрие. Разбира се, при подобни ситуации останалите редактори няма как да са наясно с моите мотиви и затова ще се опитам да прецизирам.
- P.S. Ако се чудиш за конкретни неща, давай ги, за да ги коригирам. Поздрав,--Simin 11:34, 25 декември 2011 (UTC)
Здрасти - абе да добутаме ВМОК до избрана май се опитваме. Ако намериш време, дали ще можеш да я прочетеш и некви идеи хрумки и т.н. --Мико 13:53, 8 януари 2012 (UTC)
Здравей, направи ми впечатление две села Брайкьовци и Бракьовци/Брачевци. Първо реших, че това е едно и също село, но май са две различни. Ти имаш ли инфо по върпоса? И това село Държина ми се вижда много навътре в Сърбия, почти до Пирот. В статията тук за Западните покрайнини пише, че влиза в тях. Така ли е и въобще от къде можем да намерим точен списък със всички села, предадени на Сърбия през 1920 година? --Пламенъ Цвѣтковъ 20:17, 12 февруари 2012 (UTC)
- Здравей! Ако става дума за село Брачевци във Висока, едно е, но се среща в различни форми. Почти същото има е в община Годеч - Бракьовци. До 1920 година трябва да е било и то в Царибродска околия, но след това остава в България. Третото е на север, във Видинско и е откъснато през 1920 г. Неговите жители, доколкото си спомням от това, което съм чел, май са косовци, които нямат проблем с възприемането на сръбството. От трите села със сходни имена днес две са в Сърбия.
- Държините са две - едната наистина е по-навътре в Пиротско, но другата е на самата граница от 1878. В Сърбия понякога втората я наричат и Горна Държина.
- Един от най-добрите начини за точното установяване на селата е Списъка на населените места в Царство България, София 1924. Там са дадени от кои околии точно кои села са отпаднали.--Simin 13:39, 19 февруари 2012 (UTC)
Мерси, Държините ги разконспирирах, но брачевците не можах. в такъв случай можем ли кажем, че списъкът със селата в Западните покрайнини е точен? --Пламенъ Цвѣтковъ 21:41, 21 февруари 2012 (UTC)
- Да, в статията Западни покрайнини са дадени точно, мисля. Сравних ги със записките, които съм направил от Списъса на населените места в Царство България, издаден в 1924 г. В резултат добавих само босилеградското Рикачево и промених едно име. Дугата особеност е, че в СНМЦБ липсват царибродските Било, Верзар и Барие, но те често изчезват от списъците по това време, а и по-късно, защото понякога са ги броели като махали на Борово. Затова ги оставих без някакви уточнения.--Simin (беседа) 12:12, 4 март 2012 (UTC)
В Мавродинов дали нема нещо за Кондоробската църква Преображение? --Мико (беседа) 08:46, 5 март 2012 (UTC)
Здравей видях, че в историята на статията за Губиделников си писал, че има двама. Гледам, че нашата статия се разминава по данни с тази, която я има в Цураков, Ангел Енциклопедия на българските правителства.... и така нататък. Там личността е Георги Георгиев Губиделников. Роден е 1864 в Русе и умира 1952 година в София. Народен представител в 9, 15 и 18 ОНС. Според теб този в Цураков същия ли е като този при нас в уикито? --Ilikeliljon (беседа) 14:37, 5 март 2012 (UTC)
- Здравей! Някои от данните, които посочваш по Цураков, съвпадат с данните за "нашия" Губиделников. Можеш ли да ми помогнеш с конкретна страница, за да ги сравня?--Simin (беседа) 11:41, 11 март 2012 (UTC)
- Ами аз съм снимал статията, но тогава ми беше паднала батерията на фотоапарата и я снимах с джиесема и се е размазала конкретната страница. Нещо от рода на 442 или 452. Мога и ако ми дадеш имейл да ти прикачя снимката с биографията и да я разгледаш--Ilikeliljon (беседа) 18:05, 17 март 2012 (UTC)
- От номера на страницата разбирам, че не става дума за изданието, което имам (за правителствата), а за другото. Можеш да ми го изпратиш? Поздрав,--Simin (беседа) 00:41, 18 март 2012 (UTC)
- Изпратих ти биографията. Цураков има две издания едното е от 2005, другото, което аз съм използвал е от 2008.--Ilikeliljon (беседа) 08:51, 18 март 2012 (UTC)
- Благодаря! Аз имам едно по-съкратено издание, от 2001 г. и то засяга само правителствата. Но по отношение на казуса съм затруднен - като че ли става дума за един и същ човек, но различните източници дават две основни версии - роден в Котел (1859) и роден в Русе (1864). Може да се помисли, че са двама души, но житейският им път и заемани позиции са сходни. Като гледам, обаче, че годината на смъртта им се различава коренно - 1938 за котленеца и 1952 г. за русенеца съвсем се обърквам. Сигурно е поне, че не става дума да Георги Губиделников-син,защото той е роден в 1885 г. в Русе. Другата събота, ако имам време ще опитам да намеря нещо по-точно в Народната библиотека. Може евентуално да се опита да се развърже по подрпедседателството на НС - при едната версия (на Мартин Иванов) е бил подпредседател на VІІІ ОНС, а при - другата (Цураков) - на ІХ ОНС. Цураков казва ли кои са били подпредседателите на VІІІ ОНС?--Simin (беседа) 12:11, 18 март 2012 (UTC)
- Цураков казва кои са били да и те са записани в статията за 8 Обикновено Народно събрание и с деветото е същата работа. Аз съм я писал по Цураков.--Ilikeliljon (беседа) 18:39, 20 март 2012 (UTC)
- Благодаря! Аз имам едно по-съкратено издание, от 2001 г. и то засяга само правителствата. Но по отношение на казуса съм затруднен - като че ли става дума за един и същ човек, но различните източници дават две основни версии - роден в Котел (1859) и роден в Русе (1864). Може да се помисли, че са двама души, но житейският им път и заемани позиции са сходни. Като гледам, обаче, че годината на смъртта им се различава коренно - 1938 за котленеца и 1952 г. за русенеца съвсем се обърквам. Сигурно е поне, че не става дума да Георги Губиделников-син,защото той е роден в 1885 г. в Русе. Другата събота, ако имам време ще опитам да намеря нещо по-точно в Народната библиотека. Може евентуално да се опита да се развърже по подрпедседателството на НС - при едната версия (на Мартин Иванов) е бил подпредседател на VІІІ ОНС, а при - другата (Цураков) - на ІХ ОНС. Цураков казва ли кои са били подпредседателите на VІІІ ОНС?--Simin (беседа) 12:11, 18 март 2012 (UTC)
- Изпратих ти биографията. Цураков има две издания едното е от 2005, другото, което аз съм използвал е от 2008.--Ilikeliljon (беседа) 08:51, 18 март 2012 (UTC)
- От номера на страницата разбирам, че не става дума за изданието, което имам (за правителствата), а за другото. Можеш да ми го изпратиш? Поздрав,--Simin (беседа) 00:41, 18 март 2012 (UTC)
- Ами аз съм снимал статията, но тогава ми беше паднала батерията на фотоапарата и я снимах с джиесема и се е размазала конкретната страница. Нещо от рода на 442 или 452. Мога и ако ми дадеш имейл да ти прикачя снимката с биографията и да я разгледаш--Ilikeliljon (беседа) 18:05, 17 март 2012 (UTC)
