Планинска жаба

Планинската жаба (Rana temporaria) е вид водна жаба, разпространена в почти цяла Европа, включително и България. Цветът ѝ варира от зелено до кафяво, а на дължина достига до 10 cm, като женските са по-едри.^[2]

Планинска жаба

Мъжка планинска жаба в защитена местност Мухалница, Ботевград

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) клас: Земноводни (Amphibia) разред: Безопашати земноводни (Anura) семейство: Водни жаби (Ranidae) род: Същински водни жаби (Rana) вид: Планинска жаба (R. temporaria)

Научно наименование

Rana temporaria Linnaeus, 1758

Разпространение

Синоними

Rana temporaria var. acutirostris Fatio, 1872 Rana temporaria var. obtusirostris Fatio, 1872

Планинска жаба в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение и биотоп

Планинската жаба е разпространена в Европа, с изключение на средната и южната част на Пиренейския полуостров, Апенинския полуостров, Южна Албания и Гърция, както и на степната зона в Южна Украйна и Южна Русия. На изток ареалът ѝ достига до долното течение на Иртиш.

В България се среща на надморска височина от 800 до 2500 m. Вероятно видът е реликт от последния ледников период и се среща само в относително високите планини – Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, Витоша, Осоговска планина, Същинска Средна гора, Голо бърдо, Лозенска планина и Плана.

Планинската жаба обитава всички влажни местности в планините – мочурища, потоци, езера и други. Среща се от пояса на широколистните гори до най-високите части на планините, почти лишени от растителност.

Подвидове

• R. t. temporaria
• R. t. honnorati
• R. t. parvipalmata

Начин на живот и хранене

Планинската жаба се храни главно с насекоми, по-рядко червеи и охлюви, които лови най-често на сушата с дългия си лепкав език. Зимата прекарва под водата.

Размножаване

Планинската жаба снася между края на януари и началото на юни в плитки застояли водоеми от 5000 до 10 000 яйца, които са обвити в прозрачна пихтиеста обвивка, прикрепени към някое водно растение. Метаморфозата продължава от август до октомври.

Допълнителни сведения

Планинската жаба е защитена от Приложение III на Бернската конвенция и от Приложения II и IV на Закона за биологичното разнообразие.

Източници

1. Rana temporaria (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
2. S. Kuzmin. Rana temporaria // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 ноември 2010. (на английски)

Литература

• Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки

• Планинската жаба в ITIS

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Common frog в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​