From Wikipedia, the free encyclopedia
Общност на независимите държави (ОНД, на руски: Содружество Независимых Государств, СНГ) е регионална международна организация, имаща за цел да регулира сътрудничеството между страните, по-рано влизащи в състава на СССР. Състои се от 10 от 15-те държави от бившия Съветски съюз. ОНД не е наддържавно образувание и функционира на доброволни основи.
| Общност на независимите държави Содружество Независимых Государств | |
  | |
.svg) | |
| Информация | |
|---|---|
| Акроними | ОНД, СНГ, CIS |
| Тип | международна |
| Основана | 8 декември 1991 г. |
| Обхват и цели | регулирне на сътрудничеството между пост-съветските страни |
| Положение | действаща организация |
| Седалище | Минск, Беларус |
| Езици | руски |
| Ръководител | Сергей Лебедев |
| Членове | 9+1 държави членки |
| Сайт | e-cis.info |
| Общност на независимите държави в Общомедия | |
Най-големите градове на ОНД са Москва, Санкт-Петербург, Баку, Ташкент, Минск и Алмати. Организацията се е председателствала от руските президенти Борис Елцин, Владимир Путин и Дмитрий Медведев.
Организацията е основана на 8 декември 1991 г., с подписването от президентите на РСФСР, БССР и УССР на Соглашения о создании Содружества Независимых Государств („Съглашение за създаването на Организация на независимите държави“, известно в средствата за масова информация като „Беловежко съглашение“) във Вискули (Беловежката гора) край Брест.
В документа, състоящ се от преамбюл и 14 точки, се констатира, че СССР прекратява съществуването си като субект на международното право и геополитическите реалности. Все пак, основавайки се на историческата общност на народите; връзките между тях; и зачитайки двустранните договори, стремежът към демократични правни държави и намерението за развиване на отношения на основата на взаимно признание и уважение на държавния суверенитет, страните се договарят за образуването на Организация на независимите държави.
На 10 декември съглашението е ратифицирано от Върховните съвети на Беларус и Украйна, а на 12 декември – и от Върховния съвет на Русия. Руският парламент ратифицира документа с голяма разлика в гласовете: „за“ – 188 гласа, „против“ – 6, „въздържали се“ – 7.[1]
На 13 декември, в Ашхабад се състои среща на президентите на петте централноазиатски държави, влизащи в състава на СССР: Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Ключово е заявлението, в което страните изразяват съгласието си да влязат в организацията, но при условие да се осигури равноправно участие на субектите на бившия съюз и признаване на всички държави в ОНД в качеството им на учредители.[2] Впоследствие, президентът на Казахстан, Нурсултан Назарбаев, предлага страните да се съберат в Алмати, за обсъждане на въпросите и приемане на съвместно решение.
В организираната специално за тези цел среща, взимат участие ръководителите на 11 бивши съветски републики: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Украйна (от бившите съюзни републики отсъстват Латвия, Литва, Естония и Грузия). В резултат на срещата е подписано (на 21 декември 1991 г.) Алматинската декларация, в която се излагат целите и принципите на ОНД. В нея се формулира, че взаимодействието между участниците в организацията „ще се осъществява на принципа на равноправие чрез координиращи институти, формирани на паритетна основа и действащи в порядък, определен от споразуменията между участниците в организацията, която е нито държавно, нито наддържавно образувание“. Също така се запазват обединеното командване на военностратегическите сили и единния контрол над ядреното оръжие, уважава се взаимният стремеж към статут на неядрена и (или) неутрална държава, декларира се привързаност към сътрудничество при формирането и развитието на общо икономическо пространство. Констатира се фактът за прекратяване на съществуването на СССР с образуването на ОНД.[3]
Алматинската среща става важен стълб в изграждането на постсъветското пространство, тъй като завършва процеса на преобразуване на бившите републики на СССР в суверенни държави.[2] Последните държави, ратифицирали Алматинската декларация, са Азербайджан (24 септември 1993 г.) и Молдова (8 април 1994 г.), които дотогава са асоциирани членки на организацията. През 1993 г. действащ член на ОНД става Грузия.[4]