Оказва се, че в това отношение Цураков е прав, а не Мартин Иванов. Георги Губиделников е бил подпредседател на ІХ ОНС - Дневници (стенографски) на Деветото обикновено народно събрание. Първа редовна сесия, книга І, София 1897, с. 7. Чудя се за останалото на кого да се доверим и още повече - как да проверим данните.--Simin (беседа) 09:54, 31 март 2012 (UTC)
Тука Файл:Gotse Delchev Mihail Gerdzhikov Baba Dona 1902.jpg - сме ги наредили така Марко Секулички, Гоце, Мишел Герджиков, Петко Пенчев. Кой обаче е тоя с така наречената цигара отзад? И тоя отпред - макар и да е силно неясно. --Мико (беседа) 07:44, 1 април 2012 (UTC)
Здрасти. Мернах тука на една беседа, че може би имаш Енциклопедия България. Ако ти е под ръка, дали би довършил Панчо Михайлов (белетрист) - в моето издание 295 страница на 5 том е дефектна бяла. Благодарско. --Мико (беседа) 08:19, 8 април 2012 (UTC)
Здравей,
Можеш ли да добавиш към статията за Уинстън Чърчил с източник твърдението, че България е отказала да влезе в Първата световна война на страната на Антантата по време на Галиполската битка, а и към самата статия за битката? -- Owain (беседа) 16:08, 23 април 2012 (UTC)
Здрасти, променях преди време го към Чепърлински манастир заради местното произношение и официалното име на селото. В литературата по-наложено ли е Чепърлянски манастир? Всмисъл дали е по-удачно така или да го върнем към местното/официалното?--Алиса Селезньова (беседа) 07:41, 19 май 2012 (UTC)
- Здравей! По отношение на имената наистина е каша. Не мога да твърдя със сигурност кое от двете е по-често срещано в литературата, защото не разполагам с достатъчен брой източници. Както е ясно, формата с "и" идва единствено от официалното име на селото. Спорно е обаче дали тази форма се е наложила по отношение на манастира, ж.п. спирката и други производни. Такива примери има и на други близки места в региона - например административното и неточно от гледна точка на местното произношение СтанИнци, но актове на МС, в които се говори за мина "СтанЯнци". Искам да кажа, че докато/ако не се намери някакъв източник за официално име на манасткира с "и" мисля, че може би е по-добре да уважим местното произношение и да го предпочетем пред това, което го извежда от официалното име на селото или пък пред третото - ЧепърлЕнски.--Simin (беседа) 08:08, 19 май 2012 (UTC)
- Съгласна. Имам някакъв смътен спомен от посещението ми, че местните го произнасяха с "и", но това не е сериозен довод, пък и тепърва ще го изясним.--Алиса Селезньова (беседа) 09:40, 19 май 2012 (UTC)
- Хахаха. Сега - знам много добре, че важат Актовете на МС - но лично аз смятам за истинско име - изпозваното от общинската администрация - мисля, че е най-добрата комбинация между местно произношение и официализация - така са префасонирани много места във Вардарска и Егейска Македония, когато формите от преброяванията и общинските сайтове се различават, съм предпочитал вторите. В този смисъл на сайта на Община Драгоман е Чепърлянци. --Мико (беседа) 09:45, 19 май 2012 (UTC)
- Знам, че не е довод, но съм кръстен в този манастир, прекарал съм част от летата си в детството в Чепърлянци и затова съм убеден, че местното произношение е с "я". С "я" изписва селото в картите си и Михаил Виденов в "Годечкият говор" (София 1978, с. 189-209). Гледам, че във всички достъпни ми биографични справки на Първан Стефанов родното му място е с я (външните връзки към статията, както и "Покрайнините на сърцето. Литературна антология", съставител Благой Димитров, С. 1997, с. 402), което най-вероятно означава, че той самият е подал информацията за себе си така. Не се бях сетил да гледам сайта на общината, но след като и там е така, си мисля дали не е време да се премести статията за селото на ЧепърлЯнци.--Simin (беседа) 09:39, 20 май 2012 (UTC)
- Хахаха. Сега - знам много добре, че важат Актовете на МС - но лично аз смятам за истинско име - изпозваното от общинската администрация - мисля, че е най-добрата комбинация между местно произношение и официализация - така са префасонирани много места във Вардарска и Егейска Македония, когато формите от преброяванията и общинските сайтове се различават, съм предпочитал вторите. В този смисъл на сайта на Община Драгоман е Чепърлянци.
- Съгласна. Имам някакъв смътен спомен от посещението ми, че местните го произнасяха с "и", но това не е сериозен довод, пък и тепърва ще го изясним.--Алиса Селезньова (беседа) 09:40, 19 май 2012 (UTC)
Тоя стопроцентово е Никола Хърлев - карай направо с препратка към него. --Мико (беседа) 09:42, 22 септември 2012 (UTC)
Вакалопулос е в мене да знаеш. --Мико (беседа) 18:39, 3 ноември 2012 (UTC)
Тия дали са един и същи вестник със сменено име или два? Щото имам тука първия брой на Български запад издаван в Пирот и едно мъниче да се извърти. Западна България може да е нишкият.--Мико (беседа) 06:54, 10 ноември 2012 (UTC)
Написах го - ако имаш представа за крайната дата или нещо друго. --Мико (беседа) 07:40, 11 ноември 2012 (UTC)
И това сигурно си го виждал, но аз сега го открих - ходих да акредитирам ЮЗУ, много е забавно, как само се изкуших. --Мико (беседа) 07:53, 11 ноември 2012 (UTC)
Здрасти. Опитваме се тука с Алиса и Подпоручика Васил Ивановски, Спиро Гулабчев и Методий Кусев да ги побутнем към избрани. Ако скучаеш, да зачетеш некоя, да ти хрумне нещо? --Мико (беседа) 19:15, 1 юни 2013 (UTC)
Черешница е според Силянов, което е обобщение на око - просто добави екзарха, че така с източник ще се изтрие след известно време.--Мико (беседа) 05:30, 29 ноември 2014 (UTC)
Hi Simin! As a Steward I'm involved in the upcoming unification of all accounts organized by the Wikimedia Foundation (see m:Single User Login finalisation announcement). By looking at your account, I realized that you don't have a global account yet. In order to secure your name, I recommend you to create such account on your own by submitting your password on Special:MergeAccount and unifying your local accounts. If you have any problems with doing that or further questions, please don't hesitate to contact me on my talk page. Cheers, DerHexer (беседа) 01:03, 14 януари 2015 (UTC)
Моля виж на Уикипедия:Разговори#Сръбски крале. Гледам, че и ти връщаш редакции и си мисля, както е нощ, може би да го слагаме да спи :) За блокиране ли е, според теб? Айпитата са черногорски. Спири ··· - - - ··· 21:24, 3 април 2015 (UTC)
Бях подготвила нещо и аз по въпроса, но за 1 годин, но за съжаление покрай празниците и друга заетост се замотах да го пусна... Гласуването на АИА беше за 6 месеца и до ден днешен има за чистене след него, за следващия от този калибър си мислех, че е добре да е дори повече - поне година. То само 6 месеца няма да стигнат да се изчисти след него... Спири ··· - - - ··· 17:43, 18 април 2015 (UTC)
- Нали не е проблем да го променя на 1 година?--Simin (беседа) 17:47, 18 април 2015 (UTC)
- Докато още никой не е гласувал, не е проблем - аз само нанесох уточнения за мнозинството, началото и края на гласуването. Спири ··· - - - ··· 17:54, 18 април 2015 (UTC)
Здравей, Simin!
