Отглеждане на тютюн
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тютюнът е култура с добре изразена самопоносимост, поради което може да се отглежда успешно продължително време след себе си, т.е. като монокултура. Това е благоприятно за регионите с типично производство на ориенталски тютюни, тъй като почвените и теренните условия там са неподходящи за отглеждане на повечето земеделски култури.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: редактиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Продължителното отглеждане на културата обаче води до обедняване на почвата на хранителни вещества и до нарушаване на агрегатния ѝ състав. Ето защо се препоръчва въвеждане на сеитбообращения.
Подходящи за равнинните райони са двуполните сеитбообороти, в които тютюнът да се редува със зърнено-житна култура със слята повърхност (пшеница, ечемик). За районите, където тютюнът е основна култура, се препоръчват многополни сеитбообращения, в които тютюнът също може да заема 50 % от площта, но да се редува последователно със зърнено-житни със слята повърхност и със зърнено-бобови култури. За районите с преобладаващо тютюнево производство се препоръчват уплътнени сеитбообороти от вида зимен (пролетен) фий или глушина (едногодишна фуражна култура отглеждана за прехрана на зайци, кози, крави, овце) – тютюн – тютюн – тютюн. Допустимо е дори при монокултурно отглеждане на тютюна през част от годините да се засява зимно бобово като предкултура за зелена маса (сено), след което да се разсажда тютюн.