Първите години на организацията до голяма степен са посветени на организационни въпроси. На първата среща на ръководителите на държавите от ОНД, която се състои на 30 декември 1991 г. в Минск, е подписано Временное соглашение о Совете глав государств и Совете глав правительств Содружества Независимых Государств, с което се учредява висшия орган на организацията – Съветът на държавните ръководители. В него, всяка държава има право на един глас, а решенията се взимат на основата на консенсус.[5] Освен това е подписано Соглашение Совета Глав Государств-участников Содружества Независимых Государств о Вооруженных Силах и Пограничных войсках, в което се потвърждава законното право на държавите-участнички за създаване на собствени Въоръжени сили.[6]
Организационният етап завършва през 1993 г., когато на 22 януари, в Минск е приет Устав на ОНД, основополагащият документ на организацията.[7]
През периода 2003 – 05 г. три страни-членки на ОНД сменят правителствата си след серия от цветни революции. Едуард Шеварднадзе е свален от власт в Грузия, Виктор Юшченко е избран в Украйна и Аскар Акаев e свален от власт в Киргизстан. През февруари 2006 г. Грузия официално се оттегля от Съвета на министрите на отбраната, с изявлението, че „Грузия започва курс за приемане в НАТО и не може да бъде едновременно в две военни организации“,[8][9] но остава пълноправен член на ОНД до август 2009 г., когато напуска в резултат на Руско-грузинската война. През март 2007 г. Игор Иванов, секретар на Съвета за сигурност на Русия, изразява своите съмнения относно полезността на ОНД, подчертавайки, че Евразийската икономическа общност става все по-компетентна организация за обединението на големите страни в ОНД.[10] След оттеглянето на Грузия президентите на Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан пропускат срещата на ОНД през октомври 2009.[11] През май 2009 г. шест държави – Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна – се присъединяват към Източното партньорство, проект създаден от Европейския съюз.
На 19.03.2014 г. Украинското правителство взе решение за напусне ОНД както и да въведе визи за Руски граждани както и за граждани от други страни в общността. Въпреки това Украйна официално не е подала заявление за напускане в парламентарната асамблея на ОНД. Украйна спря да плаща членския си внос като член на ОНД след 2013 г. също така отказва да присъства на заседания в организацията. Въз основа на тези си действия някой членки поискаха изключване на Украйна от ОНД.
На 16. 12. 2015 г. Руския президент В. Путин подписа указ за въвеждането на визи за украински граждани и отмени спогодбата за свободна търговия в рамките на ОНД със самоизключилата се Украйна.
Общността е създадена на основата на принципа за зачитане суверенитета на нейните членове с цел да подпомогне организираното прехвърляне на управленските функции и договорни задължения на СССР към наследилите го независими републики. Нейните цели са да бъдат доразвити и заздравени отношенията на приятелство, добросъседство, междуетническо разбирателство, доверие, взаимно разбиране и сътрудничество между страните членки на ОНД (Организация на Независимите Държави). Целите на икономическия съюз са създаването на общо икономическо пространство на основата на свободното придвижване на стоки, услуги, работна ръка и капитали и осъществяването на съгласувана политика в областта на икономиката, финансите и търговията.
Институционалната структура на общността включва съвет на държавните ръководители, съвет на правителствените ръководители, съвети на министрите на външните работи и отбраната и изпълнителен комитет. Съветът на командирите на граничните войски, междудържавния комитет на икономическия съюз и интерпарламентарната асамблея завършват основната институционна рамка. Съветът на държавните ръководители е върховният орган, определящ политиката на организацията. Той се събира поне два пъти годишно и взема решения с общо съгласие. Съветът на правителствените ръководители, който може да има съвместни заседания със съвета на държавните ръководители, се събира поне веднъж на три месеца. Министерските срещи се провеждат, за да бъдат обсъдени въпроси, свързани с външните дела, отбраната, енергетиката, транспорта и околната среда, както и други въпроси. Изпълнителният комитет е учреден на 2 април 1999 г. на мястото на предишния изпълнителен секретариат и други работни органи и комитети. Председателят на изпълнителния комитет изпълнява и функцията на изпълнителен секретар. Постоянното седалище на интерпарламентарната асамблея, която има свой собствен секретариат, се намира в Санкт Петербург.