Обръщаме се към теб като към един от най-активните редактори в Уикипедия на български с покана да допринесеш със своите свободни снимки на българската природа. smile emoticon Може вече да знаеш, а може и сега да научаваш, но от началото на месеца тече фотоконкурсът „Уики обича Земята“. Състезанието съществува от три години и тази година в България се провежда за първи път – от 1 до 30 юни. Целта е да се съберат снимки от защитените местности, резервати, природни и национални паркове на България. Ще се радваме, ако се включиш и допринесеш със своите снимки, които може и да са направени преди периода на конкурса. От всички качени в националния етап на състезанието снимки, журито ще избере десетте най-добри, които ще продължат в международния етап на "Wiki Loves Earth", където победителите ги чакат чудесни награди като участие на конференцията Wikimania'2016 в Италия. :-)) От организаторите.MediaWiki message delivery (беседа) 11:01, 13 юни 2015 (UTC)
Здравейте, Simin! На 2 пъти се опитваме да се включим в работата по подобряване, попълване, обогатяване страниците на БГ-уикипедия. Първият път беше преди много години, в самото уики-начало. Вторият - преди няколко месеца. за жалост, колкото и да се стараехме да спазваме добрия тон и местните правила, това се оказваше "невъзможно". - Бяхме посрещани "на нож", като врагове и така продължава и до днес. Ще преминем към обсъждане на беседите "по същество', когато срещнем добронамереност, искреност, задълбоченост от ръководството на общността - Уики-админите (или поне, от страна на няколко от тях). Преди този момент да бъде явно настъпил, повче губене на време в "обяснения" няма смисъл да се върши. - Трябва да се работи и ще се работи! За начало, хубав знак ще бъде разблокирането на нашите IP и регистрирани сметки, които бяха блокирвани многократно, често БЕЗ СПАЗВАНЕ НА Уики-ПРАВИЛАТА. Хубава вечер и дано имаме възможност да общуваме, на очакваното равнище! --212.5.158.211 20:50, 29 юни 2015 (UTC)
- Здравейте! Благодаря за съобщението! Много бих се радвал нещата наистина да се обсъждат по същество. При това, моля, не забравяйте, че Уикипедия не е трибуна за собствени, оригинални изследвания. Вместо да си доказваме как би трябвало нещо да е било, би следвало да си доказваме коя от версиите доколко е възприета в науката. Поздрав,--Simin (беседа) 20:56, 29 юни 2015 (UTC)
- Печалното е, че докато умните и ччувствителни хора се отдръпват от драскане по тази У:среда, то някои по-напористи редактори (Jingiby) "обсъждат", по такъв начин:
И, не биват :наказвани" - напротив, биват поощрявани?! --212.5.158.238 16:43, 1 юли 2015 (UTC)
- Или пък е изтрил нашите доводи в тази беседа:
П.П. Аз, като по-неук от Вас, Уважаеми, бих искал да попитам, защо бях блокиран отново, 3-4 секунди, след като писах горното питане върху Вашата беседа?! - Нали искахте да обсъждаме... --212.5.158.239 16:49, 1 юли 2015 (UTC)
- Нямам представа дали сте неук поради това, че рядко влизате в дискусии, а резюметата не са добра база за генерални заключения. Също така не съм запознат с причините за конкретното Ви блокиране, но ми се струва, че това е следствие от Ваши действия, надхвърлящи нашия разговор.--Simin (беседа) 16:22, 5 юли 2015 (UTC)
Радвам се че я получи книгата!
Радвам се че я получи книгата.
Абе, случайно имаш ли книгата на патриарха Принос към униатството? Да погледнеш там какво се разправя за Зейтинлишката семинария. --Мико (беседа) 18:54, 9 октомври 2015 (UTC)
- Нямам я. :( --Simin (беседа) 18:55, 9 октомври 2015 (UTC)
- А на Лазар Киселинчев Дневника дали имаш - моят екземпляр не го намирам, да видиш би требвало да име нещо за Димитър Палчев? --Мико (беседа) 18:33, 10 октомври 2015 (UTC)
- Утре следобед ще потърся изданието на Тзавелла.--Simin (беседа) 18:40, 10 октомври 2015 (UTC)
- БЛагодарско. --Мико (беседа) 18:43, 10 октомври 2015 (UTC)
- На пръв поглед не виждам. Споменава се Лазо Палчев... За всеки случай, ще прегледам по-внимателно.--Simin (беседа) 16:21, 11 октомври 2015 (UTC)
- Би требвало да го има. Виж . --Мико (беседа) 16:43, 11 октомври 2015 (UTC)
- На пръв поглед не виждам. Споменава се Лазо Палчев... За всеки случай, ще прегледам по-внимателно.--Simin (беседа) 16:21, 11 октомври 2015 (UTC)
- БЛагодарско. --Мико (беседа) 18:43, 10 октомври 2015 (UTC)
- Утре следобед ще потърся изданието на Тзавелла.--Simin (беседа) 18:40, 10 октомври 2015 (UTC)
- А на Лазар Киселинчев Дневника дали имаш - моят екземпляр не го намирам, да видиш би требвало да име нещо за Димитър Палчев? --Мико (беседа) 18:33, 10 октомври 2015 (UTC)
Виж беседата Македонска книжовна норма - за н-ти път. Аз немам сили повече честно казано. --Мико (беседа) 11:18, 14 октомври 2015 (UTC)
Прочети го, моля те, ако имаш време, и помисли какво трябва още за избрана. --Алиса Селезньова (беседа) 15:12, 19 октомври 2015 (UTC)
- Ще го погледна, но тъй като съм далеч от библиотеката си не мога да добавям много неща. Чудя се за червените препратки в раздела "Книги от Скоро-печатницата". Или да ги махнем, или да направим някакви мъничета на база на библиографския справочник Български книгопис...--Simin (беседа) 10:01, 22 октомври 2015 (UTC)
Здравей, искам да те поканя в Международното състезание, свързано със снимките от споразумението с Държавна агенция „Архиви“, което се провежда от 15 ноември до 15 декември 2015 г. Целта му е максимално използване на снимките, подобряване на съдържанието на статиите, използване на архивните материали в статии на различни езикови версии на Уикипедия. Повече за самото състезание има тук.
Включи се и ти! Поздрави, Спасимир
MediaWiki message delivery (беседа) 10:16, 16 ноември 2015 (UTC)
Те тия твърдения, дето ги добави в манастиро не са много ясни. Пише „По време на българската окупация българите изгориха Светата обител и превърнаха всичко на пепел. В плоча монтирана на входа пише: „Светият храм се възстанови в 1904...“ (Στην βουλγαρική κατοχή οι Βούλγαροι διά εμπρησμού πυρπόλησαν την Ιερά Μονή και έγιναν όλα στάχτη. Σε εντοιχισμένη πλάκα στην είσοδο του Ιερού Ναού αναγράφει: "Ο Ιερός ούτος Ναός ανακαινίσθη εν έτει 1904"). Мислиш ли, че са серските чети и съответно да напишем изгорен от български чети на ВМОРО? Дали некъде по книгите не е споменато изгаряне, щото гледам бая манастири са изпоизгорили? Или си става въпрос за 1916 година? (Дали не даже и за 41 - Драмското въстание?). --Алиса Селезньова (беседа) 12:05, 21 декември 2015 (UTC)
- Да, наистина е объркано, най-малкото като хронология. Вижда ми се не много вероятно да са чети преди 1904 (още по-малко вероятно преди Илинденското). След това може да е всеки един от вариантите, вкл. и да са изгорени по време на военните действия в ПСВ. Маса села и обекти са били разрушени по линията на фронта 16-18, вкл. и от съглашенска артилерия, но бих се учудил, ако не го припишат на българите - по време на тяхната окупация. Разбира се, вариантът чети, също стои. Ще трябва да търсим.--Simin (беседа) 12:20, 21 декември 2015 (UTC)
В статията за мен е добавено "от еврейски произход". Изтрих тази информация ,но Вие сте я върнали. Етническият произход не се споменава официално в нито една демократична реалност. Аз съм родена в България, от родители и прародители също родени в България, отбелязването на знака "евреин" е съществувало единствено в дискриминационен за евреите период. Поради това смятам за напълно неправилна тази добавка. Настоявам да я махнете. Аз съм български писател, политик и дипломат. Толкоз. Освен това в извадка встрани на информацията за мен се чете Баща : Пепо Менахем Коен Съпруг: Шарл Аугсбургер. Тази информация е също ненужна, защото нито баща ми, нито съпругът ми са публично известни в България фигури. Впрочем баща ми се казва Йосиф Менахем Коен. Предполагам, че добавката е сложена във връзка с разпространявана за мен неверна информция, свързана с неверни информации за баща ми, които се отнасят до други лица с името Коен. Всички тези дребни неща сматам з тенденциозни и пречещи на обективна информация, поради което учтиво моля да бъдат отстранени. Леа Коен
- Здравейте, госпожо Коен правилата в уикипедия не забраняват указване на произхода, нито написаното от еди-какъв си произход намеква за някакъв тип дискриминация. Вижте например избраната статия Ерих Фром, където пак е оказан произхода. Освен това вашата статия попада в категория: Български евреи, което пак указва това. Наличието на произхода в днешно време се приема за точно обратното, за толерантност към етноса на всеки един учен, политик, дипломат и т.н. Относно името на баща ви и съпруга ви, независимо от липсата на публична известност, не е забранено да се споменават. С уважение.--Ilikeliljon (беседа) 16:58, 18 януари 2016 (UTC)
- Ще си позволя да добавя към написаното от Ilikeliljon само два важни за мен детайла
- Смятам, че едно от най-ценните неща в Уикипедия е информативността. Всяка една информация, стига да не е невярна и да не е поднесена некоректно, има своята стойност и читателят е този, който може да я оцени.
