Самуил (община)

Община Самуил е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.

Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.

---

Община Самуил 43.517, 26.75
Знаме
Общи данни
Област	Разград
Площ	250.29 km²
Население	7 261 души
Адм. център	Самуил
Брой селища	14
Управление
Кмет	Джевдет Азис (ДПС; 2019)
Общ. съвет	17 съветници ДПС (12) ГЕРБ (5)
Община Самуил в Общомедия

Топографска карта на община Самуил.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в източната част на област Разград. С площта си от 250,288 km² заема 5-о място сред 7-те общини на областта, което съставлява 10,3% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Исперих;
• на североизток – община Каолиново, област Шумен;
• на югоизток – община Венец и община Хитрино, област Шумен;
• на югозапад – община Лозница;
• на запад – община Разград.

Природни ресурси

Релеф

Община Самуил се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е предимно хълмист, с надморска височина между 300 и 450 m. Южните райони на общината попадат в централните, най-високи части части на Самуиловските височини. Тук югоизточно от село Кривица, на границата с община Венец се намира максималната височина от 498,5 m на общината. Районите на север от Самуиловските височини попадат в централните части на Лудогорското плато, като релефът постепенно се понижава от юг на север. Северно от село Здравец, на границата с община Исперих, в коритото на река Ясенковец (десен приток на река Сенковец) е най-ниската ѝ точка – 240 m н.в.

Води

В източната част на общината протича част от най-горното на река Сенковец (Сазлъка, десен приток на Дунав). Тя извира при село Висока поляна (община Хитрино, област Шумен) и след около 3 km навлиза на територията на община Самуил. Преминава покрай селата Кривица, Голяма вода, Кара Михал и Ножарово и северозападно от последното навлиза в община Исперих. По цялото си протежение в общината реката тече в дълбока, на места каньоновидна долина, всечена на 50-70 m спрямо околния терен. През село Здравец протича най-горното течение на десния ѝ приток река Ясенковец.

Поради по-високо издигнатия релеф на община Самуил спрямо околните общини от нея водят началото си и протичат с най-горните си течения две по-големи реки: Царацар и Война. Река Царацар (Демирбаба, Крапинец, десен приток на Дунав) води началото си от извор-чешма в южната част на село Хърсово, преминава през центъра на селото и на около 6 km след него навлиза в община Исперих. Река Война също води началото си от извор-чешма в източната част на село Самуил, преминава между селата Хърсово и Голям извор и също навлиза на територията на община Исперих. В Община Самуил техните долини са плитки и с полегати склонове за разлика от тези надолу по теченията им.

На територията на община Самуил има изградени няколко микроязовира, водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи в региона. По-големи от тях са: „Кара Михал“ (на река Сенковец), „Хърсово“ (на река Царацар), „Желязковец“ и др.

Климат

Климатът на общината е умерено континентален и притежава всички типични за него характеристики. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 10-12 °C. Средномесечната максимална температура е през юли (26.2 °C), а средната минимална температура е през януари (-5.8 °C). Абсолютната максимална температура е 37 °C, а абсолютната минимална -25.8 °C. Средногодишната сума на валежите е 67.4 мм/м². Максималните валежи са през пролетно-летния период и есенния период. Слънчевите дни са 180-200 дни в годината. В южните части на района, където се издигат Самуиловските височини, ветровата характеристика е по-различна, от северните части, като тук преобладаващите ветрове са североизточните.