Върху дейността и перспективите на общността дават отражение няколко отрицателни фактора, включително тежките икономически затруднения и регионални конфликти, в резултат на което са осъществени само част от международните документи, подписани в нейните рамки. Периодичните политически и икономически напрежения между различни членове и натискът на по-малки групировки, преследващи конкретни цели в по-широката структура на общността, пречат за стабилното развитие на организацията. Общността е приела мерки в политическата, военната и социално-икономическата области наред с опитите за реформиране и опростяване на организационния механизъм. Сформирани са колективни мироопазващи сили, които да регулират локалните конфликти в страните членки, като същевременно се извършва координиране на усилията в борбата с „международния тероризъм“ и „екстремизъм“. Постепенно икономическото сътрудничество се налага като приоритетна област с цел установяването на многостранна свободна търговска зона като първа стъпка към създаването на общ пазар. Поради различията в икономическия потенциал и степента на реформиране на вътрешните икономики се налага приемането на графици за всеки член на общността.
Съгласно действащият устав на Организацията на независимите държави, държави-учредителки на организацията са тези държави, които към момента на приемане на устава са подписали и ратифицирали Съглашението за създаване на ОНД от 8 декември 1991 г. и протокола от 21 декември 1991 г. към него. Страни-членки на организацията са тези държави-учредителки, които приемат задълженията, указани в Устава, в течение на една година след приемането му от Съвета на държавните ръководители.[12]
За встъпване в организацията, потенциалният член е длъжен да споделя целите и принципите на ОНД, да приема задълженията, съдържащи се в Устава, а също така да получи съгласието на всички държави членки.[12] Освен това Уставът предвижда категориите асоциирани членки (държави, които участват в отделни дейности на организацията, при условия, определени със споразумение за асоциирано членство) и наблюдатели (държави, чиито представители могат да присъстват на заседанията на органите на организацията по решение на Съвета на държавните ръководители).[13]
Действащият Устав регламентира реда на излизане на държава членка от организацията. За това е нужно, една година преди излизането си, дадената държава да извести в писмен вид депозитаря на Устава. Също така държавата е длъжна напълно да изпълни задълженията, възникнали в периода на участието си в Устава.[14]
Според руски коментатори, през 2008 година Афганистан проявява интерес към включване в ОНД.[15]
| Държава | Подписала | Ратифицирала | Ратифицирала устава | Статут |
|---|---|---|---|---|
 Армения | 21 декември 1991 | 18 февруари 1992 | 16 март 1994 | официален член |
 Азербайджан | 21 декември 1991 | 24 септември 1993 | 14 декември 1993 | официален член |
 Беларус | 8 декември 1991 | 10 декември 1991 | 18 януари 1994 | официален член |
 Казахстан | 21 декември 1991 | 23 декември 1991 | 20 април 1994 | официален член |
 Киргизстан | 21 декември 1991 | 6 март 1992 | 12 април 1994 | официален член |
 Молдова | 21 декември 1991 | 8 април 1994 | 27 юни 1994 | официален член |
 Русия | 8 декември 1991 | 12 декември 1991 | 20 юли 1993 | официален член |
 Таджикистан | 21 декември 1991 | 26 юни 1993 | 4 август 1993 | официален член |
 Узбекистан | 21 декември 1991 | 1 април 1992 | 9 февруари 1994 | официален член |
 Туркменистан | 26 декември 1991 | 26 декември 1991 | не е ратифицирала | асоцииран член |
На 24 март 1994 г. общността получава статут на наблюдател в Общото събрание на ООН. Установени са много тесни връзки с Европейския съюз, особено в рамките на програмата TACIS и на организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)
През 1994 г. страните от ОНД се споразумяват за създаването на зона за свободна търговия, но споразумението така и не е подписано, така че през 2009 г. е постигнато ново споразумение за създаване на зона за свободна търговия от началото на 2011 г.[18] Споразумението от 1994 г. би покрило всички членове на ОНД, с изключение на Туркменистан.[19] През октомври 2011 г. новият договор за свободна търговия е подписан от осем от единадесетте страни-членки на ОНС – Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан и Украйна – по време на среща в Санкт Петербург. Премиерите на ОНД също подписват споразумение за основните принципи за контрол и регулиране на валутата в страни-членки.[20] Единствените държави от ОНД, които не подписват споразумението за свободна търговия, са Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан, които обмислят възможността да подпишат споразумението по-късно и искат няколко седмици за размисъл. Самото споразумение на приготвено през май 2011 г., но подписването е забавено, за да се даде възможност за разрешаване на споровете между някои азиатски страни.[21] Споразумението за свободна търговия ще премахне митата за внос и износ на някои стоки, но съдържа редица изключения, които впоследствие ще бъдат премахнати.[22]
Евразийската икономическа общност (ЕАИО) произхожда от митнически съюз между Беларус, Русия и Казахстан на 29 март 1996 г.[23] Той е преименуван на ЕАИО на 10 октомври 2000 г.,[24] когато Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан подписват договора. Общността е официално създаде когато договорът е ратифициран от петте държави през май 2001 г. Армения, Молдова и Украйна имат статут на наблюдатели. ЕАИО работи по създаването на общ енергиен пазар и изследването на по-ефикасно използване на вода в централна Азия.
Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан основават ЦАС през 1991 г. като Централноазиатската общност. Организацията продължава да съществува през 1994 г. като Централноазиатски икономически съюз (ЦАИС), в който Таджикистан и Туркменистан не участват. През 1998 г. става Централно азиатско икономическо сътрудничество, в което се връща Таджикистан. През 28 февруари 2002 г. е преименувано на сегашното си име. Русия се присъединява на 28 май 2004 г.[25] На 7 октомври 2005 държавите членки решават, че Узбекистан ще се присъедини към ЕАИО и че двете организации ще се съединят.[26] Организациите се сливат на 25 януари 2006 г. Не е ясно какво става със статута на досегашните наблюдатели в ЦАС, които не са наблюдатели в ЕАИО (Грузия и Турция). През 2014 г., организацията е закрита и на нейно място е образуван ЕАИС.
След дискусия за създаване на общо икономическо пространство между Русия, Украйна, Беларус и Казахстан, е обявено принципно споразумение след среща в Ново-Огарево на 23 февруари 2003 г. Общото икономическо пространство щяло включва международна комисия за търговия и мита, която щяла да бъде базирана в Киев, и отначало щяла да бъде оглавена от представител на Казахстан и нямало да бъде подчинена на правителствата на четирите страни. Крайната цел е регионална организация, която ще бъде отворена за членство и за други страни, и която евентуално ще може да доведе до обща валута.
На 22 май 2003 украинският парламент гласуват с 266 гласа „за“ и 51 „против“ общото икономическо пространство. Въпреки това повечето смятат, че победата на Виктор Юшченко в президентските избори през 2004 г. представлява значителен удар срещу проекта: Юшченко проявява интерес към присъединяването на Украйна към Европейския съюз, което би било несъвместимо с общото икономическо пространство. Наследника на Юшченко, Виктор Янукович, заявява на 27 април 2010 г., че „влизането на Украйна в митническия съюз на Русия, Беларус и Казахстан не е възможно днес, защото икономическите принципи на СТО не го позволяват, а ние разработваме нашата политика според принципите на СТО“.[27] Украйна е член на СТО.[27]
Митнически съюз на Беларус, Казахстан и Русия е създаден през 2010,[28] като общ пазар е предвиждан за 2012 г.[29]
Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) (руски: Организация Договора о Коллективной Безопасности) или просто Ташкентския договор (руски: Ташкентский договор) започва като Договор за колективна сигурност на ОНД,[30] който е подписан на 15 май 1992 г. от Армения, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан в града Ташкент. Азербайджан подписва договора на 24 септември 1993 г., Грузия на 9 декември 1993 г. и Беларус на 31 декември 1993 г. Договорът става ефективен на 20 април 1994 г.
ДКС е в сила пет години, освен ако не бъде удължен. На 2 април 1993, само шест страни.членки на ОДКС подписват протокол подновяващ договора за още пет години. Азербайджан, Грузия и Узбекистан отказват да го подпишат, оттеглят се от договора и заедно с Молдова и Украйна създават група ориентирана към Запада и САЩ наречена ГУАМ (Грузия, Узбекистан / Украйна, Азербайджан, Молдова). Организацията е наименувана ОДКС на 7 октомври 2002 г. в Ташкент. Николай Бордюжа е назначен за генерален секретар на новата организация. През 2005 г. участниците в ОДКС провеждат няколко съвместни военни тренировки. През 2005 г. Узбекистан се оттегля от ГУАМ и на 23 юни 2006 г. става пълноправен член на ОДКС и членството и е официално ратифицирано от парламента и на 28 март 2008 г.[31] ОДКС е организация наблюдател в Общото събрание на ООН.