- В статиите за много личности, в не една Уикипедия е отбелязан най-различен, включително и еврейски произход. Смятате, че Уикипедия не е "демократична реалност"? Ако държите да ни убедите, че отбелязването на произход е признак на дискриминация, ще Ви бъда благодарен за допълнителни разяснения.--Simin (беседа) 18:54, 18 януари 2016 (UTC)
Държа да те уведомя, че по никой начин няма да се съглася с расистката промяна, която се опитваш да ми наложиш. Ако трябва, ще се обърна към арбитър.
(Реплика на Lea Cohen - Преместено от Потребителската страница на Simin)
- Благодаря, че след неколкократни опити да премахнете последната редакция на Nk продължавате прекъснатия разговор. Вече няколко редактори се ангажираха в защита на премахвания от Вас текст и е време това да спре. Нямам нищо против да се обърнете към арбитър.--Simin (беседа) 13:52, 26 януари 2016 (UTC)
Ами проверете, дали за Бил Гейтс, Марк Цукерберг или други американци е указано, включително в българската Уикипедсия, че са от еврейски произход. Също за Марсел Пруст, за Модилиани, за Джеймс Джойс и прочее. Нарочно ви давам примери от различни държави. Или за Валери Петров, например. Не разбирам защо упорствате? Указването на произхода е тенденциозно, когато не е свързано с определен повод. Какъвто е случаят. Пишете ли за проф. Александър Чирков, че е от ромски или от цигански произход? От написаното от Вас, разбирам, че не се отнася до непознаване на проблема, а до умишлено поддържане на определена тенденция. Не смятам, че е от полза за това издание. По никакъв начин. Просто не е нито европейско, нито цивилизовано.
- Извинявам се, че се намесвам в разговора, но откога указанието за етническия или религиозния произход на определена личност, посочено без няккакъв обиден или подигравателен контекст, се приема за обидно, или за някаква форма на расизъм, или кой знае още какво? Подобно твърдение не почива на обективни критерии. Jingiby (беседа) 14:07, 26 януари 2016 (UTC)
- Тук Ви се посочиха примери, при които произходът е указан. Едва ли примери с непосочване са аргумент. Не видях също и основания за определянето на включването на тази информация като "расистко", "неевропейско", "нецивилизовано" и т.н.
- Дотук, заедно със себе си, броя петима редактори, които или са включили тази информация, или са изразили мнение, противно на Вашето. Обръщам внимание, че статията не е ничия собственост (моето мнение е дори, че тя е едностранчива, като се има предвид, че обектът на статията е привлякъл и доста критики в общественото пространство) и вместо да се впускате в триене на информация, която не одобрявате, е добре да поразговаряте. Благодаря,--Simin (беседа) 14:09, 26 януари 2016 (UTC)
- Отбелязано е, разбира си:
- Гейтс: Gates' ancestral origin includes English, German, and Irish, Scots-Irish.
- Цукерберг: Zuckerberg was raised Jewish and had his bar mitzvah when he turned 13
- Пруст: Proust's mother, Jeanne Clémence Weil, was the daughter of a wealthy Jewish family from Alsace
- Модиляни: Modigliani was born into a Sephardic Jewish family in Livorno
- Джойс: He was baptized according to the Rites of the Catholic Church
- За Валери Петров и Чирков също се споменава.
- Спас Колев (беседа) 14:16, 26 януари 2016 (UTC)
- Аз да спомена и Зигмунд Фройд: Freud was born to Galician Jewish parents in the Moravian town of Freiberg, in the Austro-Hungarian Empire. В самата статия думата евреин и еврейски се употребява 14 пъти, при това дори има коментари, че именно това, че е евреин е оказало влияние върху формирането на теорията му. Тук няма нищо расистко, освен в очите на расиста. Карл Маркс: Ancestrally Jewish, his maternal grandfather was a Dutch rabbi, while his paternal line had supplied Trier's rabbis since 1723, a role taken by his grandfather Meier Halevi Marx и накрая Алберт Айнщайн: The Einsteins were non-observant Ashkenazi Jews, тук имаме 28 споменавания на евреин или еврейско. --Ilikeliljon (беседа) 14:43, 26 януари 2016 (UTC)
"Едно от най-хубавите неща в Уикипедия е нейната прозрачност за всички потребители. Всичко случващо се на сайта се вижда в реално време и се съхранява в историите на страниците и в дневниците. Всяка направена редакция се записва в базата от данни на сайта и може впоследствие да бъде идентифицирана по уникален начин. В случай на грешка или недобронамерена редакция страницата може да бъде възвърната и в резултат в статиите остават само градивните енциклопедични приноси. Възможно е проблемите да не бъдат отстранени веднага, а едва след известен период от време, но по-важното е, че всеки потребител има възможност да поправи проблем, когато го открие. В Уикипедия като колективен проект под свободен лиценз важи принципът когато достатъчно много очи гледат, всички грешки се виждат. И като енциклопедия, и като уебсайт, и като световен обществен феномен, тя съществува по силата на един простичък факт: добронамерените хора в Уикипедия винаги са повече от недобронамерените." Това пък е от Кодекса на Уикипедия и в този смисъл имам следните въпроси: 1.Каква е прозрачността, след като промените се извършват с псевдоним? 2.Какъв е "градивният енциклопедически принос" с направената от Вас поправка? 3.Многото очи, които наблюдават, от Вас ли са подбрани? 4.Наистина ли Уикипедия е "колективен проект", след като Вие си приписвате правото в дадения случай да упражните диктат? 5.Очаквам да докажете най-важния принцип на Уикипедия, заложен в нейния кодекс, а именно "добронамерените хора са повече от недобронамерените". Докажете, че сте наистина добронамерен. Благодаря за вниманието. Виждам, че цялото воинство се е мобилизирало за тази дребна поправка, след като се включва и Молли. Това доказва само едно : че тя е наистина важна за всички вас. Което пък доказва, че делите българите на две категории : "българи" и "българи от....произход". Всъщност точно това исках да докажа и ми беше необходимо. Благодаря за съдействието. А иначе, аз се гордея с еврейския си произход и нямам нищо против той да е известен, поради което и съм запазила бащиното си име. Така че проблемът не е при мен.
