Сигурен ли си, че не е Ел Аламейн? Поне на английски винаги е с Ел, а като гледам и другите меп също го използват.--Ket 20:03, 1 февруари 2012 (UTC)
- Да, относително сигурен. По принцип на български имената се транскрибират без определителния член (Таймс, Кувейт, Хавър и т.н.). Във Фонетиката на БАН се споменаваха като неуместни отклонения от правилото няколко примера от арабски, като Фатах/Ал Фатах. Предполагам, че заради относителната екзотичност на езика, определителният член не винаги се възприема като такъв. --Спас Колев 09:30, 2 февруари 2012 (UTC)
Привет! Дали е възможно създаването с бот на статии посветени на различни хим.вещества. Ще включват съответния шаблон ({{химкутия}}
) с копираните данни на параметрите на шаблона (chembox). По приблизителни оценки това ще са между 4-5,5 хил. статии, които в рамките на месец-два ще мога (ако няма и други желаещи) да допълня с по няколко изречения, така че да прескочат поне границата от 5К. Да не поставям колата пред коня, но списък мога на направя на ръка или да се генерира от статиите, които викат chembox и нямат следния низ „[[bg:“. Пиша тук, а не на заявки за ботове, защото доколкото знам Sherpa има подобен опит. Поздрави !--Габриел*б/п 16:11, 2 февруари 2012 (UTC)
- Последният път, когато се занимавах с масово създаване на статии, използвах един полуавтоматичен метод, който ми се видя по-удачен от изсипването с бот. Освен това той ще ти даде възможност сам да си определяш ритъма на работа. Идеята е следната:
- Има някакъв предварително дефиниран шаблон за съответния клас статии, в който има някакъв брой променливи параметри
- Скрипт отваря английската статия, попълва които параметри може да извлече от инфокарето и ти показва една форма с всички параметри, така че да можеш ръчно да коригираш или добавяш
- След това ти генерира уикикода на статията, който ръчно копираш в Уикипедия, като можеш да го допълваш на ръка, както намериш за добре
- За да видиш как действа, погледни http://az-pitam.org/wiki_tools/stb и тествай с някой окръг в САЩ (например "Harrison County, Iowa").
- За да го използваш на практика, ще трябва да добавя дефиниция за твоя клас статии - вероятно ще имам време за това чак другата седмица. --Спас Колев 16:31, 2 февруари 2012 (UTC)
- Щом като практиката показва, че този метод е по-подходящ. След като си зает тия дни ще трябва да остане за по-натам. Не съм сигурен аз как точно мога да подготвя нещо за да те улесня. Може би кой параметър от единия на кой параметър от другия трябва да отговаря.
- Има няколко по-особени параметъра. Например възможно ли е ако температура е зададена в келвини да се пренася като К+273. Друг момент е конкретна стойност на параметър да се заменя с точно определена натр. liquid с течност и т.н.
