From Wikipedia, the free encyclopedia
„Олимпик“ (на английски: RMS[~ 1] Olympic) е британски експресен четирикоминен трансатлантически океански лайнер, построен от Harland and Wolff Ltd. и опериран от „Уайт Стар Лайн“ в периода 1911 – 1935 г.[1] Той е първия завършен кораб от триото лайнери от типа „Олимпик“, като корабите му сестри са „Титаник“ и „Британик“.[1] За разлика от по-младите си сестрински кораби обаче, „Олимпик“ има дълга и успешна кариера, която трае над 20 години.[1] Поради факта, че пренася кралска поща на много от плаванията си, получава престижното обозначение „RMS“ („кралски пощенски кораб“) пред името си.[1]
| „Олимпик“ RMS Olympic | |
 „Олимпик“ в близост до Саутхамптън, 1913 г. | |
| Флаг |  Великобритания;[1] |
|---|---|
| Клас и тип | пътнически кораб клас океански лайнер от типа „Олимпик“;[1] |
| Производител | Harland and Wolff Ltd. в Белфаст;[1] |
| Служба | |
| Поръчан | 1907 г.;[2] |
| Заложен | 16 декември 1908 г.;[1] |
| Спуснат на вода | 20 октомври 1910 г.;[1] |
| Влиза в строй | 14 юни 1911 г.;[1] |
| Изведен от експлоатация | 13 октомври 1935 г., след което утилизиран в периода 1935 – 37 г.;[1] |
| Основни характеристики | |
| Пристанище на домуване | Ливърпул;[1] |
| Позивна | MKC; |
| Организация | International Mercantile Marine Company;[1] |
| Собственик |  „Уайт Стар Лайн“ (1911 – 34 г.);[3]  „Кунард-Уайт Стар Лайн“ (1934 – 35 г.);[4] |
| Оператор | „Уайт Стар Лайн“ (1911 – 34 г.);[3] „Кунард-Уайт Стар Лайн“ (1934 – 35 г.);[4] |
| Бруто тонаж | 45 324 БРТ (1911 г.);[1] 46 358 БРТ (1913 г.);[1] 46 439 БРТ (1920 г.);[1] |
| Водоизместимост | 52 310 t (пълна);[1] |
| Дължина | 269,1 m;[5] |
| Дължина между перпендикулярите | 259,1 m;[5] |
| Ширина | 28,19 m;[5] |
| Височина | 62 m (от кила до върха на мачтите);[2] |
| Газене | 10,54 m;[5] |
| Материал на корпуса | стомана; |
| Задвижване | 2 четирицилиндрови бутални парни машини с тройно разширение,[1] с мощност 32 000 к.с. при налягане на парата от 31 атм. за крайните странични винтове; 1 парна турбина ниско налягане[2], с мощност 19 000 к.с. за централния винт; 24 двустранни (шестогнищни) и 5 едностранни (триогнищни) парни котела „Скоч“;[1] |
| Мощност | 51 000 к.с. (38 МW);[1] |
| Движител | 3 гребни винта: 2 бронзови трилопастни бордови;[1] 1 централен четирилопастен;[1] |
| Скорост | круизна скорост през 1911 г.: 21 възела (38,9 km/h);[1] круизна скорост от 1933 г. нататък: 23 възела (42,6 km/h); максимална скорост: 24,2 възела (44,8 km/h);[6] |
| Екипаж | 860 души;[1] |
| Пътниковместимост | 1911 г.: 2 584 души:[1] първа класа: 1054;[1] втора класа: 510;[1] трета класа: 1 020;[1] 1913 г.: 2 440 души:[1] първа класа: 735;[1] втора класа: 675;[1] трета класа: 1030;[1] 1919 г.: 2 400 души:[1] първа класа: 750;[1] втора (турситическа) класа: 500;[1] трета класа: 1 150;[1] 1928 г.: 1 504 души:[1] първа класа: 675;[1] втора (туристическа) класа: 447;[1] трета класа: 382;[1] като войскови транспорт: 6 000 души;[7] |
| Заводски номер | 400;[1] |
| Цена за построяване | 7,5 милиона тогавашни британски лири;[1] |
| Индентификация | Буквен код (1911 – 1933 г.); Радиопозивна (1911 – 1935 г.); |
| Брой палуби | 9, от които 8 са пасажерите и 1 за екипажа;[1] |
| Брой спасителни лодки | 20 (1911 г.);[8] 68 (1913 г.);[3] |
| Въоръжение | едно дванадесет-фунтово оръдие и една шест-инчова картечница;[1] |
| Характеристики | с две мачти и четири комина;[1] |
| Прякори | „великолепният кораб“;[9] „The Old Reliable“;[1] |
| Бележки | главният кораб от типа „Олимпик“; корабът-сестра на „Титаник“ и „Британик“[1], компаньон на „Маджестик 2“ и „Хомерик“, а по-късно – и на „Аквитания“, „Мавритания“ и „Беренгария“ първият кораб в света, който тежи над 40 000 t; най-големият съперник на „Мавритания“; |
| „Олимпик“ в Общомедия | |
