Община Берковица се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.
| Берковица (община) | |
.png) | |
 Знаме | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Монтана |
| Площ | 463.705 km² |
| Население | 18 663 души |
| Адм. център | Берковица |
| Брой селища | 20 |
| Сайт | www.berkovitsa.bg |
| Управление | |
| Кмет | Радослав Найденов (БСП за България, ДПС, Новото време, НДСВ; 2023) |
| Общ. съвет | 21 съветници
|
 | |
| Берковица (община) в Общомедия | |
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в южната част на област Монтана. С площта си от 463,705 km2 заема 2-ро място сред 11-те общините на областта, което съставлява 12,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Георги Дамяново;
- на север – община Монтана;
- на изток – община Криводол, област Враца;
- на югоизток – община Вършец;
- на юг – община Годеч, Софийска област.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.
В южната и западната половина на общината се заемат северните склонове две планини, части от Западна Стара планина. На запад до границата с община Георги Дамяново, на север до долината на река Огоста, на изток до долината на река Бързия и прохода Петрохан и на юг до границата със Софийска област се простират северните склонове на Берковска планина. От билото на планината на север до долината на река Огоста се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат реките Бързия и Златица и техните многобройни малки притоци и дерета. Тук на границата с община Годеч се издига първенецът на планината и на общината връх Ком (2016 m).
На изток от долината на река Бързия и прохода Петрохан в пределите на общината попадат западните части на планината Козница с нейния първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Вършец.
В северните подножия на двете планини на около 350 – 400 m н.в. е разположена Берковската котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Нейният наклон е от юг на север и се пресича от река Бързия. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район северно от котловината и източно от долината на река Бързия известен под името Замфировска хълмиста област.
Минималната височина на община Берковица е водното огледало на язовир Огоста – 186 m н.в. (кота преливник), от който в пределите на общината попадат неговите най-южни части.
Води
Основна водна артерия на община Берковица е река Бързия, която протича през нея с цялото си течение (35 km). Тя извира под връх Тодорини кукли и до село Бързия протича в дълбока и гориста долина. След селото пресича от юг север Берковската котловина, а между селата Мездрея и Комарево преминава през къс пролом. След това долината ѝ се разширява, като е заето от обработваеми земи и се влива от юг в язовир Огоста. Нейни основни притоци са реките: леви – Кадийска бара, Рибна бара, Даб фишек, Стругарница, Раковица, Берковска река (Камщица) и Костенка; десни – Берберска бара, Садена бара, Ширине, Врещица и Балювска река.
В северозападната част на общината, отново с цялото си течение протича река Златица, която също се влива в южната част на язовир Огоста.
В най-източната част на община Берковица, през землището на село Пърличево преминава част от горното течение на река Шугавица (десен приток на Огоста).
Население
Населени места
Общината има 20 населени места с общо население 14 501 жители (към 7 септември 2021).[1]
| Населено място (Старо име) | Преброяване (от септември 2021) | По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2022)[2] | Площ (km²) | Гъстота (д/km²) | Надморска височина (м) |
|---|---|---|---|---|---|
| Балювица (Бальово) | 65 | 52 | 8,321 | 6.25 | 270 |
| Берковица | 10191 | 12768 | 80,655 | 158.3 | 410 |
| Бистрилица | 135 | 141 | 20,722 | 6.8 | 255 |
| Бокиловци | 86 | 77 | 8,304 | 9.27 | 405 |
| Боровци | 609 | 657 | 27,058 | 24.28 | 220 |
| Бързия (Клисура) | 1298 | 1259 | 86,331 | 14.58 | 470 |
| Гаганица | 217 | 269 | 34,612 | 7.77 | 260 |
| Замфирово (Гушанци) | 1027 | 1110 | 47,971 | 23.14 | 297 |
| Комарево | 51 | 67 | 7,503 | 8.93 | 276 |
| Костенци | 44 | 46 | 19,053 | 2.41 | 450 |
| Котеновци | 114 | 111 | 27,544 | 4.03 | 343 |
| Лесковец | 37 | 43 | 25,469 | 1.69 | 390 |
| Мездрея | 159 | 182 | 10,615 | 17.15 | 380 |
| Песочница | 27 | 23 | 9,799 | 2.35 | 360 |
| Пърличево (Мечит махала) | 55 | 62 | 7,948 | 7.8 | 250 |
| Рашовица | 7 | 5 | 2,842 | 1.76 | 337 |
| Слатина | 179 | 165 | 10,458 | 15.78 | 370 |
| Цветкова бара (Цветна бара) | 19 | 14 | 1,668 | 8.39 | 456 |
| Черешовица | 43 | 40 | 22,017 | 1.82 | 465 |
| Ягодово (Янчев чифлик, Ягодиново) | 138 | 176 | 5,477 | 32.13 | 377 |
| Общо за общината: | 14501 | 17267 | 463,71 | 37.24 | |
| Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт. | |||||
Движение на населението (1934 – 2021)
| Община Берковица | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 25324 | 27020 | 27684 | 26754 | 28639 | 26536 | 24999 | 22664 | 18803 | 14501 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1] | |||||||||||
Възрастов състав
| Население по възрастови групи към септември 2021 година [1] | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
| 14501 | 514 | 522 | 633 | 555 | 500 | 570 | 671 | 688 | 805 | 1054 | 1133 | 1108 | 1218 | 1209 | 1337 | 962 | 598 | 424 |
Етнически състав
Етнически групи от общо 18287 самоопределили се (към 2011 година):[3]
Административно-териториални промени
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Мечит махала на с. Пърличево;
- МЗ № 5750/обн. 24 септември 1947 г. – преименува с. Гушанци на с. Замфирово;
- Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Клисура на с. Бързия;
- Указ № 47/обн. 9 февруари 1951 г. – преименува с. Янчев чифлик на с. Ягодиново;
- Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Ягодиново на с. Ягодово;
- през 1956 г. – уточнено е името на с. Бальово на с. Балювица без административен акт;
- през 1964 г. – преименувани са к. Цветна бара на к. Цветкова бара без административен акт;
- Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Калиманица поради изселване;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14 юли 1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.[4]
Транспорт
През общината от север на юг, по долината на река Бързия преминава последният участък от 15,5 km от трасето на жп линията Бойчиновци – Берковица.
През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,2 km:
- участък от 37 km от Републикански път II-81 (от km 54,2 до km 91,2);
- началният участък от 6 km от Републикански път III-812 (от km 0 до km 6,0);
- началният участък от 12,6 km от Републикански път III-815 (от km 0 до km 12,6);
- участък от 1,5 km от Републикански път III-1621 (от km 2,3 до km 3,8);
- целият участък от 13,1 km от Републикански път III-8104.
Топографска карта
- Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
