Образуване на Османската империя
From Wikipedia, the free encyclopedia
Образуването на Османската империя е периодът между разпадането на Иконийския султанат около 1307 г. до падането на Константинопол под турските атаки на 29 май 1453 г. Империята започва съществуването си от малкия османски бейлик на границата с Византия в северозападната малоазийска област Витиния. Постепенно то завоюва все нови и нови територии и след като завладява Балканите прераства в империя, управлявана по време на цялото си съществуване от една династия – Османската. Първоначалният период (от 14 до средата на 15 век) от историята на държавата се нарича „предимперска ера“. [1] През по-голямата част от периода османците са просто една от много конкуриращи се държави в региона и контролират поданиците си с подкрепата на местните военачалници и васали. Към средата на XV в. османските султани успяват да натрупат достатъчно лично влияние и авторитет, за да дадат началото на централизирана имперска държава – процес, реализиран от султан Мехмед II (1451 – 1481). [2] Превземането на Константинопол през 1453 г. се разглежда като символичен момент на превръщане на нововъзникващата османска държава в империя и бележи основен повратен момент в нейната история[3].
Причината за османския успех не може да бъде приписана на нито един отделен фактор, а и те варират през целия период, тъй като османците непрекъснато се приспособяват към променящите се обстоятелства. [4]
Ранната част на периода, четиринадесети век, е особено трудна за изучаване поради недостига на източници. От управлението на Осман I не оцелява нито един писмен документ, а много малко оцелява и през следващите години от века. [5] Самите османци започват да записват собствената си история едва през XV век, повече от сто години след като са се случили много от описаните от тях събития. [6] Следователно за историците е голямо предизвикателство да разграничат фактите и митовете при анализа на историите в тези по-късни хроники [7], дотолкова, че един историк дори обяви това за невъзможно, описвайки най-ранния период на османската история като „черна дупка“. [8]