- Г-жо Коен тук няма войнства, а има консенсус. Съжалявам, че вие виждате някакво деление, което не съществува и мога да ви уверя, че такова няма. В уикипедия на български език не се толерира расизъм или дискриминация по някакъв признак, било то расов, религиозен или полов. Уикипедия е общност на хора с една цел, разпространяване на свободно знание за всички. Явно и поправката е важна за вас, но вие не дадохте смислено основание, за което да се преосмисли вашето желание. --Ilikeliljon (беседа) 15:46, 26 януари 2016 (UTC)
- Госпожо Коен, не бях видяла този разговор, а само многократното изтриване от Ваша страна на етническия Ви произход. Оставам с впечатление, че имате нещо против него и това ми звучи като дискриминационно отношение към една народност. Колегите са Ви дали достатъчно много примери и те не се отнасят само до еврейския произход. Разбира се, че сте български политик, но българин от еврейски произход, в което няма нищо лошо, а за мен даже е достойно за уважение. Както Айнщайн е немец от еврейски произход, Максим Стависки е българин от руски произход, актьорът Фахрадин Фахрадинов (Фери) е българин от турски произход и т.н. Аз наистина не разбирам къде е проблемът. --Молли (беседа) 15:54, 26 януари 2016 (UTC)
- Питане по темата, но малко встрани: а това означава ли, че ще трябва да опишем произхода на всеки един? Например за Кеворк Кеворкян не пише, че е арменец по произход? А за другите ни творци - македонци, черногорци, власи, гърци и т.н. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 10:38, 10 февруари 2016 (UTC)
Здравей SIM. Пиша ти по следния повод. В статията Kingdom of Yugoslavia на английската уикипедия неведнъж бе дискутиран въпроса за етническите групи за които има отделен раздел. Там има таблица в която е цитирана книгата на Иво Банац The National Question in Yugoslavia и където той посочва, че в цитираното в таблицата преброяване от 1918 година са включени българи от Западните покрайнини и македонци като цяло. Затова и в неговата таблица той е посочил: Bulgarians or Macedonians. Неколкократно това бе изтривано и отново подновявано като информация. Сега небезизвестният потребител Zoupan пак се прави на последна инстанция и изтри информацията отново без разумна мотивировка. Би ли погледнал казуса. Поздрав! Jingiby (беседа) 10:47, 26 януари 2016 (UTC)
- Погледнах я и върнах промяната. От гледна точка на коректността случаят е ясен - имаме авторитетен източник и хора, на които написаното в източника не се харесва, поради което го променят. Тъй като обаче тук става дума и за друга гледна точка (поради която написаното в източника не се харесва), не се съмнявам, че ще имаме разправии. :( Поздрав,--Simin (беседа) 11:53, 26 януари 2016 (UTC)
Здравей, Моля дай ми съвет - Витязь (бронепалубна корвета, 1883) да остане ли като име или да махна -ь. Др. кораб на проекта се казва така:„Рында“ за име мислех да бъде Рында (бронепалубна корвета, 1885), а вече се чудя. Генерален е въпроса, поне за руските съдове. Мерси и поздрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 16:40, 27 януари 2016 (UTC)
- Здравей! Според мен трябва да се приведе в съответствие с правописните правила - "Витяз". Аз по други причини съм привърженик на "ь" (в определени случаи, например топоними като Стенье, Градинье), но тук в общи линии гледам да се съобразявам с правилата.
- Нямам пред себе си превода на една от книгите на Симеон Белкин, но доколкото си спомням там в главата за "Азов" беше споменат и "Памят Азова" (без "ь"). Иначе би ми направило впечатление. Този начин е утвърден.
- Рында трябва да е Ринда. Както, например, пишем Крим, а не Крым. Поздрав,--Simin (беседа) 17:58, 27 януари 2016 (UTC)
89.215.135.29 (беседа) дали не е пак нашия стар познат? — Luchesar • Б/П 01:13, 1 февруари 2016 (UTC)
Да, мисля. Ще го наблюдавам.--Simin (беседа) 16:41, 1 февруари 2016 (UTC)--Simin (беседа) 16:41, 1 февруари 2016 (UTC)
89.215.128.146 (беседа) Балтията? — Luchesar • Б/П 12:22, 2 февруари 2016 (UTC)
Боя се, че 91.134.65.87 (беседа) отново се активизирал от онзи ден. Виждам, че на беседата доста редактори сте правили преди безуспешни опити за диалог. Какво да го правим? Пинг също към 
Спасимир, Akeckarov, Сале, Nk. — Luchesar • Б/П 23:29, 8 февруари 2016 (UTC)
- Аз не отправих искане за блокиране, само защото същият беше прекратил активността си в средата на миналия месец от това IP. Виждам, че не е отговорил на забележките в беседата, налагало се е други редактори на трият и оправят. Според мен, само този коментар и редакция на Nk би трябвало да е достатъчен за блокиране. Фалшифицирането на информация от източници е доста неприятно.--Simin (беседа) 12:12, 9 февруари 2016 (UTC)
- Ясно, благодаря ти! Много неприятна история, наистина, защото отстрани изглежда сякаш прави добри редакции, но очевидно това е така само докато сам не отвориш източниците, на които уж се позовава. Блокирах го за един месец и ще имам предвид да го следя и в бъдеще. Впрочем, след малко точно изтича срока на блокиране на по-горните адреси, така че ще ги следя и тях. Съжалявам, че на доброволците явно пак ви се отваря работа да разчиствате. Между другото, ако сметнете, че е нужно, по принцип има възможност за масово изтриване на статии, създадени от даден потребител. — Luchesar • Б/П 12:42, 9 февруари 2016 (UTC)
- Струва ми се, че към списъка с IP-та на АИА може да бъде присъединен и 89.215.131.76 (беседа). Съдя по промените в Круя (крепост), които бяха променени след настоятелно искане за източници. --Молли (беседа) 17:46, 13 февруари 2016 (UTC)
- Ако още веднъж кое да е от IP-тата изтрие без основание искане за източник, просто ми ги пуснете на беседата всичките, и ще ги блокирам. Впрочем, и Молли може да го направи, а при всяко положение бих подкрепил блокиране, защото сме доста по-безкомпромисни към други редактори, които като цяло нанасят по-малка вреда на енциклопедията. — Luchesar • Б/П 19:11, 13 февруари 2016 (UTC)
- Започнах да формулирам Уикипедия беседа:Отнемане на правата за редактиране/Предложения/Angel ivanov angelov (втори път). Има доста неща още, които мога да допълня и сам, но ще съм особено благодарен за конкретни примери за злоупотреба с източници и нежелание за дискусия. Може просто да ми бъдат нахвърляни в суров вид – аз ще се погрижа за форматирането. Разбира се, всякакви други коментари и предложения са повече от добре дошли! Пинг също до
Молли, Спасимир, Akeckarov, Сале, Nk, Spiritia. Ако се сещате и за други, дето да са се парили директно, пингвайте и тях, плс. — Luchesar • Б/П 20:30, 28 февруари 2016 (UTC)
- За неверни източници може да търсиш 'няма такова нещо в източника' в резюметата на редакциите ми - 99% от случаите са негова работа (, , и т.н.). Лъжливи твърдения без източник има в почти всяка статия, но понякога е трудно да се намерят - може да направим такава Уикиигра. :/ --Спас Колев (беседа) 10:46, 29 февруари 2016 (UTC)
Дъсчен кладенец? (Беседа:Дъсчан кладенъц) :)--Akeckarov (беседа) 15:56, 1 февруари 2016 (UTC)
Привет отново! Много пъти вече ми прави впечатление, че връщаш вандализми, което наистина е страхотно, но понеже не си патрульор, редакциите за съжаление остават непатрулирани. Дали не би било добре да поискаш патрульорски флаг? Освен ползата за останалите патрульори, които няма да има нужда да преглеждат вече върнати от теб вандализми, за теб самия ще са достъпни по-удобни инструменти: преди всичко възможността за отмяна на всички последователни редакции от даден потребител накуп, и то само с едно натискане на мишката. Ако решиш да се присъединиш към патрульорите, за което наистина ще се радвам, пиши на Уикипедия:Заявки към бюрократите. Тнх още веднъж! — Luchesar • Б/П 18:30, 16 февруари 2016 (UTC)
- Готово. Мислех си го отдавна, но все отлагах. Не се бях замислил, че липсата на такива права може да затрудни някого, но след като е така, ясно, че няма причина да се отлага. Благодаря,--Simin (беседа) 18:37, 16 февруари 2016 (UTC)
- Само последно няколко неща, когато Спас ти даде правата. Имай предвид, че като патрулирани се отбелязват автоматично само отменените редакции (през връзката
[отмяна], която излиза накрая). Редакциите, които си върнал по обичайния начин, все още има нужда да бъдат отбелязани като патрулирани през връзката[Отбелязване като проверена редакция]. Погледни също раздела Патрулиране в джаджите: почти сигурно искаш да си включиш „Бързо патрулиране“ (трябва също да си включиш опцията „Групиране на промени по страниците на последните промени и списъка за наблюдение“ от меню Последни промени на настройките), и може също да пробваш „Бързолик“. Сигурен съм, че накрая ще се чудиш защо наистина не си поискал да бъдеш патрульор досега.