- Питам за да мога да преценя до колко си заслужава да се използва автоматизиран метод. Мерси! --Габриел*б/п 18:39, 2 февруари 2012 (UTC)
- Честно казано, и аз не помня точно как работеше цялата работа (преди две години съм го правил за последно). Като се заровя в кода, ще се види. --Спас Колев 09:45, 3 февруари 2012 (UTC)
- ОК, както и когато ти е удобно. Само дай сигнал и ще помагам, ако мога де--Габриел*б/п 15:31, 3 февруари 2012 (UTC)
Абе тука Света Петка (дем Лерин) прекопирах едно твое изобретение с една епитафия за скриване на текста, но нещо не излиза целия. Дали ще го погледнеш? --Мико 08:08, 4 февруари 2012 (UTC)
- Ширината на файла има приоритет - трябва или да разшириш картинката, или да свиеш цитата . --Спас Колев 08:28, 4 февруари 2012 (UTC)
Здрасти. Абе и аз с една ботна молба, не знам дали осъществима. Тука втората таблица с етническата принадлежност дали би могла да се обработи машинно и да се получат такива таблици? --Мико 08:20, 7 февруари 2012 (UTC)
- По принцип може. Трябва да се махне защитата от копиране на pdf-файла, таблицата да се копира в Excel/OOo и да се изтрият ненужните редове, за да останат чистите данни. --Спас Колев 12:21, 7 февруари 2012 (UTC)
- Това в каква степен на трудност и трудоемкост е - аз освен за последното не мога да се включа, но ако е нещо огромно мога да се опитам да вербувам тука двама за помощ. Ако е неква страшна еквилибристика - зарежи. --Мико 15:58, 7 февруари 2012 (UTC)
- Чак страшна не е. Ще се опитам да го задвижа тази седмица. --Спас Колев 17:47, 7 февруари 2012 (UTC)
Здравей, писал си че участва в турнира за Купа Дейвис през 1922 г. Стана ми любопитно и реших да проверя http://www.daviscup.com/en/results/tie/details.aspx?tieId=10000539 името му не фигурира сред участниците. Откъде си взел информацията? --Nadina 21:41, 14 февруари 2012 (UTC)
- От ен: - там цитират като източник некролога му в Ню Йорк Таймс (не е достъпен онлайн). В Лайф пише, че е участвал в "международно състезание": . Всичко друго, което намирам, е копирано от Уикипедия, в нл: и фр: не се споменава такова нещо. Може би наистина е по-добре твърдението (и категорията) да се махне. --Спас Колев 06:23, 15 февруари 2012 (UTC)
- Чудя се и аз, забелязала съм, че понякога липсват имена на тенисисти, заявени за срещата, които не са взели участие в мачовете. Може би и тук е такъв случая. Между другото извинявай за намесата в личното ти пространство, изтрих някои излишни пренасочвания. Поздрави --Nadina 21:36, 15 февруари 2012 (UTC)
Гледам, че си я понашарил цялата статия. Това "Киев не е в пределите на Русия по това време" си го сложил като предтекст да махнеш един пасаж.
По принцип съвременното понятие за Русия е съградено през 16 век, но предходно историографията счита или по-точно зачита Киевска Рус за правоприемник на днешна Русия, а не на Украйна, макар че, великоруската идея обхваща и Беларус. В този смисъл премахнатия от теб пасаж си е на мястото, а е и така при Солженицин.
Ако нещо неодобряваш в статията го преработи, но имай предвид, че съм следвал алгоритъма от "двеста години заедно" за статията. В този смисъл, ако мога да се изразя професионално, "спорът" е по правото, а не по фактите.
С поздрав! Angel ivanov angelov 15:19, 16 февруари 2012 (UTC)
- Откъде накъде ще е правоприемник? И ако се подходи така, твърдението пак е невярно, защото в Северен Кавказ евреи е имало и по-рано.
- А ако ще се излагат мнения на руските националисти, редно е да се посочи, че са такива, и да се отразят и останалите гледни точки. --Спас Колев 15:25, 16 февруари 2012 (UTC)
- Сигурно имаш напредвид "горските евреи" вероятно ? Обаче имай напредвид и, че Кавказ е включен в пределите на Русия едва след Кавказката война, както и също, че никой не счита Кавказ за изконно руска територия, за разлика от Украйна, която е люлка както на източното славянство, така и на славянството, а и на арийството ако щеш, като даже Халфорд Макиндер по време на ВСВ счита, че който владее Източна Европа - владее света!
- Това пък (като историческа интерпретация) въобще не е мнение на руските националисти, а хронологически фигурира навсякъде, т.е. във всякакви и всевъзможни (и чуждестранни) истории на Русия. Angel ivanov angelov 15:40, 16 февруари 2012 (UTC)
- Не, имам предвид самия Хазарски хаганат - Русия е колкото правоприемник на Киев, толкова и на хаганата, който освен това е на нейна територия и всъщност много по-близо до ядрото ѝ, отколкото Киев. --Спас Колев 15:42, 16 февруари 2012 (UTC)
Хазарският хаганат е според мен малко ефимерно държавно образувание. В смисъл, уж е силна държава, ама не съвсем, а отделно от това във всички случаи е повече тип "степна империя" като Монголската. Руската концепция е различна и по-скоро римска, в смисъл - стъпили някъде веднъж се задържа вовеки, и в този контекст са несъпоставими величини хаганата и царството. Какво е останало от Хазария - още го "сглобяваме", нали ? Докато обратното не е така - борбата продължава, нали !
