Нямо кино е определение за кинематографа в първите десетилетия от неговата история, преди изобретяването на синхронното записване на звук върху филмова лента.[1]
Звук във филмите се появява едва във втората половина на 20-те години на XX век, когато в САЩ, Германия и СССР са създадени системи за възпроизвеждане на звук едновременно с картината.
В нямото кино е изработен неповторим стил на общуване със зрителите с помощта на мимика и жестове. Изразителността на движенията на някои актьори от нямото кино остават пример до днес. Кинопрожекциите в началото на ХХ век не са били напълно беззвучни – обикновено в киносалона е имало музикален съпровод на пиано. Необходимите пояснения за зрителите са се изобразявали с титри (надписи).
Най-ранният предшественик на киното, както го познаваме днес, е прожектирането на изображения с магически фенер, използващ стъклени лещи и постоянен източник на светлина (като силен фенер).[2] Първоначално стъклените плаки, използвани за прожектиране, са рисувани ръчно, но след развитието на фотографията са заменени от фотоплаки.
Следващата значителна стъпка към създаването на киното е развитието на познания в областта на движението на изображенията. Симулациите на движение започват през 1828 г., само четири години след като Пол Роджет открива феномена, наречен „устойчивост на зрението“.[3] Роджет доказва, че когато серия изображения са показани с висока скорост пред окото на зрителя, те се сливат в един образ, който изглежда като движение. Това е оптична илюзия, тъй като изображенията всъщност не се движат. Експериментът е разширен допълнително след като Роджет представя своя тауматроп. Уредът използва диск с изображение и го завърта със сравнително висока скорост.[4]
Изобретяването на филмовата лента позволява създаването на истински кинофилми, вместо оптични илюзии. Етиен-Жул Марей е един от първите, експериментирали с филм. През 1882, Марей експериментира с хора и животни в движение и създава камера, способна на 12 снимки в секунда.[5]
Трите фактора, необходими за създаването на движеща се картина, са „камера с висока скорост на затвора, филмова лента, способна да приема бързо множество експозиции, както и начин за прожектирането на кадрите върху екран.“ Първият прожектиран фото-филм е дело на Едуард Муйбридж между 1887 и 1880 г. Муйбридж нарежда няколко камери в редица на хиподрум и заснема различните етапи, през които преминава конят по време на галоп.[6] Най-старият запазен филм (от жанра, наречен „изобразителен реализъм“) е създаден от Луи Ле Принс през 1888 г.[7] Филмът е дълъг две секунди и показва хора, разхождащи се в градина. Създаването на кинетографа[8] – фотографско устройство, заснемащо последователни изображения-от американския изобретател Томас Едисън, както и на неговия кинетоскоп[9]-служещ за преглеждането на заснетите изображения-позволяват създаването на кратки филми. Едисън превръща в бизнес продажбата на кинетографи и кинетоскопи, което поставя основата за широкото производство на филми.
Тъй като Едисън не получава международен патент за филмовите си изобретения, подобни устройства се появяват и другаде по света. Във Франция, братя Люмиер създават кинематографа[10], който се оказва по-преносим и практичен от двете устройства на Едисън, защото комбинира камера, филмов процесор и прожектор в едно. Едно от предимствата на Кинематографа пред Кинетоскопа е, че позволява гледането на полученото изображение от няколко души едновременно.Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време, заснет през 1894 се смята за първия истински филм. Създаването на целулоидния филм, който е здрав и гъвкав, много улеснява създаването на филми (въпреки че целулоидът е лесно запалим и бързо се разпада). Филмът е 35 мм и използва четири отвора за зъбно колело, което става стандарт в индустрията. Това изобретение слага край на кинематографа, който има само един отвор за зъбно колело.
Работата на Муйбридж, Марей и Ле Принс поставя началото на бъдещото развитие в областта на филмовите камери, прожектори и целулоидни филми, позволили развитието на киното, което познаваме днес. Американският изобретател Джордж Ийстмън, който първоначално произвежда фотографски плочи през 1878, бележи напредък в създаването на стабилен целулоиден филм през 1888 г.[11]
Филмовото изкуство се разгръща напълно в „нямата ера“ (1894 – 1929). Пикът на нямата ера (от ранните 1910-те до късните 1920-те) е особено продуктивен период, изпълнен с артистични иновации. Филмовите движения в Класически Холивуд, Френския Импресионизъм, Немския експресионизъм и Съветския монтаж започват по това време. Пионерите на нямото кино са толкова значими, че буквално началото на всеки филмов стил и жанр може да бъде проследено до нямата ера. Ерата е от изключително значение и от техническа гледна точка. Три-точковото осветление, близките планове, дългите кадри и панорамното заснемане се превръщат в стандарт много преди немите филми да бъдат заменени от звуковите в късната част на 20-те.[12] Някои учени твърдят, че артистичните качества на киното намаляват за няколко години през 30-те, докато филмовите режисьори, актьори и персонал се адаптират изцяло към звука.
Повечето неми филми са зле съхранявани, а добре запазените често са прожектирани с грешната скорост или страдат от цензура[13] или липсащи кадри и сцени. Много от немите филми съществуват само като второ или трето поколение копия на вече повредени филми. Широко разпространен предразсъдък е липсата на цвят в нямото кино. В действителност немите филми използват много повече цвят, отколкото първите няколко поколения звукови филми. През ранната част на 20-те години, 80 процента от филмите могат да бъдат гледани с цвят (обикновено чрез „оцветяване“).[14] Традиционният процес на оцветяване излиза от употреба след представянето на звуковите филми, тъй като боите, използвани в него, пречат на високата резолюция, нужна за заснемането на звукови филми. Иновативната технология за цветна обработка, представена през 30-те е скъпа и пълна с ограничения. Поради тази причина цветът не намира широко разпространение в киното през почти четири десетилетия.
- Хлапето (The Kid) 1921
- Safety Last! (1923)
- The Freshman (1925)
- For Heaven's Sake (1926)
- Генерал (САЩ, 1926)
- Изгрев (САЩ, 1927)
- Метрополис (Германия, 1927)
- Светлините на града (САЩ, 1931)
- Треска за злато (САЩ, 1925)
- Страданията на Жана д'Арк (Франция, 1928)
- Циркът (The Circus) 1928
- Алчност (САЩ, 1924)
- Кабинетът на доктор Калигари (Германия, 1920)
- Кутията на Пандора (Германия, 1929)
- Броненосецът Потьомкин (СССР, 1925)
- Наполеон (Франция, 1927)
- Модерни времена (Modern Times) 1936
- Чарли Чаплин
- Бъстър Китън
- Харолд Лойд
- Мери Пикфорд
- Дъглас Феърбанкс
- Лон Чейни
- Сергей Айзенщайн
- Луиз Брукс
- Фриц Ланг
- Фридрих Мурнау
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
