![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Polarimeter_%2528Optical_rotation%2529.svg/langbg-640px-Polarimeter_%2528Optical_rotation%2529.svg.png&w=640&q=50)
Оптична активност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Оптична активност се нарича свойството на веществата да предизвикват завъртане на равнината на поляризация на линейно поляризирана светлина, преминаваща през тях[1]. По-общият термин е „оптична ротация“. Кръговото двойно лъчепречупване и кръговият дихроизъм също са проявления на оптична активност. Според съвременните схващания оптична активност проявяват само материали със свойството хиралност на микро ниво, т.е. при които липсва огледална симетрия. За разлика от други двойнопречупващи материали, които променят поляризацията на светлинния лъч, оптичната ротация се наблюдава в течности, газове и разтвори на вещества, съставени от хирални молекули, като захари, протеини и течни кристали. Може да се наблюдава и в хирални твърди тела, например някои кристали като кварц.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Polarimeter_%28Optical_rotation%29.svg/640px-Polarimeter_%28Optical_rotation%29.svg.png)
1. Източник на светлина 2. Неполяризирана светлина 3. Линеен поляризатор 4. Линейно поляризирана светлина 5. Епруветка с изследвания разтвор 6. Оптично завъртане 7. Въртящ се анализатор 8. Детектор
Когато се гледа в посока към източника на светлина, завъртането на посоката на поляризация може да е надясно (dextrorotary – d-въртящо, означавано с (+), по посока на часовниковата стрелка) или наляво (levorotary – l-въртящо, означавано с (−), обратно на часовниковата стрелка) в зависимост от материала. Например сукрозата и камфорът са d-въртящи, докато холестеролът е l-въртящ. За дадено вещество ъгълът на завъртане при дадена дължина на вълната е пропорционален на изминатия път, а за разтвор – на неговата концентрация.
Оптичната активност се измерва с помощта на поляриметър. Методът се използва широко в захарната индустрия за определяне на концентрацията на захарен сироп и най-общо в химията за определяне на пропорцията на енантиомери или хирални молекули в разтвор. В основата на принципа на действие на съвременните течнокристални дисплеи лежи свойството на течните кристали да променят оптичната си активност, когато са разположени между тънкослойни поляризатори.