From Wikipedia, the free encyclopedia
ПСВ Айндховен,[1] кратка форма ПСВ (на нидерландски: Philips Sport Vereniging, Филипс Спорт Веренигинг; на английски: Philips Sports Union, Филипс Спортс Юниън, правилен правопис по името на града ПСВ Ейндховен) е холандски спортен клуб от град Ейндховен. Известен е с професионалния си футболен отбор, който е дългогодишен член на холандската Ередивиси.
 ПСВ Айндховен | ||||
 Емблема на футболния клуб | ||||
| Прозвище | „селяните“ (Boeren) „червено-белите“ (Rood-witten) „червено-бялата армия“ (Red White Army) | |||
|---|---|---|---|---|
| Основан | 31 август 1913 г. | |||
| Държава | Нидерландия | |||
| Стадион | Филипс Стадион | |||
| Капацитет | 35 000 | |||
| Президент | Ян Алберс | |||
| Старши треньор | Петер Бош | |||
| Първенство | Ередивиси | |||
| 2023/24 |  Шампион | |||
| Уебсайт | www.psv.nl | |||
| Екипи и цветове | ||||
| ||||
| ПСВ Айндховен в Общомедия | ||||
ПСВ е един от трите холандски отбора, печелили Шампионска лига. Клубът печели Купа на Европа, предшественика на Шампионска лига, през 1988 (срещу Бенфика) и Купа на УЕФА през 1978 (срещу СК Бастия). Често са наричани Boeren (на холандски означава „фермери“ или в този случай „селяни“) заради това, че са от провинциален град.
Както и името му подсказва, започва съществуването си като спонсориран от компанията Филипс като спортен клуб за нейните служители. Основан е на 31 август 1913 г., в чест на стогодишнината от победа над французите в Наполеоновите войни.
ПСВ се развива като изцяло професионален футболен клуб. Домакинските мачове се играят на Филипс Стадион в Ейндховен с капацитет от 35 000 места, всичките седящи. Обмислят се планове за по – нататъшно разширяване на основата до 40 000 места. На този стадион са изиграни много мачове за европейската купа, през 2000 г. е един от стадионите на Евро 2000, проведено в Холандия и Белгия. Изграден е по същото време, когато е основан клубът, въпреки че неговият текущ капацитет е постигнат благодарение на предприетите модернизации през годините. Средното посещение за сезон 2006/07 е 33875 зрители.
ПСВ обира много отличия на футболната арена и е оценен като клуба, в който много добри футболисти като Рууд Гулит, Матея Кежман, Ромарио, Роналдо, Люк Нилис, Филип Кокьо, Парк Джи-Сунг, Яп Стам, Рууд ван Нистелрой, Лий Йонг-Пьо, Марк ван Бомел, Джеферсън Фарфан, Арен Робен, Алекс Родриго Диаш да Коща, Йохан Фогел и Роналд Ватерюс развиват таланта си. Клубният престиж е изграден от футболисти като Вили ван Кьолен, Ян ван Беверен, Ян Портвлейт, братята Ван де Керхоф, които също играят в холандския национален отбор, и Хюб Стевенс през '70-те, когато клубът печели Купа на УЕФА през 1978, побеждавайки СК Бастия с 3:0 на финала.
През 1988, отборът на ПСВ се подготвя под ръководството на Гюс Хидинк и с футболисти като Роналд Куман, Ерик Геретс, Сьорен Лербю и Вим Кифт печели европейската купа за първи и единствен път в история си, побеждавайки Бенфика с дузпи. Любопитно е, че ПСВ взима трофея, въпреки че не печели нито един от петте последни мача в състезанието: елиминират ФК Бордо и Реал Мадрид с гол на чужд терен, а другите четири мача завършват с равен резултат. След победата за Купата на Европа ПСВ играе с носителя на Копа Либертадорес Клуб Насионал де Футбол от Монтевидео. След равен резултат 2:2, Насионал побеждава ПСВ с дузпи и печели своята 3-та Световна клубна титла. Гюс Хидинк определя този мач като едно от най-тежките поражения в своята кариера.
Макар и клубът да умее да открива из Южна Америка и Европа млади таланти като споменатите по-горе, много от тях негласно използват ПСВ като трамплин за професионалното си развитие. Така постъпват Роналдо, който прекарва два сезона с клуба, както и Матея Кежман, Арен Робен и доскорошните Парк Джи-Сунг и Лий Йонг-Пьо. Независимо от заминаването на влиятелни играчи като Марк ван Бомел, Йохан Фогел, Парк Джи-Сунг, Лий Йонг-Пьо и Вилфред Баума след сезон 2004/2005 ПСВ се снабдява с играчи като Мика Вяюрюнен, Осмар Ферейра и белгийския полузащитник Тими Саймънс. Подсилени с футболисти като Исмаил Айзат и Ибрахим Афелай, ПСВ достига елиминационния кръг на Шампионска лига 2005/2006 за втори път, след като само един сезон преди това бива спрян на полуфиналите.
