Олег (бронепалубен крайцер, 1903)

Олег (на руски: Олег) е бронепалубен крайцер от 1-ви ранг на Руския императорски флот. Последен кораб от типа „Богатир“. Строител на кораба е старшият корабостроител Александър Иванович Мустафин. Участва в Цушимското сражение, оцелява и е интерниран в Манила. След войната се връща в Балтика. Участва в Първата световна война. Участва в гражданската война (десанта в Хунгербург от 28 ноември 1918 г.; потушаване на въстанието на форта „Красная Горка“ 13 – 15 юни 1919 г.); в състава е на ДОТ (действащия отряд кораби).

Вижте пояснителната страница за други значения на Олег.

---

„Олег“
Крайцерът „Олег“ през 1913 г.
Флаг	Русия
Клас и тип	Бронепалубен крайцер от типа „Богатир“
Производител	Новое Адмиралтейство в Санкт Петербург, Руска империя
Служба
Заложен	6 юли 1902 г.
Спуснат на вода	14 август 1903 г.
Влиза в строй	24 юни 1904 г.
Потънал	17 юни 1919 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	6543 t (нормална); 7518 t (пълна)
Дължина	134,0 m
Дължина между перпендикулярите	126,7 m
Дължина по водолинията	132,0 m
Ширина	16,6 m
Газене	6,91 m
Броня	на палубата: 35 mm (по скосовете: 70); гласис: 85 mm на кулите: 125 – 90 mm каземати: 25 – 80 mm щитове оръдия: 25 mm; на бойната рубка: 140 mm
Задвижване	2 вертикални парни машини с тройно разширение; 16 водотръбни котли Normand
Мощност	17 000 к.с. (12,7 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	20,45 възела (45 km/h)
Далечина на плаване	845/1200 мили при 20/12 възела ход; Запас гориво: 1100 t въглища
Екипаж	574 души
Въоръжение
Артилерия	1904: 2×2 и 8×1 152-mm; 12×1 75-mm; 4×1 7,62-mm картечници От 1916: 16×1 130-mm; 1×1 75-mm; 2×1 47-mm; 2×1 7,62-mm картечници
Торпедно въоръжение	2×1 381-mm ТА
Други	150 мини
„Олег“ в Общомедия

Руско-Японска война

По време на Руско-Японската война крайцерът „Олег“, в състава на Втора Тихоокеанска ескадра, извършва трудно плаване от Кронщат към бреговете на Япония. Крайцерът оглавява т. нар. отряд на Добротворски, който преминавайки през Средиземно море и Суецкия канал се присъединява към основните сили на адмирал Рожественски при остров Мадагаскар. Едва що спуснатия на вода съд, има много проблеми, отначало постоянно се чупят машините, но по-късно показва в този поход нелоши мореходни качества, давайки при номинално натоварване скорост до 23 възела^[1].

В хода ма Цушимското сражение крайцерът, заедно с бронепалубния крайцер „Аврора“, героично отразява атаките на два отряда японски крайцери, защитавайки своите транспорти и по-бавните стари крайцери. Добрата маневреност и преимуществото му по скорост позволяват на тези два кораба няколко часа да водят бой с превъзхождащите сили на противника. Обаче към вечерта, в течение на къс период от време, крайцерът получава около 10 пробойни от японските броненосни крайцери 1 ранг „Ниссин“ и „Касуга“; на кораба започва пожар, появява се крен по десния борд до 15 градуса. Само хладнокръвието и находчивостта на капитан Леонид Фьодорович Добротворский позволява на крайцера да се измъкне от зоната на обстрел. Сутринта, след като губи от поглед остатъците от ескадрата, „Олег“, „Аврора“ и присъединилия се към тях крайцер „Жемчуг“ решават да поемат към неутралното пристанище Манила, където и са интернирани.

В резултат на боя „Олег“ получава 12 пробойн, много от които са разположени близо до водолинията. При силно вълнение в морете съда може с лекота да потъне. Получават сериозни повреди и ходовите машини на кораба. В боя загиват 13 члена на екипажа, 31 са ранени.

В Манила, след разоръжаване, крайцерът провежда ремонт, и през март 1906 г. се връща в Балтика.

Гибел на крайцера

Екипажът на крайцера „Олег“ в Манила

За потушаване на въстанието на форта „Красная горка“ е задействан Червеният Балтийски флот. Сред корабите е и крайцерът „Олег“. Отрядът кораби, участващи в ликвидацията на въстанието, активно маневрира във Финския и Копорския заливи, обстрелвайки фортовете „Красная горка“ и „Серая лошад“. Англичаните, чиято ескадра се намира в Балтийско море и си поставя за цел унищожаването на Балтийския флот, решават да се възползват от активността на корабите, за да ги атакува.