— Luchesar • Б/П 18:44, 16 февруари 2016 (UTC)
- Само последно няколко неща, когато Спас ти даде правата. Имай предвид, че като патрулирани се отбелязват автоматично само отменените редакции (през връзката
Мислиш ли, че от Категория:Българи от Егейска Македония има смисъл? И всички други нации ли ще ги правим, ако да? Нещо ми седи съмнително... --Алиса Селезньова (беседа) 07:51, 17 февруари 2016 (UTC)
- И на мен приносите на AramM (беседа - приноси) ми направиха впечатление, особено разни категории от типа Категория:Българи по етнографска група и по етнографска област. Но понеже не се смятам за особено вещ в тeя работи, пък и изглеждаха добросъвестни редакции, не съм повдигал въпроса. — Luchesar • Б/П 10:12, 17 февруари 2016 (UTC)
- Не съм голям привърженик на Категория:Българи от Егейска Македония (най-вече заради другите нации), но не мога да измисля сериозни аргументи против. Колкото до останалите приноси на AramM при категориите, ще трябва да се следят и евентуално да се прецизират. Например - не съм убеден, че Бесарабските българи следва да се разглеждат като етническа група в България.--Simin (беседа) 11:16, 18 февруари 2016 (UTC)
Намерих го - ето това . --Мико (беседа) 18:36, 7 март 2016 (UTC)
Имам го. Благодаря,--Simin (беседа) 20:20, 7 март 2016 (UTC)
Здравейте . Посочих поисканият от вас източник в редакция която не е писана от мен ето тук в статията за село Брест (област Плевен), отнасяща се в раздел " Легенда за името на село Брест " . Поздрави oficialniat (беседа)
Понеже тука виждам какво се случва в руската Уикипедия , което може би не е лошо да погледнеш и ти, за да избегнем появата на статия Македонци (славяни), си мисля, че умерено спешно се нуждаем от статия Македонски българи и качествена преработка на Македонци и Македонски гърци (както и в по-малка степен на спешност на Македонски албанци и Македонски турци).--Мико (беседа) 11:49, 18 март 2016 (UTC)
И между другото, пуснах Спиро за гласуване. Ако случайно имаш скенер, може да сканираш корицата на сборника „Ново време“ от Многотомната (7 том, 285 страница). Аз го снимах горе-долу.--Мико (беседа) 12:03, 18 март 2016 (UTC)
И също между другото и Ватрослав Облак го бутаме за избрана. Ако скучаеш - професионален прочит би бил добре дошъл. --Мико (беседа) 09:44, 29 април 2016 (UTC)
Здрасти. Абе, как мислиш дали за МПЦ в РМ дали требва да налагаме енории или да се придържаме към парохия, което употребяват те, и което се подвизава понекога гледам в нета и кай нас.--Мико (беседа) 08:04, 13 юни 2016 (UTC)
Здравей, видях, че си премахнал/а промените по статията за Българските земи под османско владичество. Би ли обяснил/а причините да направиш това? И имаш ли концепция, по която искаш да изглежда статията и как да бъде полезна на читателя? Забелязах, че по тази тема има много фактология, която е пръсната по статиите за различни владетели и битки, и счетох за редно постепенно да се събере на едно място, за да може читателят, четейки, да направи бързо връзка между различни събития. От статиите за българската история, това е най-мъглявото петно и заслужава една много старателна работа. Преди да направиш промените, можеше да поставиш въпроси в беседата към статията. Hakuna.Matata (беседа) 14:48, 18 юли 2016 (UTC)
Здравейте. Дадох Ви източници, които са работещи. Дал съм тонове източници, книги и интернет линкове в старницата, в които може да прочетете какво казват учените за Берое, за неолитната епоха и тн. Макар сега съдържанието на линковете им да са го променели, информацията беше взета от Съюза на учените в Ст. Загора, това не са мои писаници, а аз пиша това, което те казват и го давам като източник. Директно от написаното от учените! Аз не виждам какво повече от това може да изисквате от мен. Поздрави.
- Здравейте, B1916! Благодаря за източниците. Предлагам да се върнем още веднъж към текста:
- Като оставим настрана лекото съмнение, когато сравняваме първото и второто изречение ("в района на днешна Стара Загора преди около 2500 години е основан Берое.", а след това - "учените считат, че Берое е основан от бащата на Александър Велики-Филип II Велики." (по-малко от 2400 години), остава проблематично това, което е написано. В статията се твърди: "Учените считат...", а в източника се казва: "Някои учени считат, че селището Берое, е основано около средата на IV в.пр.н.е. от Филип II Македонски, или поне той го е преименувал". Има съществена разлика.
- По отношение на другия казус - източникът от Съюза на учените (вече) не предоставя тази информация, или поне не на този линк, а блогът определено не може да мине да благонадежден източник, още повече, когато повтаря статията в Уикипедия. Поздрав,--Simin (беседа) 18:10, 5 август 2016 (UTC)
Около 2500 години са си точно на мястото и не разбирам защо правите проблеми,че било 2400 години? За блога на Съюза на учените пишете точно обратното-не блогът копира статията в Уикипедия, а аз взех информацията от този блог и я сложих в Уикипедия. Казах Ви ,че блогът вече не предлага тази информация и аз Ви дадох друг източник със същата информация, но Вие пак си знаете Вашето. Ако виждате проблем в това, мога без проблем да го преименувам като напиша,че е преди около 2400 години или че може би го е преименувал на Берое, както си е в източника. Доста странно ми се вижда това да спорите с твърденията на учени и да казвате,че написаното от тях било "неблагонадеждно"! Ако не поставя инфо от учени, на кого друг да поставя?B1916
Отговарям подред:
- Не правя проблем, че са под 2500 години. Написах "оставям настрана това, че...". Това противоречие между двете изречения (под 2400 години, ако се приеме версията за Филип Македонски) е факт, който само Ви посочих.
- Блогът, за който става дума не е сайта на Съюза на учените, а това - http://starozagorci.blogspot.co.ke/p/istori.htm. С това заменихте информацията, която вече не се вижда в сайта на Съюза на учените. Неблагонадеждно отвсякъде. Сериозно ли мислите, че мнението на студентка в ИУ-Варна може да се приема в Уикипедия? Дамата копира информацията в Уикипедия, но ако приемем, че Вие сте копирали от там (или от друго място), то следва да се изтрие в Уикипедия.
