![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/db/Petr_IV._z_Ro%25C5%25BEmberka.jpg/640px-Petr_IV._z_Ro%25C5%25BEmberka.jpg&w=640&q=50)
Петер IV фон Розенберг
From Wikipedia, the free encyclopedia
Петер IV фон Розенберг (на немски: Peter V. von Rosenberg „der Hinkende“; на чешки: Petr V. z Rožmberka; „Petr Kulhavý“; * 17 януари 1462; † 9 октомври 1523) е бохемски благородник от род Розенберг, регент на род Розенберг (1493 – 1523), хауптман и щатхалтер на Бохемия.
Петер IV фон Розенберг | |
бохемски благородник, хауптман и щатхалтер на Бохемия | |
![]() | |
Роден | |
---|---|
Починал | 9 октомври 1523 г. (61 г.)
|
Погребан | Чехия |
Герб | |
![]() Герб на Розенбергите | |
Семейство | |
Баща | Йохан II фон Розенберг |
Братя/сестри | Хайнрих V фон Розенберг Вок II фон Розенберг |
Той е третият син на Йохан II фон Розенберг (1434 – 1472), „главен хауптман“ на Силезия, и съпругата му принцеса Анна от Силезия-Глогау († 1483), дъщеря на херцог Хайнрих IX фон Глогау/Глогов († 1467) и Хедвиг фон Оелс († 1447/53), дъщеря на херцог Конрад III фон Оелс.
Брат е на Хайнрих V (1456 – 1489), от 1472 до 1475 г. регент на фамилията Розенберг, Вок II (1459 – 1505), управлява от 1475 до 1493 г., и Улрих III (1471 – 1513).
След смъртта на баща му 1472 г. най-големият му брат Хайнрих V фон Розенберг поема наследените собствености и ги управлява сам до януари 1475 г. След това той управлява заедно с по-малкия си брат Вок II. Вероятно Хайнрих V има психическо заболяване и ментални проблеми. Хайнрих V фон Розенберг предава регентството на 24 август за три години на Вок II и се оттегля в замък Розенберг. Малко след това Вок II и братята му дават управлението за шест години на чичо им Бохуслав фон Шванберг. Договорът е сключен на 11 декември 1475 г.
По здравословни причини Вок II на 4 декември 1493 г. дава управлението на брат си Петер IV фон Розенберг и за себе си той запазва Требон (Витингау), където се нанася.
Петер IV поема управлението и става опекун на децата на брат му Вок. Малко по-късно крал Уласло II го прави хауптман и по време на отсъствието му на щатхалтер на Бохемия. През 1497 – 1501 г. Петер IV успява да се приеме от народното събрание и от управлението на Бохемия признаването на привилегираното място на Розенбергите със закон от 1501 г.
През 1499 г. Петер IV се отказва от поста му хауптман и щатхалтер, заради високите разходи. Той се грижи за собственостите си, строи църкви, 1503 – 1513 г. престроява своя дворец в Чески Крумлов в стил късна готика. Той изпраща през 1505 г. племенника си Петер V фон Розенберг (1489 – 1545) да следва в баварския Волфратсхаузен.
На 5 декември 1513 г. Петер IV получава право да преработва злато и сребро без данъци и свободно да го продава.[1].
Понеже няма деца той чрез завещание разделя собствеността си между племенниците си, синовете на брат му Вок II.[2] След смъртта на бездетния Петер IV фон Розенберг управлението отново получават синовете на Вок II.
Петер IV фон Розенберг е погребан във фамилната гробница в манастирската църква на Хоенфурт/Вишеброд.