From Wikipedia, the free encyclopedia
Петронила Арагонска (на арагонски: Peironela, на каталонски: Peronella, на испански, астурски, галисийски, баски и португалски: Petronila, на латински: Petronilla; * 29 юни 1136, Уеска, Кралство Арагон; † 15 октомври 1173, Барселона) е кралица на Арагон, графиня на Собрарбе и на Робагорса (1137 – 1164), чрез брак графиня на Барселона (1137 – 1162). Отказва се от властта в полза на сина си Алфонсо през 1164 г.
Петронила Арагонска | |
кралица на Арагон | |
Петронила Арагонска, миниатюра от началото на XV век, съхранявана в манастира Санта Мария от Поблет | |
Родена | Петронила Рамирес Арагонска
|
---|---|
Починала | 15 октомври 1174 г.
|
Погребана | Барселона, Испания |
Религия | християнство |
Управление | |
Период | 1137 – 1164 |
Предшественик | Рамиро II Монаха |
Наследник | Алфонсо II |
Други титли | графиня на Барселона, Собрарбе и Робагорса |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Рамиро II Монах(Арагон) |
Деца | Дулсе Арагонска Алфонсо II Арагонски |
Подпис | |
Петронила Арагонска в Общомедия |
Петронила е дъщеря на Рамиро II Монаха (* 1086, † 1157), крал на Арагон и граф на Собрарбе и Робагорса, и съпругата му Агнес (Матилда) Аквитанска (ок. 1105, † ок. 1159), законна дъщеря на херцога на Аквитания и граф на Поатие Гийом IX.
През 1134 г., след като нейният чичо, кралят на Арагон, крал на Памплона и граф на Собрарбе и Рибагорса, Алфонсо I Воинът, умира[1][2] без наследници и арагонските благородници назначават няколко регенти[3]. След това те предлагат двете кралства на бъдещия баща на Петронила, Рамиро, брат на Алфонсо I,[4] който е монах от манастира Сен Пон дьо Томиер[5] близо до Нарбон. Въпреки това наварските благородници, които не вярват в способностите на Рамиро, отказват[6] и решават да разделят двете кралства, избирайки Гарсия, потомък на краля на Навара Гарсия III Санчес[7], така че наследниците на Алфонсо са Рамиро II Монаха в Кралство Арагон и Гарсия IV Рамирес Реставратора в Кралство Навара.
След това Рамиро получава папското разрешение да напусне манастира и да се ожени.[8] Рамиро е провъзгласен за крал на Арагон като Рамиро II и на 13 ноември 1135 г. се жени за Матилда (Агнес) от Поатие (Аквитанска).[9]
След раждането на Петронила[10] на 29 юли 1136 г. през месец октомври родителите правят дарение.[11] Преди края на същата година Рамиро се разделя със съпругата си Агнес, която се оттегля в манастира Санта Мария де Фонтевро, където умира между края на 1159 и 1160 г.[11]
През 1137 г., на възраст около една година, Петронила е сгодена за графа на Барселона Раймон Беренгер IV.[12] Брачният договор е подписан в Барбастро на 11 август 1137 г.; на 27 август в замъка Айербе Рамиро II съставя документ, в който се задължава да не взема важни решения без одобрението на бъдещия си зет. На 13 ноември същата година, запазвайки титлата на крал, Рамиро II абдикира[13] в полза на дъщеря си Петронила. Детето-кралица е отведено в Барселона, за да се образова в двора на Графство Барселона. Рамиро II делегира бъдещия си зет да управлява Кралство Арагон с титлата принц на Арагон и граф на Барселона, за да се противопостави на краля на Леон и Кастилия Алфонсо VII, който, след като е окупирал Кралство Навара през 1136 г., е навлязъл в Арагон, окупирал е част от кралството[13] и, приемайки титлата император, му е наложил васалитет. Облечен с тази титла, Раймон Беренгер IV през 1140 г. преговаря с Алфонсо VII, като се съгласява да изтегли кастилците от Сарагоса, като им признава всички територии отдясно на река Ебро.[14] Рамиро II, който умира в Уеска на 16 август 1157 г.[15], прекарва последния период от живота си в манастира Сан Педро ел Вехо в Уеска и в своето имение Сан Урбес де Сарабло (Уеска), но не е сигурно, че той се е върнал окончателно към монашеския живот.[15]
През 1143 г. в Самора, пред легата на папа Инокентий II, чийто суверенитет е признат над Кралство Арагон и Графство Барселона[16], кралят на Кастилия Алфонсо VII признава брачния договор между графа на Барселона Раймон Беренгер IV и много младата кралица на Арагон Петронила, като по този начин се приема обединението на всички каталонски графства с Арагон и всъщност едно велико кралство Арагон. След това споразумение има сътрудничество между кралства Кастилия и Арагон в борбата срещу мюсюлманските кралства и през 1147 г., с помощта на генуезкия флот, те поставят Алмерия под обсада.[17]
След като през 1150 г. кралица Петронила навършва 14 години – възрастта, изисквана от каноничното право за брак, тя се омъжва през август в Лерида за Раймон Беренгер IV Светия и бракът може да бъде консумиран.[18]
През 1157 г., след смъртта на баща си, Петронила наследява титлата на кралица на Арагон.[19] Мъжът ѝ умира през 1162 г.[20][21][22][23][24] След смъртта му Петронила остава единствената кралица в Арагон, докато управлява Графство Барселона от името на малолетния им син Раймон Беренгер, бъдещият Алфонсо II. След две години, на 18 юни 1164 г., тя абдикира в полза на сина си. който в този момент става крал на Арагон и приема името Алфонсо (Алфонсо II Целомъдреният) в чест на неговия прачичо Алфонсо I Боеца. От този момент има обединение на Арагон с каталонските графства. Петронила обаче продължава да управлява, тъй като Алфонсо II е все още непълнолетен.
Петронила умира на 17 октомври 1174 г. в Барселона и е погребана в Катедралата на Светия кръст и Света Евлалия. Тя е единственият управляващ суверен на Арагон: нейната потомка Хуана Кастилска е само формално такава.[25]
∞ 1150 в Лерида за Раймон Беренгер IV Светия (* 1113, Барселона; † 6 август 1162, Борго Сан Далмацо), син на графа на Барселона Раймон Беренгер III Велики и на графинята на Прованс и Геводан Дулса I, от когото има четирима сина и една дъщеря:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.