- Как мога да споря с твърденията на учени, когато такива няма? Поне, ако става дума за твърдения с ясни и сериозни източници, с авторитети зад тях. Неблагонадеждно не е написаното, а "източниците" и поради това написаното остава неаргументирано по начина, по който се очаква. Засега. Поздрав,--Simin (беседа) 19:52, 5 август 2016 (UTC)
ПП. Моля, обърнете внимание на резюмето ми в тази редакция.--Simin (беседа) 19:58, 5 август 2016 (UTC)
Здравейте. До петък ще дам източници. Сега се сетих,че 3 дни ще съм доста зает и четвъртък или петък ще ги дам източниците. Научна , много сериозна литература. Досега не съм дал, защото не вярвах,че ще има проблеми със страницата на Съюза на учените, която страница вече я няма явно. Надявам се да не се сте като КЕТ ,ще ме разберете и ще изчакате малко, а няма веднага да тръгнете да триете, макар да й казах да върне изтритото, защото имам източник, но тя напълно очаквано няма да го върне и ще трябва аз да го връшам. Ех, да можеше КЕТ цялата статия да изтрие...B1916
- Благодаря! Мисля, че статията само ще спечели от сериозни източници.
- Ще чакам, колкото е необходимо. :)--Simin (беседа) 17:08, 8 август 2016 (UTC)
Здравейте отново. Намерих доста интересни неща, които доказват,че Берое всъщност не е създаден от Филип Македонски, а е съществувал преди него. Имам източници-сериозни стари книги ,имам и 2 карти от античността, които показват Берое и ще е хубаво да ги публикувам, но имам въпрос-по какъв начин да ги публикувам, за да не бъдат изтрити и да не нарушавам правилата? Имам картите като сканиран файл с висока резолюция, имам източник на картите, откъдето съм ги взел, имам имената на въпросния стар атлас от края на 19 век и тн,авторите са починали отдавна, но как точно да направя така, че да не го изтрият пак? Какво да въвеждам и къде? Ще съм Ви благодарен да ми помогнете да кача тия 2 карти. За източниците-книгите вече аз ще се оправя.B1916
- Здравейте! Аз бих взел някоя вече качена стара карта и бих следвал модела. Например - тук. Виждам, че лицензът е {PD-Art|PD-old-100} (нарочно пропускам едни скоби - {} ). Друга възможност е {PD-old} - само 70 години от смъртта на автора. Ето тук, в тази категория са включени още стари карти - https://commons.wikimedia.org/wiki/Old_maps . Поздрав,--Simin (беседа) 17:03, 16 август 2016 (UTC)
Здравейте отново! Можете да триете вече каквото си искате от страницата на града, все ми е тая. Линк няма да дам, както и древни карти и тн... Българската злоба е безкрайна. Страницата в момента е осакатена, разбита, с преправени данни и тн. Нямам абсолютно никакво намерение да я поправям. Целта на Кет и компания се сбъдна , след като задружно унищожиха 8 месеца труд за 8 дни! Един човек тук няма , който да е в моя подкрепа, един, а всички други са против мен, постоянно ме зашплашват с банове и предупреждения! Сами разбирате,че в тази типично българска обстановка от безгранична злоба и простотия аз няма как да се впиша... Яд ме е ,че просто изгубих толкова месеци в едно уж добро дело, което бе тотално осакатено за броени дни. Типично по български. Трийте каквото искате от страницата. Това ,че ще изтриете едно изречение , защото нямало линк, е нищо в сравнение с това, което направиха други хора на страницата. Хубав ден и Бъдете жив и здрав и пожелавам Ви всичко най-добро!B1916 (беседа) 09:12, 10 септември 2016 (UTC)B1916
Иконата е върната. Аз пак се провалих. --Мико (беседа) 09:15, 9 август 2016 (UTC)
Здравей, Simin. Каним те на първата Национална уики конференция на Уикипедия на български език. Ще се радваме, ако се включиш в конференцията и ако дадеш свои предложения и желания относно съдържанието на презентациите. Поздрави, от името на Организационния комитет,--Ilikeliljon (беседа) 07:27, 28 септември 2016 (UTC).
Здрасти, видях, че има потребител с име „Македонски научен институт“ и тъй като пишеш по темите се замислих, че тази институция може да бъде отворена за сътрудничество с Уикипедия. Мечтаното сътрудничество би било т. нар. Wikimedian in Residence, човек, който е платен от тях и добавя съдържание в Уикипедия и сродните ѝ проекти, но може да има и други възможности, например предоставяне на източници и други материали, организиране на редактон (edit-a-thon, обществено писане на статии) в сградата им и др. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 13:17, 14 ноември 2016 (UTC)
Здравей, Simin!
На националната среща през декември 2016 няколко души изразиха желание да подготвят учредяването на сдружение Уикимедия България, като за целта прегледат и обсъдят съществуващия Проект за устав на сдружението и го предложат на вниманието на общността.
Обръщаме се към теб с молба да заявиш интереса си (а ако си член на потребителската група да го препотвърдиш) на тази страница. Разчитаме на твоето участие и в ежеседмичните обсъждания, както и на мнението ти каква да бъде процедурата за вземане на решения, касаещи сдружението, до момента на реалното учредително събрание и избора на ръководство. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:18, 11 февруари 2017 (UTC)
Здрасти! Гледам, че си върнал редакцията на бота, но само да ти кажа, че то тръгна оттук. Аз самият не държа да е едното или другото, но останах с впечатление, че рано или късно шаблонът {{Портал Македония}} може да бъде пенсиониран за сметка на {{Портал|Македония}}. Ако искаш, вижте с Мико и останалите в проекта как предпочитате. Няма проблем с бота и да го върнем както беше преди.
— Luchesar • Б/П 18:59, 5 март 2017 (UTC)
- Здравей! Аз нямам претенции кое да е. Всъщност, много не ми е ясно защо е сложил в портала статия за обект, който не е в Македония, но ще погледна по-внимателно дискусията с надежда да разбера как работи. :) --Simin (беседа) 19:05, 5 март 2017 (UTC)
- Моя грешка - помислих, че ботът е добавил Портал Македония и исках да го махна от статията, а вместо това съм сменил едното с другото.--Simin (беседа) 19:07, 5 март 2017 (UTC)
- Сложил съм го аз - целата горанска история е намесена в Македонския въпрос според мен и затова съм го сложил. Ако мислиш, че не - махни го насекъде. --Мико (беседа) 19:30, 5 март 2017 (UTC)
Мислиш ли, че този Иван Стоянов е този Иван Стоянов (революционер)? --Мико (беседа) 14:14, 14 юли 2017 (UTC)
- Да, най-вероятно. Ако не е той, кой ли друг Иван Стоянов може да е?--Simin (беседа) 18:39, 16 юли 2017 (UTC)
А случайно да знаеш за чия черка е женен Александър Конев, синът на Милан Конев или да моеш да провериш некъде? Купих на битака снимки на Милан на един Иван, революционер, опълченец в 12 година, жив в 41, баща на Веска, жена на Александър Миланов Конев. --Мико (беседа) 19:11, 16 юли 2017 (UTC)
Здравейте Simin:. Уважавайки дългогодишният Ви редакторски опит, и този на колегите коментирали преди мен в Разговори вашият въпрос относно таблиците, и тъй като съм обвинен (неправилно) според мен в „антиуикипедиански отвратителни реплики“, се чувствам задължен да обясня следното:
- В режим
