Нов историцизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Новият историцизъм е течение в литературната теория, което се развива през 80-те години на ХХ век, главно чрез работата на литературните историци Стивън Грийнблат, Луис Монтроуз, Катрин Галахър, Стивън Оргъл, Питър Сталибрас, Джонатан Долимор, Джейн Томпкинс, Джийн Хауард, но си спечелва разпространение и влияние през 90-те години, когато към движението започват да бъдат причислявани и Уолтър Бен Майкълс, Дон Уейн, Артър Мароти, Анабел Патерсън, Дебора Шугър и мнозина други.