- За мен Хазарския хаганат няма правоприемник, колкото и налудничаво да звучи това!
Така че, изводът е за мен, че Киевска Рус е правоприемник и на Русия, и на Украйна (това не е точно "кон с история") и на Беларус, още повече, че Москва е град от средата на 12 век все пак ! Angel ivanov angelov 15:56, 16 февруари 2012 (UTC)
Здравей, нещо не е наред с шаблона на селото, би ли могъл да погледнеш. Оказва се, че май не е единственото Милковица. Благодаря --Nadina 14:41, 18 февруари 2012 (UTC)
- Координатите трябва да са десетични, а не градуси/минути. --Спас Колев 14:52, 18 февруари 2012 (UTC)
- Благодаря, а как извършваш преобразуването, защото намирам и още? --Nadina 15:02, 18 февруари 2012 (UTC)
- Очевидно не е само с поставянето на запетайка :( Михилци, Гела --Nadina 15:15, 18 февруари 2012 (UTC)
- Минутата е 1/60 от градуса, а десетичният знак трябва да е точка. --Спас Колев 17:47, 18 февруари 2012 (UTC)
- То било лесно, ама кой да се сети... :) --Nadina 18:25, 18 февруари 2012 (UTC)
От архитектурна гледна точка мисля, че терминът арка е по-подходящ. В подкрепа на това мнение само ще цитирам имената на някои от шедьоврите на световната архитектура:
...никъде не се споменават дъги. От друга страна ако разсъждаваме в обратен ред колко архитектурни творби съдържат в името си думата "дъга"? Как би ви прозвучало "Триумфалната дъга в Париж" или може би "Дъга на Константин" или "Дъга на Тиберий"?
BioPupil 16:31, 19 февруари 2012 (UTC)
- Не споря, че арка е обичайното наименование на самостоятелните съоръжения и на чисто декоративните елементи, но не съм убеден, че то е често използвано в общия смисъл. Ако ми посочите примери за използване на „арка“ в смисъл на елемент от носещата конструкция на сграда или мост, с чиста съвест и сам бих преместил статията обратно. --Спас Колев 16:36, 19 февруари 2012 (UTC)
- Често пъти един архитектурен елемент какъвто е арката има освен чисто декоративни функции също и функции на конструктивен елемент (носеща конструкция) - т.е. този елемент е изчислен конструктивно (по методите за изчисление и оразмеряване на конструкции - устойчивост на якостни натоварвания, устойчивост на натоварване на усукване и др.), да издържа тези натоварвания - т.е. това си е задача от областта на съпромата. Да не кажа, че тези случаи са повечето - т.е. в повечето случаи арките не са просто декоративен архитектурен елемент, а изпълняват носеща функция, НО и при двата варианта става въпрос за едно и също нещо от геометрична, от конструктивна, от естетическа и от каквато друга искате гледна точка - става въпрос за АРКА (на английски: arch). Понятието дъга (на английски: arc) е приемливо до известна степен, но основното понятие си остава арка. BioPupil 17:04, 19 февруари 2012 (UTC)
- Разбрах какво е мнението Ви, но бих искал да го подкрепите с примери от ситуации, в които дъгите не са декоративен елемент. --Спас Колев 17:19, 19 февруари 2012 (UTC)
- Мисля, че ставаше въпрос не за това дали дъгите са или не са декоративен елемент, а за за това, че точният термин е арка, а не дъга. Както вече обясних, това понятие независимо как ще го наречете, може да има или да няма носеща функция. BioPupil 17:49, 19 февруари 2012 (UTC)
