Никта (спътник)

Никта е естествен спътник на Плутон. Открит е през юни 2005 г. заедно с Хидра от екип астрономи, включващ Хал Уийвър, Алан Стерн, Макс Мъчлър, Андрю Стефл, Марк Буйе, Уилям Мерлин, Джон Спенсър, Елиът Йънг и Лесли Йонг на снимки от телескопа Хъбъл от 15 и 18 май 2005 г. На спътника е дадено предварителното означение S/2005 P 2.^[4] Спътникът е наречен на древногръцката богиня на нощта Никта.

Вижте пояснителната страница за други значения на Никта.

---

Никта
естествен спътник на Плутон
Спътникът на Плутон, Никта, заснет от космическия апарат Нови хоризонти на 14 юли 2015
Откриване
Открит от	Телескоп Хъбъл Екип за търсене на спътници на Плутон
Дата	15 май 2005 г.
Орбитални параметри (Епоха J2000[1])
Голяма полуос (a)	48 675 ± 120 km
Ексцентрицитет (e)	0,002 ± 0,002
Орбитален период (P)	24,856 ± 0,001 дни
Инклинация (i)	0,04° ± 0,22°
Физически характеристики
Среден диаметър	46 – 137 km [2]
Маса (m)	<5×1018 kg[3]
Средна плътност	<1,9 g/cm3
Екваториална гравитация	~ 0,02 m/s2
Албедо	0,04 – 0,37
Повърхностна температура (T)	~45 – 40 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	няма
Никта в Общомедия

Спътниците са забелязани за пръв път от Макс Мъчлър на 15 юни 2005 г. и откритието е оповестено на 31 октомври 2005 г.

Снимката, по която Никта е открит

От снимките е установено, че спътниците са на приблизително кръгова орбита около Плутон, в орбиталната равнина на Харон, с орбитален радиус от около 50 000 km. Не са установени точни размери на обекта, но се предполага, че диаметърът му е между 32 и 145 km.^[5][6]. Никта е около 25% по-блед от Хидра и вероятно е по-малък.

Обектът е заснет при преминаването на космическия апарат „Нови хоризонти“ на 14 юли 2015 г.

Официалното име „Никта“ е дадено на 21 юни 2006 и е взето от богинята на нощта в гръцката митология, която е и майка на Харон. Използва се също и обозначението Плутон 2.^[7]

Източници

1. Buie, M. W. и др. Orbits and Photometry of Pluto's satellites: Charon, S/2005 P1, and S/2005 P2 [sic] // Astronomical Journal 132. 2006. с. 290.(Final preprint)
2. H. A. Weaver и др. Discovery of two new satellites of Pluto // Nature 439 (7079). 23 февруари 2006. DOI:10.1038/nature04547. с. 943 – 945. Посетен на 11 ноември 2007.
3. Based on the range of diameters from Buie et al. (2006), and densities ranging from 1 g/cm³ (ice) to 2 g/cm³ (Pluto).
4. IAU Circular No. 8625 описание на откритието
5. www.boulder.swri.edu
6. www.astrobio.net
7. IAU Circular No. 8723 наименоване на спътниците

Външни препратки

• ((en)) Описание на откритието
• ((en)) Страница на откривателите на обектите
• ((en)) Изявление на НАСА за новооткритите обекти
• ((en)) Обща информация