редактиране на кодана моята лична страница ще забележите че тя е изградена изцяло от таблици, HTML и други елементи. Именно в У:ТАБ се научих как се правят таблиците, и сметнах за добре да дам препратка с текст „Четенето е полезно!“, (тъй както и на мен то ми бе полезно), с което не съм искал ни най малко да обидя Вас или някой друг колега. Помислих си че ще Ви бъде все пак от полза, но явно не съм бил прав. - Ако все пак, и въпреки всичко което казах до тук, Вие се чувствате обиден или засегнат по някакъв начин от моята препратка или текстът към нея, моля приемете моето извинение за случилото се, като се надявам че ме разбирате правилно. Поздрави --Oficialniat Б П 08:34, 16 октомври 2017 (UTC)
- Здравейте! Благодаря за това пояснение. Не съм се почувствал засегнат/обиден в нито един момент. Поздрави,--Simin (беседа) 08:39, 16 октомври 2017 (UTC)
- И аз Ви благодаря! Искрено се надявах на такъв отговор. Бъдете здрав. Поздрави, --Oficialniat Б П 08:44, 16 октомври 2017 (UTC)
Здравей Симин, видях, че в статията за Методи Шаторов си цитирал История на Софийската окръжна организация на БКП, София, Партиздат, 1982. Има ли в книгата списък на първите секретари на Окръжния комитет с години, в които са били такива? Ако да можеш ли да ги напишеш тук с точната страница, на която е списъка?--Ilikeliljon (беседа) 14:57, 9 ноември 2017 (UTC)
- Здравей, ползвам книгата в библиотека. Другата седмица, ще проверя. Поздрави,--Simin (беседа) 14:29, 10 ноември 2017 (UTC)
- Не виждам подобен списък. Има като приложение списък на загинали "антифашисти", но не е и такъв. Има също така и доста подробен именен и географски указател, ако те интересува.--Simin (беседа) 10:06, 17 ноември 2017 (UTC)
- Принципно ме интересува, ама явно ще се ходи до библиотека да ги търся. Опитвам се да сглобя някакъв списък на първите секретари на Окръжните организации и затова те попитах---Ilikeliljon (беседа) 10:33, 17 ноември 2017 (UTC)
- Не виждам подобен списък. Има като приложение списък на загинали "антифашисти", но не е и такъв. Има също така и доста подробен именен и географски указател, ако те интересува.--Simin (беседа) 10:06, 17 ноември 2017 (UTC)
За това евангелие в Тръпче Стоянов имаш ли некви идеи какво е? За пръв път чувам такова - ако не е фалшификат, може да напишем и Стоян Чалъков? --Мико (беседа) 17:31, 25 ноември 2017 (UTC)
Файл:Report_from_the_Bulgarian_Trade_Agency_in_Thessaloniki_about_the_Ottoman_army's_violence_against_the_Bulgarian_population.jpg Тука мислиш ли, че тоя подпис би могъ да е Янко Пѣевъ? И ако не е, кой според тебе би могъл да е управляващ легацията към есента на 8 година? --Мико (беседа) 07:19, 30 ноември 2017 (UTC)
- Я. Пеев трябва да е. Гледам в сборника "Гръцката и сръбската пропаганда ...", че има два документа, в които подписът на управляващия е разчетен като Я Пеев - единият е от 13 август 1908 (с. 233), а другият - от 8 юли 1909 (с. 242).--Simin (беседа) 12:23, 30 ноември 2017 (UTC)
На тая симка кой е вторият на най-горният ред, че не може да ми хрумне? Той е първият прав тук . Ужасно известен е и ете на... И изобщо дали можеш да познаеш некой от тия двете снимки. Аз от първата само Георги Саракинов (първи седнал) и над него до попа Емануил Лепчев. А от втората само Саракинов пак първи на първия ред. --Мико (беседа) 21:02, 7 декември 2017 (UTC)
 |
20 000 статии за Македония
Симин, за мен е огромна радост да ти закача тази скромна значка на потребителската страница. Тя е израз на огромна благодарност за неуморния ти труд по статии, свързани с областта Македония, благодарение на който Портал:Македония в Уикипедия на български език достигна (и премина |
Тука Спасимир е качил пак, но са неописани. Файл:BASA-1932K-1-438-6.JPG тия ги имаме - ама кои беха? (Намерих ги Алексо Джорлев и Кочо Цонката) Виж и останалите - аз некой ги изпопознах, но други не. --Мико (беседа) 11:38, 28 декември 2017 (UTC)
Ще погледнеш ли Беседа:Българска екзархия - за герба? --Мико (беседа) 18:13, 22 февруари 2018 (UTC)
Тия албански рекрути по османско или по наше време са? --Мико (беседа) 09:19, 5 април 2018 (UTC)
- По наше - 1918. А и фуражка мисля, че се вижда. Иначе, снимките са много интересни (благодаря :)), макар че може би не всички надписи отговарят на обекта. Виждам един Рилски манастир отбелязан като Prilep / Mazedonien /.--Simin (беседа) 18:07, 5 април 2018 (UTC)
- А, да - верно има един от нашите с фуражка. А за знамената какво мислиш? И къде да я използваме - Планинската дивизия? --Мико (беседа) 07:07, 6 април 2018 (UTC)
- Знамената са ми много чудни, но не мога да кажа нищо. Колкото до това, каде да я използваме, освен някакви по-общи като Участие на България в ПСВ, ми е трудно да преценя. Въпросът е, че албанци не е имало само в Планинската дивизия, но и в много други части. Предпочитали да ги разпръскват сред българските войници. Например през 1917 г. 972 албанци са изпратени в Бабадаг за разпределение сред частите на Трета армия. Гледам един интересен текст у Станчо Станчев - "През март с. г. (т.е. 1917) 5206 албанци от допълващите дружини са разпределени в етапните и опълченвски полкове на Българската армия. Към германските строителни части по железния път за Прилеп са придадени около 3050 албанци". В началото на 1918 г. около 1000 от тези албанци били избягали или освободени от германците поради болест...(Станчев, Станчо. Човешките загуби и тяхното попълване през войните на България 1885 – 1945, София 2001, с. 36-37)--Simin (беседа) 16:16, 9 април 2018 (UTC)
Здравей, би ли хвърлил един поглед на статията за братя Миладинови в англоезичната Уикипедия. Един македонски спамер се опитва да я съсипе, а аз съм с предупреждение. Поздрав!Jingiby (беседа) 06:58, 29 април 2018 (UTC)
Здравей, статията за покрайнините?--95.87.215.132 10:10, 21 май 2018 (UTC)
Не трийте информацията. Вчера опитах да взема продукт който на витрината в свършил, но има още на служебно място, но ми отказаха
- Няма как тази информация да не бъде изтрита, поне в този си вид. Неща от рода на това, че фирмата е пародия, че лъжат клиентите и т.н. може и да са верни от Ваша или от моя гледна точка, но не се вписват в правилата на Уикипедия. Нужен е най-малкото благонадежден източник... Имате ли такъв?--Simin (беседа) 09:30, 5 юни 2018 (UTC)
Тоя е доста изплъзващ се - нема никва информация за него, но Танчев шокиращо пише от Цкалохор, Битолско.[1] Нима Чърчища? --Мико (беседа) 19:20, 10 септември 2018 (UTC)
Солунски книжар на име Ив. Г. Доспатский - Файл:Буквар за малките деца от И. П. Солун, 1881 , 16 с.jpg - да си чувал нещо за такъв човек? --Мико (беседа) 11:35, 7 октомври 2018 (UTC)
Каква е тая Драмска военноинспекционна област? Част от Македонската ли е или е успоредна на нея и на Моравската. Доколкото разбирам е територията на изток от Струма, окупирана в 16 година. И едно мъниче от три-четири изречения не става ли, че е търмо в твоята област? Качил съм заповедта за формиране на Драмска областна военна инспекция - може би така требва да се казва? --Мико (беседа) 07:13, 18 октомври 2018 (UTC)
Тогава това е Ковач? Или Ковачи все пак? -- Мико (беседа) 19:46, 13 юни 2019 (UTC)
Засекох тука един архимандрит Данил, осветил една църква в 72 . Потърсих и гледам, че е от Клиновац и има неква патриотична дейност , некъв представител на Скопската епархия некъде си . Дали не можем да го извадим от забвение? -- Мико (беседа) 09:01, 30 август 2019 (UTC) Според Зина Маркова е бил наместник във Враня. -- Мико (беседа) 09:16, 30 август 2019 (UTC)
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