Уставът потвърждава желанието на всички участващи държави да се въздържат от използването на сила. Подписалите се не могат да участват в други военни организации и агресията срещу една страна-членка се счита за агресия срещу всички. ОДКС провежда ежегодни тренировки на военното командване с цел да подобри сътрудничеството в организацията. Най-мащабната тренировка на ОДКС проведена е „Рубеж 2008“ проведена в Армения където над 4000 войника от седем страни-членки на ОДКС провеждат оперативна, стратегическа и тактическа тренировка с акцент върху подобряването на ефикасността на колективната сигурност.[32]
През май 2007 г. генералният секретар на ОДКС Николай Бордюжа споменава, че Иран може да се присъедини към ОДКС, казвайки „ОДКС е отворена организация. Ако Иран подаде молба за присъединяване съгласно нашия устав, ние ще обмислим искането.“[33] Ако Иран се присъедини, ще бъде първата държава извън бившия СССР, която ще стане член на организацията.
На 6 октомври 2007 г. страните-членки на ОДКС се договарят на значително разширение на организацията, което ще създаде миротворчески сили на ОДКС, които могат да бъдат разположени в някоя от държавите членки със или без мандат на ООН. Разширението също позволява на всички страни.членки да купуват руски оръжия на същата цена като Русия.[34] ОДКС подписва споразумение с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в столицата на Таджикистан Душанбе за да разшири сътрудничеството по въпроси като сигурността, престъпността и трафика на наркотици.[35]
На 29 август 2008 г. Русия обявява, че ще потърси от ОДКС признаване на независимостта на Абхазия и Южна Осетия, три дни след като Русия официално признава двете държави.[36] На 5 септември 2008 г. Армения приема президентството на ОДКС по време на среща на ОДКС в Москва, Русия.[37]
През октомври 2009 г. Украйна отказва да даде разрешение на Антитерористичния център на ОНД да проведе антитерористични тренировки на нейна територия, защото украинската конституцията забранява операции на чужди военни единици на нейна територия.[38]
Най-големите военни тренировки, някога водени от ОДКС, включвайки над 12 000 войника, са проведени между 19 и 27 септември 2011 г. за да увеличат подготовката и координацията в антидестабилизационни техники от типа на Арабската пролет.[39]
| Държава | Население (2007) | БВП 2006 ($) | БВП 2007 ($) | БВП growth (2007) | БВП на глава от населението (2007) |
|---|---|---|---|---|---|
| Беларус | 9 724 163 | 36 961 815 474 | 45 275 738 770 | 8,6% | 4656 |
| Казахстан | 15 408 161 | 81 003 864 916 | 104 849 915 344 | 8,7% | 6805 |
| Киргизстан | 5 346 111 | 2 834 168 893 | 3 802 570 572 | 8,5% | 711 |
| Русия | 141 941 200 | 989 427 936 676 | 1 294 381 844 081 | 8,5% | 9119 |
| Таджикистан | 6 727 377 | 2 142 328 846 | 2 265 340 888 | 3,0% | 337 |
| Узбекистан | 26 900 365 | 17 077 480 575 | 22 355 214 805 | 9,5% | 831 |
| Общо за ЕАИО | 207 033 990 | 1 125 634 333 117 | 1 465 256 182 498 | 30,17% | 7077 |
| Азербайджан | 8 631 512 | 20 981 929 498 | 33 049 426 816 | 25,1% | 3829 |
 Грузия (виж долу) | 4 357 857 | 7 745 249 284 | 10 172 920 422 | 12,3% | 2334 |
| Молдова | 3 667 469 | 3 408 283 313 | 4 401 137 824 | 3,0% | 1200 |
 Украйна (виж долу) | 46 289 475 | 107 753 069 307 | 142 719 009 901 | 7,9% | 3083 |
| Общо за ГУАМ | 62 861 573 | 139 888 538 550 | 186 996 463 870 | 33,68% | 2975 |
| Армения | 3 072 450 | 6 384 452 551 | 9 204 496 419 | 13,8% | 2996 |
| Туркменистан | 4 977 386 | 6 928 560 446 | 7 940 143 236 | 11,6% | 1595 |
| Общо | 277 863 109 | 1 278 421 583 732 | 1 668 683 151 661 | 30,53% | 6005 |
| Забележка: Грузия не е член на ОНД от 17 август 2009. Украйна не е член на ОНД от 19 март 2014 | |||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
