Подводен вулкан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Подводният вулкан е разновидност на вулканите. Разположен е под морското равнище, като периодично изригващите по проводящи канали магма и свързаните с нея газове и водни пари се изхвърлят в хидросферата.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
По-голяма част от съвременните вулкани са разположени в пределите на три основни вулканични пояса: Тихоокеанския, Средиземноморско-Индонезийския и Атлантическия. Според проучванията подводните вулкани по своите мащаби и обема на постъпващата от недрата на Земята магма значително превишават вулканите на сушата. Например при средно 20 – 30 вулканични изригвания годишно на сушата постъпва около 1.5 кубически километра разтопена лава, докато за същото време от подводните вулкани постъпва 12 – 15 пъти повече магмен материал.
Животът в приповърхностния слой на океана, от който зависи и обема на погълнатите от океана парникови газове, се поддържа от активността на подводните вулкани. Те снабдяват фитопланктона със съединения на желязото, жизнено необходими за процесите на фотосинтеза. Желязото е съставна част за болшинството хранителни вериги в повърхностните води на океана, бедни откъм железни съединения. По-рано се е смятало, че те попадат там посредством реките от материците. Учени от университета в Минесота (САЩ) са доказали, че по-голямата част от желязото необходимо за храна на фитопланктона постъпва от самото дъно на океаните.
Подводните вулкани създават хидротермални струи в които водата достига няколкостотин градуса с разтворено голямо количество вещества, в това число и йони на желязото. Тези йони влизат в реакции с органичните съединения разтворени във водата образувайки микрочастици, които се разнасят от подводните течения. За разлика от по-окислената форма на Fe (III) от водата в реките на материците, в хидротермалните струи се съдържа по-голям процент от двувалентно желязо Fe (II), което е по-пригодено за усвояване от живите организми.
Всяка година вулканите увеличават дебелината на хидросферата с хилядна от милиметъра, като за целия период от съществуването на Земята те са изнесли от земните недра повече от половината от водата на Световния океан.