Населени места

Общината се състои от 14 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Богданци	401	16,338	Абдул	Кара Михал	44	11,278	Караман, Розино
Богомилци	215	10,583	Софулар	Кривица	172	16,819	Топал, Кривци
Владимировци	984	28,304	Саръ Хебеб, Хебиб	Ножарово	491	6,579	Кълъч
Голяма вода	221	9,268	Хасан махала	Пчелина	248	12,892	Кованджилар
Голям извор	320	34,223	Кара арнаут	Самуил	1310	13,731	Ашиклар
Желязковец	552	23,356	Демирджилер	Хума	205	10,627	Къналии
Здравец	314	12,671	Симеоново	Хърсово	408	43,619

Административно-териториални промени

• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Абдул на с. Богданци;

– преименува гар.с. Гара Ашиклар (Ашикларска станция, Ашиклар гара) на гар.с. Гара Самуил;

– преименува с. Кара арнаут на с. Голям извор;

– преименува с. Демирджилер на с. Желязковец;

– преименува с. Ашиклар на с. Самуил;

– преименува с. Муса баба теке на с. Църквино;

• МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Саръ Хебиб (Хебиб) на с. Владимировци;
• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Софулар на с. Богомилци;

– преименува с. Хасан махала на с. Голяма вода;

– преименува с. Топал на с. Кривци;

– преименува с. Калъч на с. Ножарово;

– преименува с. Кованджилар на с. Пчелина;

– преименува с. Къналии (Каналии) на с. Хума;

• МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Кривци на с. Кривица;
• МЗ № 911/обн. 01.07.1943 г. – обединява селата Голям Торсун и Малък Торсун в едно ново населено място – с. Симеоново;
• МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Симеоново на с. Здравец;
• Указ № 317/обн. 13,12.1955 г. – заличава гар.с. Гара Самуил и с. Църквино и ги присъединява като квартали на с. Самуил;
• Указ № 3864/обн. 21.11.1986 г. – преименува с. Кара Михал (Караман) на с. Розино;
• Указ № 98/обн. 17.05.1994 г. – възстановява старото име на с. Розино на с. Кара Михал.

Население

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	7005	769	5337	346	98	42	413	100.00	10.97	76.18	4.93	1.39	0.59	5.89
Самуил	1576	148	1190	26			202	Самуил	9.39	75.50	1.64			12.81
Владимировци	1127	56	1017	7			44	Владимировци	4.96	90.23	0.62			3.90
Желязковец	663	49	377	227			0	Желязковец	7.39	56.86	34.23			0.00
Ножарово	564	3	534	0	0	4	23	Ножарово	0.53	94.68	0.00	0.00	0.70	4.07
Богданци	514	38	430			3	42	Богданци	7.39	83.65			0.58	8.17
Хърсово	464	229	150		31		48	Хърсово	49.35	32.32		6.68		10.34
Здравец	378	38	310			11	17	Здравец	10.05	82.01			2.91	4.49
Голям извор	357	150	39	82	60	0	26	Голям извор	42.01	10.92	22.96	16.80	0.00	7.28
Голяма вода	298		294	0	0		1	Голяма вода		98.65	0.00	0.00		0.33
Богомилци	277		271		0	0	5	Богомилци		97.83		0.00	0.00	1.80
Пчелина	271	3	268	0	0	0	0	Пчелина	1.10	98.89	0.00	0.00	0.00	0.00
Хума	241	0	239	0			1	Хума	0.00	99.17	0.00			0.41
Кривица	212	6	201	0			4	Кривица	2.83	94.81	0.00			1.88
Кара Михал	63	46	17	0	0	0	0	Кара Михал	73.01	26.98	0.00	0.00	0.00	0.00

Транспорт

През общината преминават два участъка с обща дължина от 28,4 km от Железопътната мрежа на България;

• в южната част на общината, от северозапад на югоизток – участък от 10,9 km от трасето на жп линията Русе – Самуил – Каспичан – Варна;
• от юг на север – началният участък от 17,5 km от трасето на жп линията Самуил – Силистра.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,9 km:

• участък от 30,3 km от Републикански път III-2005 (от km 2,9 до km 33,2);
• последният участък от 15,6 km от Републикански път III-7002 (от km 10,8 до km 26,4).

Топографски карти

• Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 3 май 2019. (на английски)

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Самуил
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.