Отвличане (шахмат)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Отвлѝчане (отклонение) в шахмата е тактически метод, при който фигура е принудена да се премести на друго поле и престава да изпълнява важни функции (например защита на друга фигура, поле или линия). [1] Отвличането обикновено се използва в атакуваща комбинация, когато отклонената фигура е критична за защитата. Тя е принудена да напусне квадрат, ред, колона или диагонал, който заема или върху който има влияние, така че да остави ценна фигура беззащитна срещу атаката на противника.
Отвличането често се постига чрез жертва. [2] Когато е част от комбинация, то може да бъде свързано и с други видове тактически прийоми: цугцванг, „рентген“, завличане и др.
Мотивът за отвличане може да се намери главно в мителшпила и ендшпила. Ако една страна има проходна пешка в ендшпила, заплахата от нейното преобразуване се използва в подходящия момент, за да се отвлече вниманието на противниковия цар от основното бойно поле. След това собственият цар може да улови печелившите пешки на другото крило, докато отвлеченият цар идва твърде късно.
Отвличането на вниманието на фигури, които предотвратяват директен мат или комбинация от мат е особено ефективно. Ако отвлечената фигура се окаже претоварена фигура, тогава защитата на противника моментално се разпада, което прави победата неизбежна за този, който е използвал отвличането.[3]
За разлика от завличането, където фигурата се принуждава да заеме определено поле, при отвличането тя се отклонява (прогонва) от определено поле или линия.