Парников газ
From Wikipedia, the free encyclopedia
Парниковите газове са газовете в атмосферата, които абсорбират и излъчват радиация в инфрачервения спектър. Този процес стои в основата на парниковия ефект.[1] Основните парникови газове в атмосферата на Земята са: водна пара, въглероден диоксид, метан, диазотен оксид и озон. Парниковите газове влияят силно на температурата на Земята и без тях земната повърхност би била около 33 °C по-студена отколкото сега.[2] Парниковите газове съществуват в много атмосфери, създавайки парникови ефекти на Марс, Титан и особено в плътната атмосфера на Венера.[3]
Човешките дейности от началото на Индустриалната революция (около 1750 г.) са увеличили концентрацията на метан в атмосферата с над 150% и на въглероден диоксид с над 50%,[4][5] до ниво, невиждано от над 3 милиона години.[6] Въглеродният диоксид причинява около 3/4 от глобалното затопляне и може да отнеме хиляди години, за да бъде напълно усвоен от въглеродния цикъл.[7][8] Метанът причинява по-голямата част от останалото затопляне и остава в атмосферата средно 12 години.[9]
Средната глобална повърхностна температура се е повишила с 1,2 °C в резултат на емисиите на парникови газове. Ако настоящите нива на емисиите продължат, тогава температурите ще надминат 2,0 °C някъде между 2040 г. и 2070 г., което е нивото, което Междуправителствената група по изменение на климата на ООН (IPCC) казва, че е „опасно“.[10]
По-голямата част от антропогенните емисии на въглероден диоксид идват от изгарянето на изкопаеми горива, главно въглища, нефт (включително масла) и природен газ. Допълнителен принос идва от производството на цимент, производството на торове и промените в земеползването, като обезлесяването.[11][12][13] Емисиите на метан произлизат от селското стопанство, производството на изкопаеми горива, отпадъците и други източници.[14]