- Не се казва "Триумфалната дъга"! И не мисля, че в това съоръжение арката има само декоративна функция. BioPupil 17:52, 19 февруари 2012 (UTC)
- Извинете ме, че се намесвам. Но архитектите проектират арки, а строителните инженери ги изчисляват като дъгови конструкции, ако са носещи елементи. Затова конфигурацията за архитекта представлява арка, а за инженера - дъга. Според мен заглавието на статията е правилно, защо е маркирано "строителство", а не "архитектура". Но пък примерите, дадени в таблицата са на чисто архитектурни елементи и не се разглеждат като конструктивно изпълнение. По-надолу пък разделите Механика и Технология на изпълнението би трябвало да се разглеждат от конструктивна гледна точка. Може би е най-добре статията да се нарече Арки, дъги и сводове и да се разгледат и в двата аспекта. Но ще изисква доста труд в такъв случай. Или да се разделят като Арка (архитектура) и Дъга (конструктивен елемент) --Молли 17:59, 19 февруари 2012 (UTC)
- Звучи логично. 10x за предложението. BioPupil 21:00, 19 февруари 2012 (UTC)
Здравей :) Искаше ми се да добавя в шаблона водосборен басейн, но не ми се отдаде. Дали е възможно да помогнеш? Поздрави! --Молли 16:41, 19 февруари 2012 (UTC)
- Готово. --Спас Колев 17:36, 19 февруари 2012 (UTC)
- Благодаря :) --Молли 17:42, 19 февруари 2012 (UTC)
Здравей! Не съм особено ревнив към собствените си промени. Промених името на статията както е на повечето езици, но разбира се и така всичко е лесно откриваемо. Не са ми ясни мотивите ти. Според мен обачи ШакИАмуни е леко нелепо и по- добре да е ШакЯмуни. С уважение --DiHri 19:23, 20 февруари 2012 (UTC)
- За мен пък заглавието няма съвсем никакво значение. Просто прехвърлянето на съдържанието не е правилният начин за преместване, защото така се губи историята на статията (съответно данните за приносите на редакторите) - виж Уикипедия:Преместване и пренасочване. Поздрави. --Спас Колев 20:00, 20 февруари 2012 (UTC)
Здравей! Видях, че си редактирал преди време въпросния шаблон. Тъй като не разбирам от кодове, а от друга страна зная, че боравиш с ботове, предполагам, че може да се справиш със следния проблем. Бих желал "шаблон:актьор" да придобие вида както в тази уикипедия: - а именно на "инфобокс:актьор" да е изобразена кинолента. Възможно ли е да се направят тези корекции и в нашенския шаблон? --Ивелин 16:59, 26 февруари 2012 (UTC)
- Ще се опитам, но няма да стане днес. --Спас Колев 19:04, 26 февруари 2012 (UTC)
- Всъщност го докарах. Но може би трябва да се остави възможност за изключване - шаблонът би трябвало да се използва и за актьори, които не са участвали във филми. --Спас Колев 19:10, 26 февруари 2012 (UTC)
- Прав си! Изобщо изключих за театралните актьори. Възможност за изкл. ще рече въпросната лента да бъде показна по преценка на уики редактор? --Ивелин 21:48, 26 февруари 2012 (UTC)
- Да, нещо такова: . --Спас Колев 08:30, 27 февруари 2012 (UTC)
Виждам, че в тази У са направили добър компромисен вариант. Дали обаче е възможно при нас картинката вдясно (кинолентата) да се запази?--Ивелин 19:19, 27 февруари 2012 (UTC)
- По-правилно е да се направи нова картинка с маски, но не знам дали аз бих се справил, така че да се запази обща идея на дизайна - трябва да е същия размер, в сиво и бяло и избледняващо отдясно наляво. --Спас Колев 20:23, 27 февруари 2012 (UTC)