Омаядски халифат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Омаядският халифат е феодална държава, халифат, съществувал от 661 до 750 година. Управляващата династия са Омаядите, а столицата е в Дамаск. Държавен глава е халифът и в неговите ръце е концентрирана религиозната и светската власт, която се предава по наследство. Официалният език е арабски. Паричната единица е златен динар и сребърен дирхам [1].
Омаядски халифат الخلافة الأموية | |
— Империя — | |
661 – 750 | |
Девиз: لا إله إلا الله، محمد رسول الله „Един е Аллах и Мохамед е негов пророк.“ | |
Tериториално разширение на Омаядите, средата на VIII век | |
Континент | Азия |
---|---|
Столица | Дамаск (661 – 744) Харан (744 – 750) |
Официален език | арабски |
Религия | Сунитски ислям |
Форма на управление | Теокрация |
Династия | Омаяди |
История | Средновековие |
Битка при Гуадалете | 23 юли 711 |
Обсада на Цариград | 15 август 718 |
Битка при Поатие | 10 октомври 732 |
Площ | |
13 000 000 km2 | |
Население | |
Преброяване | 62 000 000 |
Валута | дирхам |
| |
Днес част от |
Азербайджан Алжир Армения Афганистан Бахрейн Гибралтар Грузия Гърция Египет Западна Сахара Израел Индия Ирак Иран Испания Италия Йемен Йордания Казахстан Катар Кипър Киргизстан Кувейт Либия Ливан Мароко Обединени арабски емирства Оман Пакистан Русия Саудитска Арабия Сирия Таджикистан Тунис Туркменистан Турция Узбекистан Франция |
Омаядски халифат в Общомедия |
Омаядският халифат продължава агресивната политика на Праведния халифат и завладява Северна Африка, южната част на Иберийския полуостров, Централна Азия, Синд, Табаристан и Джурджан [1]. При тяхното управление халифатът достига най-голямото териториално разширение в историята си през периода 720 – 750 г. След бунт властта е завзета от Абасидите (750 – 1258), а оцелелите Омаяди се отправят на запад през Африка, довършват завоюването Иберийския полуостров и основават Кордобския емират.