From Wikipedia, the free encyclopedia
Ношпал (на македонска литературна норма: Ношпал) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.
| Ношпал Ношпал | |
| — село — | |
 | |
  Ношпал | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 586 m |
| Население | 348 души (2002) |
| Пощенски код | 7215 |
| МПС код | BT |
Ношпал е типично равнинно, разположено на 586 m надморска височина в областта Пелагония, на 26 km североизточно от град Битоля и на 16 km от общинския център Могила. Землището му е богато и подходящо за земеделие.[1] Селото е купно. Отделните махали носят имената на главните родове.[2]
Смята се, че най-старите родове в селото са Волчевци, Мусовци, Бошковци, както и Павлевци, които измират.[3]
През 1607 година жителите на Ношпал взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 3000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг.[4] Според сиджили от края на 1619 година Ношпал заедно с други села в Битолска нахия е част от зиамет на Ибрахим с приход 23 000 акчета. През тази година зиаметът е предаден на Первиз.[5] В началото на 1622 година зиаметът е даден на Хасан, приближен на везира Даут паша. Приходът от Ношпал е 15000 акчета.[6]
В XIX век Ношпал е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е изградена в 1858 година.[7] В селото има и църква „Света Петка“.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ношпалъ има 240 жители, всички българи християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ношпал е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 28 къщи.[9]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ношпал има 320 българи екзархисти.[10] Към 1906-1907 година Ношпал, заедно с Радобор, Трап, Будаково и Горно Чарлия образува енория в Пелагонийската епархия на Екзархията, с енорийски свещеник Тодор Стоянов.[11]
Към 1912 година в селото има голям чифлик на Малик паша от Битоля, който се слави като „добър паша“, бранил местните християни.[2]
По време на Първата световна война Ношпал е част от Добрушовска община и има 342 жители.[12]
Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Прилеп, Скопие, Охрид, Европа и презокеанските земи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 348 жители, от които 347 македонци и един друг.[13]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 462 | 487 | 572 | 546 | 545 | 427 | 360 | 348 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 347 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Тале Велянов Талев (1876 – ?), необразован земеделец и куриер на ВМОРО, а през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на ношпалската селска чета.[14] Христо Иванов – Цепивир (? – 1912), български революционер от ВМОРО, загинал в Кривопаланечко[15] Димче Сарванов Могилчето (1879 – 1907), български революционерSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
