![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Map_athenian_empire_431_BC-en.svg/langbg-640px-Map_athenian_empire_431_BC-en.svg.png&w=640&q=50)
Пентеконтетия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пентеконтетия (на гръцки: πεντηκονταετία) или периодът от петдесет години (480 – 431 г. пр.н.е.) е термин, използван в древногръцката история за периода между поражението на второто персийско нашествие в Гърция при Платея през 479 г. пр.н.е. и началото на Пелопонеската война през 431 г. пр.н.е. Терминът произхожда от Тукидид, който го използва в своята История на Пелопонеската война. Периодът е белязан от възхода на Атина като доминираща държава в елинския свят и на атинската демокрация, период, известен също като златен век на Атина/Перикъл. Терминът обикновено се използва, когато се обсъждат събитията в Атина или с нейно участие.[1]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Map_athenian_empire_431_BC-en.svg/640px-Map_athenian_empire_431_BC-en.svg.png)
Малко след гръцката победа от 479 г. пр.н.е. Атина създава и поема ръководството на Делоския съюз, коалиция от държави, които искат да продължат войната срещу Персия. Тази лига постига редица успехи и скоро се утвърждава като доминираща военна сила в Егейско море. Атинският контрол върху лигата се разраства, тъй като някои „съюзници“ са сведени до статуса на поданици, плащащи данък, а към средата на 5 век пр.н.е. (хазната на лигата е преместена от Делос в Атина през 454 г. пр.н.е.) лигата се трансформира в атинска империя. Атина се възползва много от тази почит, преминавайки през културен ренесанс и предприемайки мащабни обществени строителни проекти, включително Партенона ; Междувременно атинската демокрация се развива в това, което днес се нарича радикална или Периклова демокрация, в която народното събрание и големите граждански съдебни журита упражняват почти пълен контрол над държавата.
По-късните години на Пентеконтетия са белязани от нарастващия конфликт между Атина и традиционните сухопътни сили на Гърция, водени от Спарта. Между 460 г. пр.н.е. и 445 г. пр.н.е. Атина се бори с променяща се коалиция от континентални сили в Първата Пелопонеска война. По време на този конфликт Атина придобива и след това губи контрол над големи области от централна Гърция. Конфликтът приключва с Тридесетгодишния мир, който продължава до началото на Пелопонеската война и бележи края на Пентеконтетията.
Окончателното разпадане на мира е предизвикано от нарастващия конфликт между Атина и няколко от съюзниците на Спарта. Съюзът на Атина с Коркира и атаката срещу Потидея разгневяват Коринт и с нарочен указ той налага строги икономически санкции на Мегара, друг спартански съюзник. Тези спорове, заедно с общото схващане, че атинската власт е станала твърде мощна, водят до нарушаването на Тридесетгодишния мир и през 431 г. пр.н.е. избухва Пелопонеската война.