През нощта на 17 срещу 18 юни, когато въстанието вече е потушено, крайцерът „Олег“ е на котва между кронщатските маяци. Крайцерът се охранява от стражеви кораби, между които незабелязан към крайцера се приближава бързоходният английски торпеден катер CMB 4 от отряда катери на Аугустос Eгара и изстрелва торпедо, което уцелва крайцера в левия борд в района на огнярското отделение. Крайцерът започва бързо да се накренява. Изгасва осветлението. Командирът на крайцера, Николай Григориевич Милашевич, дава заповед за бойна тревога, но тъй като тръбача отсъства, това не е изпълнено^{[2]:с. 184}. Открит е огън от носовия плутонг, стрелба се води най-вероятно с дълбочинни снаряди, използвани за отразяване на атаки от подводници^[3]. Не успяват да наводнят цистерните по десния борд за изравняване на крена и 12 минути след атаката крайцерът „Олег“ потъва. Загиват 5 члена на екипажа, още петима са ранени. Огънят на стражевите кораби и на самия „Олег“ срещу торпедния катер няма успех.

Извадените от крайцера „Олег“ котви през 1923 г. са поставени на крайцера „Аврора“^[4], който губи всичките си котви през 1919 г. при тренировъчно излизане в състава на други кораби на позиции за планирано потопяване, което има за цел да прегради пътя на корабите на интервентите.^[4]

Торпеден катер CMB 4 в музей

Корпусът на крайцера е изваден от водата и разкомплектован за скрап през 1938 г.

Командири на крайцера

• 1902 – 1904 – капитан 1-ви ранг Лебедев, Иван Николаевич
• 1904 – 1907 – капитан 1-ви ранг Добротворски, Леонид Фьодорович
• 20 декември 1907 – 1 декември 1908 – капитан 1-ви ранг Гирс, Александър Константинович
• 1 декември 1908 – 1911 – капитан 1-ви ранг Плансон, Константин Антонович
• 1 януари 1912 – 14 септември 1912 – Велик княз Кирил Владимирович
• 1913 – 1915 – Трухачов, Пьотр Лвович
• 7 юли 1915 – 26 ноември 1915 – Веселаго, Николай Николаевич
• 1915 – 1917 – капитан 1-ви ранг Полушкин, Александър Сергеевич
• 1917 – Поляков
• 1917 – 1918 – военмор Салтанов, Алексей Василиевич
• 1919 – Милашевич, Николай Григориевич

Еднотипни кораби

• „Богатир“
• „Очаков“ (впоследствие „Кагул“ и „Генерал Корнилов“)
• „Кагул“ (впоследствие „Памят Меркурия“ и „Коминтерн“)
• „Витяз“ (изгаря по време на строителството)

Източници

1. П. К. Худяков. „Путь к Цусиме“, Москва, 1908 г. Второе издание. Стр. 74 – 75
2. Корнатовский Н. А. Борьба за Красный Петроград. Москва, АСТ, 2004, 606 с. ISBN 5-17-022759-0.
3. В. В. Хромов. Крейсер „Олег“
4. Новиков В., Сергеев А. Богини Российского флота. „Аврора“, „Диана“, „Паллада“. ЭКСМО, 2009. ISBN 978-5-699-33382-0. с. 110 – 112.

Литература

• Заблоцкий В.П. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.1. Морская коллекция. 2010.
• Заблоцкий В.П. Вся богатырская рать. Бронепалубные крейсера типа „Богатырь“. Ч.2. Морская коллекция. 2011.
• Крестьянинов В. Я. Крейсера Российского Императорского флота 1856 – 1917. СПб., Галея Принт, 2003. ISBN 5-8172-0078-3.
• Мельников Р.М. Крейсер „Богатырь“. Стапель. 2009.
• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.

Външни препратки

• BOGATYR` 1st class cruisers (1902 – 1909) ((en))
• Корнатовский Н. А. Борьба за Красный Петроград. Москва, АСТ, 2004, 606 с. ISBN 5-17-022759-0. ((ru))
• В. В. Хромов. Крайцерът „Олег“ ((ru))
• Руския императорски флот Архив на оригинала от 2011-02-25 в Wayback Machine. ((ru))
• Бронепалубният крайцер „Олег“ ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Олег (бронепалубен крайцер, 1903)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Олег (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​