Отборът е ръководен от треньори като Гюс Хидинк (който между два договора с ПСВ довежда националните отбори на Холандия и Южна Корея до четвърти места на Световните първенства през 1998 и 2002). Привличането на Ерик Геретс като мениджър носи на клуба две титли в Ередивизи.
През сезон 2006/2007 ПСВ подписват договор с Роналд Куман, който наследява поста на Гюс Хидинк. Освен това привличат еквадорския играч Едисон Мендес и мексиканеца Карлос Салсидо след края на Световното през 2006. Като помощник-мениджъри са привлечени Ян Ваутерс и Тони Бройнс-Слот. През този сезон голмайстори са Джеферсон Фарфан и Аруна Коне. През сезон 2006 – 2007 ПСВ печели Ередивизи с резултат 5:1, с победа у дома над Витес. В предпоследния кръг ПСВ, Аякс и АЗ Алкмар са на равно с актив от 72 точки. Алкмар губи с 2:3 като гост на Екселсиор, докато Аякс и ПСВ бият. ПСВ взима титлата по голова разлика с един гол повече от Аякс.
ПСВ се е срещал с български отбори в официални срещи.
С „Лудогорец“ се е срещал два пъти в официални срещи. Първият мач е от груповата фаза на Лига Европа и се състои на 19 септември 2013 г. в Ейндховен като срещата завършва 2 – 0 за „Лудогорец“.[2] Вторият мач е от груповата фаза на Лига Европа и се състои на 28 ноември 2013 г. в София като срещата завършва 2 – 0 за „Лудогорец“.[3]
Национални:
Първи клас (до 1955) / Висша дивизия (след 1956)-Ередивиси:
Шампион (25): 1928/29, 1935/36, 1950/51, 1962/63, 1974/75, 1975/76, 1977/78, 1985/86, 1986/87, 1987/88, 1988/89, 1990/91, 1991/92, 1996/97, 1999/00, 2000/01, 2002/03, 2004/05, 2005/06, 2006/07, 2007/08, 2014/15, 2015/16, 2017/18, 2023/24
Купа на Нидерландия:
Носител (10): 1949/50, 1973/74, 1975/76, 1987/88, 1988/89, 1989/90, 1995/96, 2004/05, 2011/12, 2022/23
Суперкупа на Нидерландия:
Регионални:
Шампион (3): 1982, 1984, 1985Международни:
Шампионска лига (КЕШ):
Носител (1): 1988. Носител (1): 1978. Носител (1): 2003 Носител (1): 2007 Носител (1): 1983
Ерик Геретс (1985 – 1992) Люк Нилис (1994 – 2000) Жил Де Билде (1996 – 2000)
Ромарио (1988 – 1993) Роналдо (1994 – 1996) Алекс Родриго Диаш да Коща (2004 – 2007) Аурелио да Силва Гомеш (2004 – 2008)
Ний Ламптей (1993 – 1994) Ерик Адо (1999-)
Франк Арнесен (1985 – 1988) Ян Хайнце (1982 – 1995), (1999 – 2003) Ян Мьолби (1982 – 1984) Сьорен Лербю (1987 – 1989) Иван Нейлсен (1986 – 1990) Денис Ромедал (1997 – 2004)
Калуша Бваля (1988 – 1994)
Ейдюр Гудьонсен (1994 – 1996)
Карлос Салсидо (2006-) Коен Дилън (1955 – 1961) Вили ван дер Кьолен (1964 – 1982) Ян ван Беверен (1970 – 1980) Рене Ейкелкамп (1995 – 1997) Рене ван де Керкхоф (1973 – 1983) Вили ван де Керкхоф (1973 – 1988) Тон Локхоф (1982 – 1986) Ханс ван Брюкелен (1984 – 1994) Рууд Гулит (1985 – 1987) Гералд Ваненбург (1986 – 1993) Боудевейн Зенден (1993 – 1998) Яп Стам (1996 – 1998) Рууд ван Нистелрой (1998 – 2001) Арен Робен (2002 – 2004) Вилфред Баума (1994 – 1996), (1999 – 2005) Марк ван Бомел (1999 – 2005) Ян Венегоор оф Хеселинк (2001 – 2006) Андре Ойер (1998 – 2006), (2009-) Филип Кокьо (1995 – 1998), (2004 – 2007) Михаел Райзигер (2005 – 2007) Ибрахим Афелай (2003 – 2010)
Халвар Торенсен (1977 – 1984)
Джеферсон Фарфан (2004-)
Георге Попеску (1990 – 1994) Овидиу Щинга (1996 – 2001)
Маркъс Да Бийзли (2004 – 2006)
Матея Кежман (2000 – 2004) Данко Лазович (2007-)
Тревър Форд (1954)
Йохан Фогел (1999 – 2005)
Ралф Едстрьом (1973 – 1977)
Хю Юнг-Моо (1980 – 1983) Лий Йонг-Пьо (2003 – 2005) Парк Джи-Сунг (2003 – 2005)Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