Лайнерът е спуснат на вода на 20 октомври 1910 г.[1] През есента на 1911 г., едва няколко месеца след официалното му влизане в строй, „Олимпик“ се сблъсква с лекия крайцер „Хоук“, като и двата кораба като по чудо остават на вода.[1] През пролетта на 1912 г., в резултат на потъването на „Титаник“, „Олимпик“ е върнат за вече трети път в корабостроителницата Harland and Wolff за основна реконструкция, включваща утрояване броя на спасителните лодки на борда на лайнера, удължаване на водонепроницаемите прегради до палуба А, както и изграждането на двоен корпус в областа на кила на плавателния съд.[10]
След направените по него промени, през 1913 г. корабът е вече в състояние да запази плавателност при шест наводнени (от общо шестнадесет) водонепроницаеми отсека.[11]
През Първата световна война „Олимпик“ е използван като войскови транспорт с капацитет 6 000 войници,[7] поради което е въоръжен с едно дванадесет-фунтово оръдие и една шест-инчова картечница.[1] Приписва си прякора (The) Old Reliable, поради фактите, че избягва края си много пъти, и че става първия пътнически кораб в историята, който потопява подводница (въпросната подводница е германската U-103, която потъва в резултат на тараниране през май 1918 г.).[1]
На 27 октомври 1914 г. Великобритания губи първия си боен кораб в Първата световна война: супердредноутът HMS Audacious, който потъва край остров Тори, намиращ се на северозапад от Ирландия, след сблъсък с морска мина – част от минно поле,[1] заложено от германския спомагателен крайцер „Берлин“. Потъването на HMS Audacious е наблюдавано и фотографирано от някои пътници на борда на „Олимпик“, макар и във Великобритания официално да се пази в тайна чак до след края на конфликта, до 14 ноември 1918 г.[1]
След близо пет години военна служба и един основен ремонт, през 1920 г. „Олимпик“ най-накрая се връща към ролята си на експресен океански лайнер.[1] 20-те и началото на 30-те са изключително добри времена за всички лайнери, като и „Олимпик“ не е изключение от това правило, макар и да среща известни затруднения, породени от, първоначално нарастваща конкуренция, изразена в по-нови от него океански лайнери,[3] след което и от започващата през 1929 г. се Голямата депресия[1]. През 1924 г. лайнерът се сблъсква с кораба Fort St. George в Ню Йорк.[1]
През 1931 г. нещата започват да стават много зле и за лайнерите, тъй като вече малко хора могат да си позволят скъпите трансатлантически плавания, в резултат на което мого океански лайнери са пратени на евтини круизи. 1933 г. е най-лошата година на „Олимпик“ – тогава корабът пренася едва 9 000 пътници за цялата година.[12]
На 15 май 1934 г. „Олимпик“ се сблъсква с кораба LV-117 в мъгливи условия, като го потопява.[13] Четири члена от единадесетдушния екипаж на потъналия плавателен съд е спасен от този на лайнера.[14]
Заради Голямата депресия, от „Уайт Стар Лайн“ решават да се обединят с най-големия си конкурент – „Кунард Лайн“, сформирайки ново дружество, което получава името „Кунард-Уайт Стар Лайн“, като „Уайт Стар“ притежават 38 процента от акциите му.[4] Това действие от страна на компаниите им позволява да оцелеят за известно време (стига обстановката да не се влоши още повече), тъй като „Кунард-Уайт Стар Лайн“ получава субсидии от правителството. Новооснованата компания бързо взема решението да продадат повечето от по-старите си и по-маловажните си плавателни съдове на други компании или за скрап. „Олимпик“ е от тези, които са продадени за скрап, като е формално изваден от експлоатация на 12 април 1935 г., след което и продаден за скрап на Sir John Jarvis of Metal Industries Ltd..[1] Лайнерът прави последното си плаване през октомври същата година; утилизиран е в кораборазбивачницата Thomas Ward & Sons Ltd., намираща се край Джароу, в периода 1935 – 37 г.[1]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
